Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Вратата 🇧🇬

Крачка. После още една. И още една. Улицата се приближаваше заедно с автобусите, колите и камионите. А животът се отдалечаваше. Не че щеше да ми липсва. Нямаше нищо, което да ми трябва. Та кой би искал живот, пълен с лъжи? Не и аз. Но никой не ме питаше. Не така вървеше животът. Така свършваше. Свър ...
Ilere (Глория Добрева)
Ilere
Prose » Short stories
775

За Него 🇧🇬

Когато плачеш, аз винаги съм до теб и бърша сълзите ти.
Когато се страхуваш, аз винаги съм до теб, за да те пазя.
Когато целия свят не те разбира, аз съм тук, до теб, за да ти помогна.
Когато отново тъжен вървиш под дъжда, знай, че аз съм онази топлинка в сърцето ти, която ще е твоята компания, кога ...
c0matose (Гер)
c0matose
Prose
1.4K

09.09.2007 🇧🇬

За един от най-красивите дни в живота ми...
Един най-обикновен ден. Бях си все така празна, както съм празна и сега. Болеше си ме все така, както ме боли и сега. И нищо не беше различно.
Циганско лято. Топла септемврийска утрин. Малко преди да започна училище. И тогава ли бях такова диване, каквото ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Prose
781 1

Луната на ловеца 🇧🇬

ДЕН ПЪРВИ: ЛЕГЕНДИ
1. ЛОС АНЖЕЛИС
- Докато бил на езерото Теле, Африка, американският инженер Херман Регустерес чул странна история, разказана му от местните жители. Те твърдели, че няколко месеца преди това - тоест през февруари, 1981 година, във водите на езерото били намерени мъртвите тела на три ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Prose » Novellas and novels
2.4K

Кандидат за робот 🇧🇬

КАНДИДАТ ЗА РОБОТ
Кико: О, Геро, здравей!
Геро: Здрасти, Кико.
Кико: Как я караш?
Геро: Да кажем тип, ама топът хич го няма, завалията. ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Humorous
755

Интернет любов 🇧🇬

Ина нямаше търпение да се прибере от работа. А мислите й отдавна не бяха там. Още от сутринта чакаше с нетърпение да си тръгне по-рано и да прекара възможно най-дълго време пред компютъра. Малко откраднато време, което да посвети на себе си преди Михаил да се прибере от работа.
С него бяха женени от ...
auaila (Наталия)
auaila
Prose » Short stories
1.3K 2

Случайност 🇧🇬

Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Prose » Short stories
1.3K

Черна и Бяла роза 🇧🇬

Глава трета
Марон вижда отново момчето, което я е наранило много.
- Какъв прекрасен петъчен ден. – каза Марон на Мияко.
- Да така е. – каза Мияко. Изведнъж Чияки се намеси и каза:
- Ей, защо да не си направим парти. Ще потанцува ме и ще си поприказва ме. ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Prose » Novellas and novels
1.1K

a.m. 🇧🇬

Пак 3:00, пак онова чувство за загуба. Дори щората знае колко съм изгубил за толкова кратко време - седмица или две. Загубата идва като вълна, а трае колкото прилив. И защо климатиците вън изкарват наяве всичката тази вътрешна потиснатост на хората: пръскат я из прашните улици, разпиляват я като нев ...
cloudmaker (Деймиън)
cloudmaker
Prose
1.4K 4

Коледа 🇧🇬

Коледа
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Prose » Others
1.1K 1

Иначе съм спокоен човек... 🇧🇬

Аз преди не можех да споря... е не, че не можех, `ми си мълчах. Няма да се обаждам викам си..оня прословутият лаф, дето като мълчиш изглеждаш по-умна... викам за мене е направен значи... И си мълча ли, мълча, като бито дупе си мълча...
Обаче тоя път... някак си не можах да си замълча. Аз по принцип ...
snEjiTy (Елиза)
snEjiTy
Prose
1.7K

Огледало 🇧🇬

Малкото Ко Те е вече ветеран, врял и кипял в живота, даже веднъж се загуби в гората, тъй че не се учуди на голямото огледало, като го видя, защото вече знаеше какво е това чудо. Малчуганът спокойно се приближи и застана пред огледалото, а отражението му от своя страна също толкова гордо се взря в не ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
788 1

Историята на една кукла 🇧🇬

Градски шум. Смях и веселие. Един прашен таван и една кукла - стара, парцалена кукла. Да, това съм аз! Вгледай се в лицето ми: от изкуствените ми очички текат сълзи - толкова чисти като на малко дете. "Това е невъзможно!" - ще кажеш... Нали куклите нямат сърца... Повярвай, това е една голяма, голяма ...
xhrizpxx (Хрис)
xhrizpxx
Prose » Others
1.3K 4

Любовница 🇧🇬

Антония нетърпеливо очакваше неговото обаждане. Вече беше 17:45, закъсняваше с 15 минути, отново... А и беше обещал, отново... Да, обещания, каква глупост само. Да му вярва - още по-голяма глупост. След всичко, което ù причини, след толкова много време и толкова лъжи, тя все още му вярваше и се надя ...
auaila (Наталия)
auaila
Prose » Short stories
1.3K 1 2

Момичето 🇧🇬

Момичето
Аз не съм единственото,
а поредното момиче с разбито сърце,
което страда по своята
несподелена любов. ...
Pepsi_pz (Петя Георгиева)
Pepsi_pz
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.6K 1

Решетките 🇧🇬

Бърт се събуди в отвратително настроение. Огледа се и съвсем се разпадна от това, което влезе през очите му и заседна в мозъка. Стана от пода, защото спеше на него и изхвърли през отворения прозорец обувките си. С това освежаващо действие затормози умствено едноокия цветар, който съвсем не остана оч ...
ivailozanoff (Ивайло Цанов)
ivailozanoff
Prose » Short stories
904 2

Защото мразим да е тихо, а Нещото отдавна избяга 🇧🇬

- Говори ми - казва той.
- Какво искаш да ти кажа? - казвам аз.
- Нещо. Просто не обичам да е тихо - разсеяно мърмори той. После от съвсем леко розовите му устни излиза кълбо дим.
И аз започвам да говоря. Дори не мисля какво му казвам. Той и без това не слуша. Просто мразим да е тихо.
Стоим съвсем б ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Prose
1.3K 2

Моето обръщение... 🇧🇬

Моето обръщение...
Към всички, които поставят анонимни двойки и към всички, които мислят, че ще им е интересно да прочетат...
Няма друг начин, по който да отговоря на анонимните си читатели, които не харесват това, което пиша и изразяват отношението си с анонимна двойка. Няма лошо... Естествено е, ч ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Prose » Others
1.4K 9

Черна и Бяла роза 🇧🇬

Глава втора
Черна Роза вижда Бяла Роза (противника си)
Танцовата група на учебната база ,,Еделвайс” имаше състезание срещу учебната база ,,Елиза”. ,,Елиза” беше най-добрата по танците. Нямаше година, в която те да не са спечелили. Изведнъж Даниела каза:
- Защо всяка година трябва да се изправяме сре ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Prose » Novellas and novels
1.2K 1

Името на вятъра 🇧🇬

1.
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Prose » Science fiction & fantasy
1.6K 3

Тренирай за здраве 🇧🇬

- Я, кого виждам! Страшна си Рени! Станала си много елегантна! Как го правиш?
- Ами, тренирам. Бягам тук, бягам там, стоя по опашки. И ето, краката ми се превърнаха в стандартни пружини.
- И аз бягам, ама...
- Не се отчайвай миличка! Тренирай, в това е истината! Бягай за здраве! От бягането и духът ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Humorous
1K

Едно сърце е по-дълбоко от всички океани на земята 🇧🇬

Този път няма да описвам онази реалност, която е в мен или в света... Няма да мисля кое, как да е... Просто ще "нахвърлям" думите, както си поискам... И знам, че красивото не е само в перфектните "неща", а и в онова, което на пръв поглед изглежда елементарно. А понякога в простотата има много повече ...
beytula_bubu (Бен Ар)
beytula_bubu
Prose
1.3K 2

Безсъница 🇧🇬

И тази нощ няма да спя. Вече две седмици почти не мога да мигна. Инсомниа ли е или съвест... не знам. Сякаш нещо ме измъчва, нещо ми тежи, държи ме будна, не ми дава да заспя, а тялото ми не издържа вече. Изглеждам като онези зомбита от чернобелите страшни филми, които са правили още във 60-те годин ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Prose » Others
1.1K 2

Една нощ 🇧🇬

„Гарванът грачи грозно, зловещо...”. Знаеш ли, че този гарван съм аз? Знаеш ли, че аз дойдох от пепелта, събрах песъчинките в пустинята, преброих капките в морето само за да те видя в този момент? Знаеш ли, че чаках в сенките, търсех всяко твое слабо място, за да те ударя, за да те смачкам, за да те ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Prose
879 1

Поредица репортажи - Когато има режим на водата… 🇧🇬

Когато има режим на водата…
Заради ремонтите на нашето кръстовище няма да имаме вода поне две седмици (защо не и месец!). Е, ще ни пускат от 5 до 7 часа сутринта.
Намирам го за предизвикателство и възможност да тествам здравината на нервите си. Освен това подобна ситуация подтиква към усъвършенстван ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Prose » Others
1.1K 3

Черна и Бяла роза 🇧🇬

Глава Първа
Марон става Черна Роза и се запознава с Чияки, който е Бяла роза
Преди няколко години имаше едно момиче и едно момче, които бяха пазители на Розите. Ето и тяхната история.
Момичето се казваше Марон. Тя беше на шестнайсет години. Живееше в учебната база ,,Еделвайс”. Марон живееше там, защ ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Prose » Novellas and novels
1.3K 1

Змей 🇧🇬

Казват, че Змеят е зло същество, демон, най-големият му враг бил великият бог Перун. Другаде пък казват, че е добър, помага на хората, гони други хали и змейове дето сушат реките и крадат девойки. Много неща приказват хората, на какво да вярваш? Може би пък Змеят да е посредник между доброто и злото ...
sofist (Авитохол)
sofist
Prose » Science fiction & fantasy
2.3K 1

Дали 🇧🇬

Нарисувай ме като картина на морска тематика! Нарисувай очите ми - две тъмни, лъскави камъчета на дъното на океана! Нарисувай устните ми - перки на хищна акула! Нарисувай ръцете ми - две тънки стъбла на водорасло, копнеещи да погалят слънцето! Нарисувай мечтите ми - чайки, зареяни в облаците, слели ...
lud_kupon (Марина Петкова)
lud_kupon
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K

Празникът на детето 🇧🇬

Празникът на детето
Изпрати писмото.
Всеки следващ ден очакваше отговор, но такъв не идваше.
В късния след обяд на 22 ноември, рождената дата на детето, отиде до пощата и позвъни.
- Да. Ало, кой е? – чу гласа на тъщата. ...
Войнов (Цветан Войнов)
Войнов
Prose » Short stories
1.8K 3

Трудна победа 🇧🇬

Драги телезрители, нашите камери се намират на автобусната спирка, от където директно ще ви предадем квалификационната среща по модерно ръгби, между нашия така симпатичен и енергичен отбор "Чакащ пътник " и "Автобус номер девет".
За първи път в българския спорт ще дебютира, Весела Будилкова. "Мачът ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Humorous
992 1

Сама 🇧🇬

Сама
Виждах я как се усмихва,
говори и смее...
Изглеждаше щастлива,
сякаш нищо не се беше случило ...
Pepsi_pz (Петя Георгиева)
Pepsi_pz
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.5K 5

Вълчи вой 🇧🇬

Сиво-синкави, пламтящи очи, в тях се отразяваше цялата планина, дори и най-високите върхове покрити с вечен сняг, обгърнати в преградката на облаците. Отразяваха се в тези очи вечнозелените елхови гори под заскрежените склонове, сенките криещи се между стволове на двестагодишните дървета. Блестеше и ...
afro3 (Андриана)
afro3
Prose
1.1K

Февруари (Don't look back in anger) 🇧🇬

"... души на отсечката Самоков - Боровец. По непотвърдени данни автомобилът се е движил с..."
Тази крушка трябва да се смени. Щрак-щрак (ето пак се започва). Щрак-щрак (кога ще тръгваме?). Ето пак се започва:
- Спри да си играеш с ключа, става ли? Не ти е играчка.
(играчка-плачка-играчка-играчка-игр ...
cloudmaker (Деймиън)
cloudmaker
Prose » Others
1.4K 4

Тайнственото изчезване 🇧🇬

Сава Хашъмов беше от ония личности, които притежават вътрешен усет и вроден интелект. Животът за него представляваше един огромен маскарад, с много фойерверки. В тази зала, той се чувстваше кандидат на голямата награда, "Сър професьор." Това беше върхът. Най-сетне! Всички ръкопляскаха. Чуваше се: "Ч ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Humorous
884

Художникът 🇧🇬

Аз съм художник - без ателие, без завършена картина.
Обикновено рисувам жени. Идват, присядат в гънките на страха си, предпазливо подвиват колене и ги долепят едно до друго. Суетата им облизва матовото лице на огледалото и когато с пестелив жест ги лишавам от последното убежище на срама, се свлича к ...
izvorche (Христина Петрова)
izvorche
Prose » Short stories
1.1K 1

Пътеката на Болката 🇧🇬

ПЪРВО
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъоб ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Prose » Science fiction & fantasy
1.3K 2

Болка от любов 🇧🇬

- Обичаш ли ме? - попита той.
- Обичам те! - отговори тя.
- Нали не ме лъжеш? - попита пак той и обгърна главата и с ръце, за да го погледне тя в очите.
- Не те лъжа! Обичам те!!! Как можеш да си го помислиш!? - той запрати навлажнения си поглед към нейния и попита;
- Нали няма да ме забравиш? - тя ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Prose » Others
1.2K 2

Помниш ли 🇧🇬

Днес се събудих, а леглото до мен беше празно.
Помниш ли, че беше обещал никога да не оставам сама...
Днес посрещнах изгрева, обгърната от спомени.
Помниш ли как, сгушена в прегръдките ти, гледахме раждането на деня...
Днес те търсих в капката роса. ...
auaila (Наталия)
auaila
Prose » Letters
1.3K 1

Най-важният урок 🇧🇬

Заглавието е пълно клише, как мразя клишетата, но в случая е единственото подходящо. Това обаче няма да е от онези трогателни истории, в които баща учи малкото си момиченце да кара колело или как майка й и държи ръката, докато пише първите си букви. Не, човекът, който се оказа най-важният учител, бе ...
asha (Изабела Григорова)
asha
Prose
1.3K 2

Литературен герой: част втора - 11. Реалност в реалността 🇧🇬

- Може би в момента се бориш със себе си, а Филип.
- Въпреки всичко съм шокиран - отвърна литературният герой.
- Знам, че е така, но те сами си го причиниха. Много преди ти или аз да ги познаваме.
- Виждам.
Кристиян се обърна на стола и се взря в очите му. ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Prose » Short stories
1.2K 2