Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

И след двадесет години, за един философ правилното питие е от значение 🇧🇬

И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...

Greg

Prose » Short stories

3.7K 27

Превратности - последна част 🇧🇬

Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.5K 29

Ако беше вчера... 🇧🇬

Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...

SlaY

Prose » Short stories

1.3K 1

В очакване на утрото 🇧🇬

Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...

SKY

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1

Легенда за двойната гробница 🇧🇬

Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...

Rasha

Prose » Short stories

1.8K 1

Страсти и разум - (Не)порочният триъгълник 🇧🇬

Преди около месец Албена взе под наем магазинчето, в което работеше като продавачка от около 3 години. Това беше квартално или не – по-точно магазинчето на блока, защото се намираше във входа на доста голяма постройка в един от кварталите на Пловдив. Вярно е, че идваха да пазаруват и от другаде. Так ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

1.2K 12

Гара 🇧🇬

Галя излезе от книжарницата, в която работеше и заключи вратата. Изкачи се бавно по стъпалата до таванското помещение на сградата, която ремонтираха. Застана на малката тераса, която нямаше парапет в момента, спря близо до ръба, като загледа мълчаливо майстора, който от върха на високата си дървена ...

alistef

Prose » Short stories

959

Болезнено пристрастяване към един зелен абокат 🇧🇬

Зелените котки в очите (му) шеметно дразнят копнежите. Мразя да се взирам в черните ядрени петна, загубили се в ливадните одежди на тази живо-мъртва, неграбваща от пръв поглед краска. Мразя ги. Защото тези взривоопасни петна залагат в гърдите ми експлозиви със закъснител, които се възпламеняват от у ...

vampire_blood_kiss

Prose

2.2K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

ОТНОВО У ВУЙЧО МИХО
Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, з ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.1K

Безцветна дъга 🇧🇬

За теб съм черно и бяло.
Нямам нюанси...
Безцветна.
Ангел или демон...
Спокойно утро или лятна буря... ...

hellwoman

Prose

1.3K

Времената сигурно са полудели - 36 глава 🇧🇬

36.
Протегнах се в леглото с двете ръце, беше ми писнало зловещо вече от тези белезници. Вродената ми алергия към неблагородни метали се беше проявила и китките ми се бяха покрили с червени сърбящи петънца покрай претритата от халките кожа. “Колко съм тъпа”, помислих си самокритично и изкарах един б ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K

Превратности - четвърта част 🇧🇬

Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.2K 17

Когато играя игрите за Хари Потър... понякога си изпускам нервите 🇧🇬

С този разказ спечелих първо място в конкурса за разказ/есе на тема "Когато играя игрите за Хари Потър..."
Ето и едно от най-интересните преживявания, които съм имал.
Това се случи преди няколко зими. Навън светът беше побелял. Сополиви хора с мокри крака отиваха на работа или на училище, а аз седях ...

The_Crimson_King

Prose » Science fiction & fantasy

2.5K 8

Разказ с неочакван край 🇧🇬

(на Цефулес)
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...

radi.

Prose » Short stories

2.4K 2

Кутия без една цигара 🇧🇬

Кутия без една цигара
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...

DarkSideOfTheMoon

Prose » Short stories

1.3K

Бомба със закъснител 🇧🇬

Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...

Регина

Prose » Short stories

1.5K 15

У дома 🇧🇬

Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.
Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечта ...

MaRtiTyyy

Prose » Others

977 1

18+ Страсти и разум - Той 🇧🇬

Той
Денят беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквот ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

1.3K 10

Продължение от книгата 🇧🇬

Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Суша... 🇧🇬

Суша
Няма, няма, па като ми стане…мъчно за България, място не мога да си намеря. Само за старите приятели си мисля. Една приятелка на жена ми се обажда и пита, може ли да дойде на гости. Казвам й,че няма никакъв проблем. Казвай какво ти е нужно да изпратим и идвай. Не се мина много време и Ваня (так ...

marco777

Prose » Humorous

3.3K 4 30

Ловецът на пеперуди (глава 4) 🇧🇬

Глава IV
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продъл ...

caterpillar

Prose » Novellas and novels

1.5K 1

Превратности - трета част 🇧🇬

Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.3K 17

Чудовище 🇧🇬

Ако имаше конкурс за чудовище, би го спечелила майка ми. Тъкмо завърших училище, тя реши, че не мога да ида войник. Спорих, карах се, плаках, молих – не! Цяла армия близки, познати, роднини бе включена в бойната операция - моето отърваване от родната българска армия. Какво да правя, кандисах накрая. ...

inakrein

Prose » Short stories

1.5K 16

Любов и омраза Dessy Kestern 15-18p 🇧🇬

Вечерта, тъкмо си лягаше и получи съобщение: ”Спиш ли, мишленце”. Номер неизвестен. Сънят тегнеше върху клепачите и само допреди миг, а сега отлетя, като прогонен котарак, свря се някъде и не можеш да го откриеш, викаш го, ала той не идва. Ако не ù се бе допило вода, нямаше и да го прочете. Телефонъ ...

dessy

Prose » Novellas and novels

1.5K 6

Нищо сериозно 🇧🇬

Здравей, щастие, или поне красив спомен, който искам повече от всичко да забравя.
Знам, че искаш да съм ти приятел, но аз не мога...
Не мога дори да ти кажа здравей, защото е невъзможно да си представя, а аз дори и не искам, какво е да ти кажа „Здравей” и след това да не те прегърна.
Не мога да ти к ...

kamenovoz

Prose » Letters

1.1K 1 1

Нека вали 🇧🇬

Навън вали.
Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.
Красиво е.
Лятно.
Пълно с надежда. ...

hellwoman

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 1

Страсти и разум - Тя (І част) 🇧🇬

ТЯ
Тя се събуждаше и през 5 минути поглеждаше часовника, който отмерваше времето, което тя чувстваше спряло и заседнало в мислите ù. Как изобщо успя да заспи? Или просто си даде време да осъзнае станалото. Осъзнала или не, единственото, което изпитваше в този момент, бе болка. Не можеше да определи ...

FRACLA

Prose » Novellas and novels

1.2K 12

София - ІІІ глава 🇧🇬

ІІІ глава
София се вълнуваше както никога досега. Днес, след толкова години, тя щеше да напусне сигурното убежище на гората и да иде в забързаното, страшно село. Момичето се страхуваше от предстоящото начинание, но го очакваше с трепетно вълнение, сърцето й, изгарящо от желание, туптеше ускорено.
Ко ...

JustaLittleKid

Prose

940 2

Продължение от книгата 🇧🇬

За днешния ден момите започваха подготовката още преди Великденските пости. Лазарките бяха се скупчили пред градската градина, там, дето госпожите и господата правеха разходката си. Стройна мома, с миловидно лице , вървеше напред. Това беше кумата/водачката/. Госпожиците бяха избрали най-видната. До ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.1K

Tъга 🇧🇬

Тъга бе обзела сърцето ми и разяждаше душата ми. Взех дрехата си и излязох навън. Тежки облаци бяха покрили небето. Само едрите снежинки се спускаха със своя шеметен танц и падаха по косите ми като нежни звезди. Около мен се надигаха големи бели преспи от пухкав сняг, студеният въздух хапеше лицето ...

satanatavip

Prose

900

Колибарите 🇧🇬

Има едно място в Северозападна България, близо до град Видин, където още стоят няколко порутени постройки от някогашното село на колибарите. Жителите му били хора със свободолюбив дух. Те съсредоточавали силите си не в къщи и имоти, а в тайни познания за лековити билки. Казват, че правели дори жива ...

rarebird

Prose

1.1K 10

Колко ли пъти 🇧🇬

Колко ли пъти исках да се сгуша до теб след поредния неуспешен опит да бъда щастлив с друга, но ти така и не разбра ?
Не исках сълзите ми да прогорят копринената ти кожа. Нито да усетиш колко съм уязвим.
Колко ли пъти ми се искаше да те целуна, да се впия в кадифените ти устни, когато ми се усмихваш ...

ribeiro

Prose

1.1K 1

Превратности - втора част 🇧🇬

Втора част
- Все ги пазех за нови тея черги, ама я как грейна къщата с тях. Довечера е Бъдни вечер, ще си седим сами, ама утре на обяд ще поканим Злата, да не е сама. Откак миналата година се помина Митьо, мъжът й, сме все заедно. Тя няма деца, то не че моят син ме навестява често, но пак, обажда се ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.6K 19

Оранжевият чадър 🇧🇬

ОРАНЖЕВИЯТ ЧАДЪР
Облакътен на прозореца, старият човек се взираше в дъжда, сякаш се опитваше да си спомни нещо, нещо хубаво, свързано с него. Капките обилно се стичаха по прозорците. Също като в деня на първата му среща с Мария; също като нежните й целувки, оросяващи жарта на неговата душа... Е-ех!… ...

alistef

Prose » Short stories

1K 1

Размислите на един тузар 🇧🇬

Поглеждам през прозореца. Като че ли съм наказан цял живот да си спомням за всички щастливи мигове от жалкия си живот. Затворен в собственото си съзнание, проумявам всъщност всички онези малки нещица, които са ме правили щастлив човек. А горчивата истина, която никога няма да мога да преглътна и за ...

ali4ka

Prose » Short stories

995

Превратности - първа част 🇧🇬

Превратности
Не мога да повярвам, че мъжът ми ме напусна! Дойде, взе си някои документи, каза ми, че повече не издържа да живее с мен под един покрив. Нарече ме мекотело и ми обясни, че любовницата му, за която смята да се ожени, е жена с характер. Всичко това научих, докато той подреждаше по-необхо ...

svetlanal

Prose » Short stories

2.5K 23

Фалшиви 🇧🇬

Само ти успя да ме видиш... Истинска, малка, невинна...
Само ти пренебрегна сложената от мен маска на онази -студената, безразличната...
Потърси по-дълбоко и... намери...
Търсеше ме и аз те търсех, но никой от нас не осъзна кога се случи... Кога останахме голи пред себе си и пред другия, кога бяхме ...

hellwoman

Prose

1.1K 2

Вълче време 🇧🇬

ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ
Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор.
Бай Тодор усети тръпката на новия ден, изправи се, погледна към бърдото, както правеше всяка сут ...

purko59

Prose » Short stories

1.7K 9

Продължение от книгата 🇧🇬

ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ
Неусетно дойдоха Великденските пости. Природата, облечена в булченска премяна, чакаше своите чародейки.
Днес е Лазаров ден. Така го наричаха от време оно. Две каматни госпожици бързаха по прашните улици, с кошници в ръце. Портите на търговеца Викаро бяха открехнати. Той очакваше ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.1K

Но Щен Вълк и прасковеното дърво 🇧🇬

- А стига бе! - тихичко възкликна Сянка и се намести по-удобно, за да види какво следва.
...
- Хей, Но! - извика Ко Та Рак. - Но, събуди се!
- Ъ, какво? - сънено замига вълкът.
- Но, как се озова там?! - попита Кух Че Реп. ...

Bersek

Prose » Short stories

877 1

Short stories and prose by contemporary authors

И след двадесет години, за един философ правилното питие е от значение 🇧🇬

Превратности - последна част 🇧🇬

Ако беше вчера... 🇧🇬

В очакване на утрото 🇧🇬

Легенда за двойната гробница 🇧🇬

Страсти и разум - (Не)порочният триъгълник 🇧🇬

Гара 🇧🇬

Болезнено пристрастяване към един зелен абокат 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Безцветна дъга 🇧🇬

Времената сигурно са полудели - 36 глава 🇧🇬

Превратности - четвърта част 🇧🇬

Когато играя игрите за Хари Потър... понякога си изпускам нервите 🇧🇬

Разказ с неочакван край 🇧🇬

Кутия без една цигара 🇧🇬

Бомба със закъснител 🇧🇬

У дома 🇧🇬

18+ Страсти и разум - Той 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Суша... 🇧🇬

Ловецът на пеперуди (глава 4) 🇧🇬

Превратности - трета част 🇧🇬

Чудовище 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 15-18p 🇧🇬

Нищо сериозно 🇧🇬

Нека вали 🇧🇬

Страсти и разум - Тя (І част) 🇧🇬

София - ІІІ глава 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Tъга 🇧🇬

Колибарите 🇧🇬

Колко ли пъти 🇧🇬

Превратности - втора част 🇧🇬

Оранжевият чадър 🇧🇬

Размислите на един тузар 🇧🇬

Превратности - първа част 🇧🇬

Фалшиви 🇧🇬

Вълче време 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Но Щен Вълк и прасковеното дърво 🇧🇬

Queue