Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Махалата Лозенец 🇧🇬

На tili
Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, единственият начин да живеем дълго, е да остаряваме. Все пак го искаме!
Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък. Писал съм за това няколко разказа. Достатъчни са. Ще разкажа за трите улици, по които всеки ден минавах о ...

lubara

Prose » Short stories

1.2K 7

Вселена 🇧🇬

Безкрайната нощ е осветена от милиарди звезди.
Извън пределите на времето се реем из бездната.
Не давайки си сметка за скрития мотив зад сцената.
Черно платно, увиснало пред изумените очи.
Падаме в илюзията на живота, че сме някъде, ...

V-9teen90five-Jerk

Prose » Others

737

Зимата 🇧🇬

Казваха, че зимата си отива, но вихрушката, която играеше навън, обвиваше всичко в пустата си прегръдка, убивайки, превръщайки го в пустиня от самота и белота. Тя, зимата, обичаше. Нейната обич бе нежна и ласкава, като усмивка на дете, топлеща с безпощадните си ласки, погубвайки всичко, което обича. ...

~iSkRiCa~

Prose

1.3K

Великденска задушница 🇧🇬

Седмица след Великденския празник православната църква отбелязва т.н. великденска задушница. Този път шарените яйца и козунаците са предназначени не за здраве, а се раздават за „бог да прости” починалите ни близки.
Преди да загубя най-скъпите на сърцето ми хора, никога не бях се замисляла за светост ...

dimi49

Prose » Short stories

11.7K 4

Когато се завръщам 🇧🇬

Когато се завръщам, ме посрещай. Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата. Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш. Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, не можеш. Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край. Помисли си, че с думите си щ ...

ZlobnotoBaby

Prose » Others

1.2K 3

Едно е да обичаш, друго е да си влюбен! 🇧🇬

Когато влюбените се разделят, когато кажат "Сбогом" за последен път на една пламенна любов, не защото искат, а защото трябва, когато целият им свят умира и те не искат отново да го вдигнат - питах се защо го правят?
Как намират смелост да знаят, че докосват за последен път най-близкия човек и да сто ...

нимфа

Prose » Others

4.5K 2

Второ следствие и Втора производна 🇧🇬

Второ следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина
- Хей - сръчка спящия той. - Събуди се!
- Хм - изхъмка Ръмжачът няколко мига по-късно. - Нещо тук не ми се връзва.
Вълкът старателно разрови завивките, но вътре сянки нямаше.
- Хм - отново изхъмка той. - Странно, не трябваше ли д ...

Bersek

Prose » Short stories

1.1K

Червена нощ 🇧🇬

- Виж луната, не е ли красива?
Погледнах. Беше червена и по-скоро беше плашеща.
- Почти стигнахме – каза приятелят ми, с когото бяхме тръгнали да търсим нещо. След като се събудих веднага забравих какво, но в съня си знаех.
Повървяхме още малко през полето, огряно от червена светлина и скоро стигнах ...

The_Crimson_King

Prose » Short stories

1.6K 8

Моите щури истории - триатлон по лудост - I част. 🇧🇬

Тези истории се случиха през 93-та. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защото след време, дай Боже и тази възраст ще считам за почти младежка ...

lubara

Prose

942 6

Диалог 🇧🇬

Седнахме с Любовта да проведем един диалог и да се разберем най-накрая - коя от нас е правата. Започнах аз:
- Добре, Любов, кажи ми защо винаги трябва да правиш нещата толкова сложни?
- Ами аз съм затова – учуди се тя.
- Ама как така. Искаш да ми кажеш, че се гордееш с това, което правиш с хората и ...

Slamiliq

Prose

1.5K

Mоторен кораб "Богдан"="Атлас"="Raunala"... (ден 1) 🇧🇬

... Първият кораб на "Тексим"! Кораб в кораб. Шведска постройка. Мощни помпи - парни. Мостик - изнесен напред в кула... Еееех, че красота! Да не говоря, че и екипажът беше страхотия. Хайде сега да не изброявам, щото все нещо се изтърва, а и трябва да кажа, че 90% бяха от Бургас и наоколо... хора нав ...

vanyom

Prose » Short stories

2.5K 2

Клиширан вик 🇧🇬

Пробуждане
Откога не си шептял нежни думи,
откога не си потъвал в две мили очи,
откога не си заспивал като дете до любим човек,
откога не си се любувал на изгревите, ...

Kors

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K

из "Приказки от никъде" 3 🇧🇬

- Всеки, който може да гледа - каза една вечер Дърт Пън - може да гледа нещата такива, каквито изглеждат.
- Ахъм - потвърди събеседникът му с пълна уста.
- Но само наблюдателният, този, който може да вижда - продължи премъдрият - може да види нещата такива, каквито са.
- Хъм хъм - даде своя принос к ...

Bersek

Prose » Short stories

899 2

Малка лондонска история - Край... по британски 🇧🇬

- Исках да ти кажа, че без теб няма музика, Ади.
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, ...

princess_havok

Prose » Short stories

1.2K 2

Спортната школа - част II-ра 🇧🇬

Легенди се носеха как две години преди мен, в неделя на караул пред главния портал трима се чудели как да им мине времето. Трамвайната спирка беше срещу караулката, покрай трамвая имаше алея, пясъчна с дребен филц, оградена от розови храсти и кестени. Пролетта засилваха бая брома, миризмата на цъфте ...

lubara

Prose

802 3

Аз просто не те искам в живота си така… 🇧🇬

Не винаги заспивам от умора. Понякога заспивам от тъга. Тя така е обзела сърцето ми, душата ми, всичко мое. Не винаги мога да я победя или да я изолирам. Когато успявам, тя просто се скрива зад ъгъла и ме чака… Чака пак да стана малкото и уязвимо момиченце, за да ме залее отново, с нова непозната си ...

Slamiliq

Prose

6.8K 1 5

Има и... 🇧🇬

Не те искам, отивай си!
... Обичам да се самозалъгвам, докато оная Черната не хвърли камък по мен... докато не ме събори, Тя, Грозната, с раззината паст, с раздвоени езици... и не ме затвори в дома си... В ума си. В безбройните пори на остарялата си кожа. От толкова цигарен дим. Страх ме е... да не ...

Ralina13

Prose » Others

1.7K 3

Малко безразлична 🇧🇬

Приятел имам си сега, но защо ли чувствам празнота? Защо ли не усещам любовта... Защо ли не усещам дори мъничко страстта, онази неуписуемата, нежната, желаната, къде е тя?
Пак сама си мисля за онази пропиляната мечта. Защо сравнявам всичко с онзи другия?
Нима раната не заздравя? Защо не усещам любов ...

elizabeth92

Prose » Others

1.2K 2

Съвършената и почти съвършената 🇧🇬

Съвършената и почти съвършената
Раждаш се... Порастваш... И сякаш изведнъж те питат: "Какви са ти мечтите? Какво искаш да правиш с живота си?"... И иди ги разбери какво искат да кажат с това. С напредването на възрастта тези въпроси започват да се повтарят и повтарят... като деветте кръга на Данте. ...

Mishaelita

Prose

1.2K

Молитва за обич (2 част) 🇧🇬

Лазаринка бе склонила глава пред Дамян, синът на хаджи Иван. Продадоха я.... Сякаш някой бе окрал нарцисите от градината ù... Краищата на червената кърпа на главата ù висяха някак уморени от тъга. Листата на явора посърнали мълчаха. Паднеше ли нощта, совата жаловито привикваше Лазаринка.
Душата на м ...

azura_luna

Prose » Short stories

1.9K 28

Нещичко за теб! 🇧🇬

Къде отиде?
- Защо постъпи така с мен.
Какво направих ти - Кажи ми!
Заслужих ли си го това,
да страдам за теб сега. ...

pisatelkata_vt

Prose » Letters

1.2K

За любовта и голата истина 🇧🇬

Един зимен ден, беше след обед, се появи на вратата усмихната и свежа. Очите ù искряха, лицето ù пламтеше... Веднага се досетих, че има радостно събитие, което иска да сподели. Събрах книжата на бюрото и без да давам обяснения на учудените си колеги, излязох от стаята. Мислех, че ще се скатаем в няк ...

dimi49

Prose » Short stories

1.7K 5

Коте 🇧🇬

Учил беше, че животните на корабите са забранени от всякакви там власти, а не дай боже да си в Англия или пък страна с по-стриктно законодателство, тогаз да му мислят и животинките, и стопаните им, и тези, които са ги допуснали на борда. Никакви хартийки (документи), печати, паспорти и т.н. не спася ...

vanyom

Prose » Short stories

1.4K 3

Малка лондонска история - Раздяла по британски 🇧🇬

- Дейв, виж, спряло е да вали!
- Да, но пак е мрачно.
Ейдриън направи намръщена физиономия и това накара Дейви да се засмее.
- Искаш ли още едно? - той посочи към празните им чаши.
- Искам кафе. ...

princess_havok

Prose » Short stories

1.3K 1

Ама че сантиментален човек! 🇧🇬

Колеги, няма да е пресилено, ако подчертая, че днешният ден е тържествен и изключителен. Събрали сме се, за да зарадваме нашия колега Николаев. Известно ви е, че ръководството му гласува голямо доверие. Качва го на нова кола. Нова, съвременна кола, която той ще има щастието да пропуска по пътищата н ...

mari45

Prose » Humorous

1.4K 1

„Превърната в спомен” 🇧🇬

„Превърната в спомен”
Излезе от къщата и закрачи по улицата. „Господи – помисили си – чувам стъпки зад себе си.” Хвърли крадешком поглед през рамо. На два-три метра разстояние видя висок смугъл младеж, беше забързан, а втораченият му поглед прониза гърба ù. Тръпки я побиха. Ускори крачка и се запъти ...

Melanie

Prose » Short stories

985 4

Първият ден 🇧🇬

На Наско
Наближаваше полунощ, когато излезе от апартамента. Качи се на колата, след няколко метра зави на ляво. По голямата улица, която беше цялата в зелено от готовите да разтворят цветовете си големи кестенови дървета. Пътуваше като в арка, ниско по оградените с плочи градинки от тротоара го позд ...

lubara

Prose » Short stories

1.1K 14

Първо следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина 🇧🇬

- Хей - някой отново ме сръчка в ребрата. - Събуди се!
Без да казвам нищо, седнах в леглото, като същевременно изпълних със замах едно много специфично движение с възглавницата, този път се чу задоволителен звук - "ТУП".
- Ама защо?! - Ра седеше объркано на пода и мигаше замаяно.
- Леле, Ра, извиняв ...

Bersek

Prose » Short stories

734 1

Болка... 🇧🇬

Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде ден ...

the-phantom-lady

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 1

Готически рокли и раздърпани блузони 🇧🇬

Скай знаеше. Знаеше какво е да си самотен. Знаеше, че светът е пълен с лицемери. Знаеше и онази прекрасна част от песен, чието име и изпълнител бе забравил „It's better to burn out than to fade away". И все пак избра бавно да тлее, вместо да гори. Забрави всички въображаеми приятели, забрави къде е ...

Vyrtina

Prose

2.6K 3

Спортната школа - част I-ва 🇧🇬

В края на шестдесетте за спортната школа се носеха легенди. Това бяха времена, в които всяко второ момче спортуваше. Да попаднеш там, а не в редовата казарма, беше много трудно. Войнишката служба за повечето спортисти беше само на книга.
В началото на септември вървях по "Графа". На кръстовището с " ...

lubara

Prose » Short stories

1.2K 3

Знак 3 🇧🇬

- Бабо, знаеш ли нещо за странника, който живее на край село.
- Странникът ли? Онова младото момче?
- Да!
- Спомням си преди години баба му живееше в тази къща, тя бе вдовица. Много хора от селото ходеха при нея да си леят куршум, да им бае, или да им гледа. Но това не се приемаше от всеки. Говореха ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

866 5

Идеята за чичо Гошо 🇧🇬

Идеята за чичо Гошо
Тъй като повечето ми произведения са за неслуките на чичо Гошо, реших да ви разкажа от кой съм се вдъхновила да пиша за него.
В блока ми има едно малко магазинче за най-различни стоки (боклуци). Там винаги се събира една групичка мъже (включително и баща ми) и пият бира, играят н ...

etimargi

Prose » Humorous

1.2K 1

Моите сентенции 🇧🇬

Най-главното, което човек трябва да осъзнае, е откъде е дошъл и къде отива.
Истината е като Гордиев възел, отвържеш ли го, ще победиш.
Когато не умееш да говориш - постарай се с думите си да се добереш до Бога на мълчанието!
Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците наесен.
Когато те по ...

mari45

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 1

Дъжд 🇧🇬

И ще се пролее дъжд. Ще бъде буря. И гръм ще излиза из гърдите. И сам лъвът е лъв. Но в клетка... И ще се заровиш в моя скут. И ще се разплача. Може би ще те асоциирам с копняна нежност. И ще те имам. В шепичка сънливост... мокри мигли!
И ще те гоня, вятърно, в плисето на полите си... и ще те искам ...

Ralina13

Prose » Others

2K 7

Първа производна на Вълчата Истина 🇧🇬

- Хей, събуди се! - някой много неприятно ме сръга в ребрата.
- Рррр! - изръмжах аз, а Ръмжачът пъргаво избегна удара с възглавница, който се опитах да му нанеса, от инерцията седнах в леглото и намръщено зачаках продължението на ситуацията, докато връщах оръжието си на обичайното му място.
- Вече с ...

Bersek

Prose » Short stories

982 2

Съдба, а може би Любов?! 🇧🇬

Съдба, а може би Любов?!
Лежа си на леглото, забила поглед в тавана, следя тънката струйка светлина, идваща от фенерчето в ръцете ми. Съзнанието ми е обзето от мисли, въпроси и спомени. Въпросите са едни и същи, а отговорът на всички бе прост, Съдба. Ах, тази Съдба, защо навсякъде бе тя?! Когато бед ...

Mermaid

Prose » Others

1.2K

Когато мъжът си идва на сутринта 🇧🇬

Жената облича памучната си пижама – онази, плътно по врата, с дългите ръкави и дългите крачоли,.
Жената застила двойното легло и си ляга – в дясната половина.
Жената оставя светнато в коридора – предметите са като лабиринт в тъмното.
На сутринта жената я няма.
Останала е само пижамата – смачкана.

670301

Prose » Others

865 1

Сълзи в дъжда 🇧🇬

За един паднал ангел в мрака...
1.
Когато тишина се застели, мека като завивка, и всеки шум уморен заспи, онази самотна минута иде и безмълвно застава в ъгъла на стаята.
Наредените в равна редица свещици затрептяват и слабите им тела отблъскват мрака към стените, където започва да се гъне в призрачн ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

1.2K 4

Малка лондонска история - Британска поезия 🇧🇬

- Странно е как ми липсват някои съвсем незначителни неща... - Ейдриън каза замислено, взирайки се в празната чаша. - Например начина, по който имитираш Джефри. Липсва ми.
- Никога не съм предполагал, че ще ти липсва - той се засмя, но после стана сериозен. - На мен пък ми липсваш сутрин. Сутрин, ко ...

princess_havok

Prose » Short stories

1.2K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Махалата Лозенец 🇧🇬

Вселена 🇧🇬

Зимата 🇧🇬

Великденска задушница 🇧🇬

Когато се завръщам 🇧🇬

Едно е да обичаш, друго е да си влюбен! 🇧🇬

Второ следствие и Втора производна 🇧🇬

Червена нощ 🇧🇬

Моите щури истории - триатлон по лудост - I част. 🇧🇬

Диалог 🇧🇬

Mоторен кораб "Богдан"="Атлас"="Raunala"... (ден 1) 🇧🇬

Клиширан вик 🇧🇬

из "Приказки от никъде" 3 🇧🇬

Малка лондонска история - Край... по британски 🇧🇬

Спортната школа - част II-ра 🇧🇬

Аз просто не те искам в живота си така… 🇧🇬

Има и... 🇧🇬

Малко безразлична 🇧🇬

Съвършената и почти съвършената 🇧🇬

Молитва за обич (2 част) 🇧🇬

Нещичко за теб! 🇧🇬

За любовта и голата истина 🇧🇬

Коте 🇧🇬

Малка лондонска история - Раздяла по британски 🇧🇬

Ама че сантиментален човек! 🇧🇬

„Превърната в спомен” 🇧🇬

Първият ден 🇧🇬

Първо следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина 🇧🇬

Болка... 🇧🇬

Готически рокли и раздърпани блузони 🇧🇬

Спортната школа - част I-ва 🇧🇬

Знак 3 🇧🇬

Идеята за чичо Гошо 🇧🇬

Моите сентенции 🇧🇬

Дъжд 🇧🇬

Първа производна на Вълчата Истина 🇧🇬

Съдба, а може би Любов?! 🇧🇬

Когато мъжът си идва на сутринта 🇧🇬

Сълзи в дъжда 🇧🇬

Малка лондонска история - Британска поезия 🇧🇬

Queue