Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Миг 🇧🇬

Тя вървеше по тънката жица на живота. Обрулена от ветровете. Очукана от голите чукари. Погледът и се промени. Нямаше я вече оная веселост. Изчезна и тръпката в гърдитеú. Това ли трябваше да се случи с нея? Остана без ничия подкрепа в живота. Къде изчезна оная жизненост, която я караше на лети, вмест ...

mari45

Prose » Short stories

858 2

18+ Чакам 🇧🇬

- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...

Armageddon

Prose » Short stories

1.4K 7

Jeddah 🇧🇬

Организацията на товаренето си беше стандартна, макар и с повишени изисквания за сигурност, които щяха да продължат и в следващите 2 седмици, докато не се освободим от зелените каси. И на докерите, и на голяма част от екипажа не им бе за първи път, но се чувстваше как са някак по-стегнати и по-бързи ...

vanyom

Prose » Short stories

1.4K 6

Към небето... 🇧🇬

Към небето...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...

sui4i-bel

Prose » Others

2K 3

18+ Нощ, секс и черна рокля (а.к.а. една от моите любими брутални перверзии) 🇧🇬

18+
Още щом я видя, Кристофър изтръпна. Един странен импулс премина по тялото му, желание да я вкуси.
Вечерта беше студена и мъглива, чудесна за брутален животински секс в някоя старовремска тъмница.
Кристофър си падаше по мрачната страна на живота, плашещи самотни места, гробища. Тя също.
Нямаше ка ...

mj2006

Prose » Erotic

3.1K 7

Никой няма да отнеме косите ми 🇧🇬

Пределът на зеленото е достигнал мъхчетата на брадичката ú.
Понякога се чудя... Дали наистина е толкова зелена, колкото изглежда. Или... Но... Да. Зелена е. И ако я докосна, знам, че ще се изцапам. И знам, че зеленото ú е по-естествено и от цвета на кожата ú. Тя е зелена и истинска. Също както стени ...

vampire_blood_kiss

Prose

1.4K 1

Един мрачен ден 🇧🇬

Мрачен ден навън е днес. Пак дъждец се лее, от намръщено небе! Капчиците падат една след друга безмилостно на плочките на двора... Небето нервно се разцепва от светкавици, грамотевици зловещи. Но пък въздухът е свеж, приятен влажно студен...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...

elizabeth92

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

Владетелят на джунглата 🇧🇬

Той вървеше по тънката жица на живота, която всеки момент можеше да се скъса и да полети в пропастта. Бе неразговорчив и странен. Изобщо от хората, които трудно можеш да провокираш с думи.
Един ден се разхождаше в гората, трудно проходима и дива като джунгла. В дъното се чу весело подсвиркване с уст ...

mari45

Prose » Short stories

877

Феята, Ропотамо и Хари 🇧🇬

Хари много си падаше по заведенията. Нещо повече, не можеше да живее без тях. Любимото заведение му беше сладкарница " Феята". Там той беше у дома си. Живееше на триста метра наблизо, поне през ден беше там. Всички сервитьорки го познаваха. Той пък им знаеше малките имена, много го уважаваха. Лятото ...

lubara

Prose » Short stories

1.2K 4

* * * 🇧🇬

И така ли свършва всичко?!
Бил си влюбен в мен и нямало време да консумираме нашата любов. Не, че искам да я консумирам с теб, просто ми е криво за всичко хубаво, отминало и незабравено. Нима ще ме забравиш като ми изтриеш номера? Думата "Delete" лекува рани в 21 век!!! Прости, не знаех! Аз съм стар ...

ebaaa

Prose » Letters

1.2K

Арон 🇧🇬

Арон протегна ръка и се опита да сграбчи въздуха. Не се разочарова, защото малка частичка в самия него го убеждаваше, че няма да стане, но той не й повярва тогава. А сега се рееше сам из тези самотни земи и търсеше себе си. Умът му се бунтуваше и отказваше да отвори очите му за реалността, а вместо ...

Fgttn

Prose

1.3K 1

Пурпурно правосъдие 🇧🇬

Когато коленичих в онзи храм на омразата, в който се бе превърнал домът ми, вече бях стигнал предела на силите си. Този жалък свят ме задушаваше, аз търсех любов, но срещах само омраза, презрение и лицемерие отвсякъде. И Гласът ми проговори, както беше правил винаги преди това:
- Здравей, тъжно дете ...

The_Crimson_King

Prose

1.8K 2

Какъв е животът... 🇧🇬

Има ли живот безгрижен, изпълнен с усмивки и радост. Без бoлка, без страх... Живот, в който всичко да е цветно, пъстро като подаващата се дъга след пролятия пролетен дъжд... и погалена от слънцето нежно!!! Живот без отчаяния, без сълзи. Да няма разбити мечти и пропилени надежди! И какво ли още не... ...

elizabeth92

Prose » Letters

1.3K

Сега си с нея 🇧🇬

Сега си с нея
Сега пламъка запали отново да гори
и остави го сам да пламти,
няма кой да ме прегръща
и с любов да ме обгръща. ...

pisatelkata_vt

Prose » Letters

1.6K 1

Гимназията и Хари 🇧🇬

С Хари се срещнахме в осма гимназия. Аз бях в десети, той - в девети клас. На Националната математическа паралелка. Беше в двора на училището, на "Шишман". Дойде при мен и каза: "Ти си онзи, който ни мачкаше на спринт и препятствия на републиканското." Не го помнех, аз тези след мен никога не можах ...

lubara

Prose » Short stories

960 6

Интернет любов 🇧🇬

Интернет любов
Историята как намерих сродната си душа...
Датата беше 10-ти февруари. Доста напрегнат ден, предавахме доклади, есета, проекти. Общо взето един от онези дни в даскало, заради които намразваш половината учители, съученици и почти всеки, който видиш.
На връщане, в градския транспорт, вид ...

Armageddon

Prose » Short stories

1.7K 10

Грешно "Приятелство" 🇧🇬

Грешно „Приятелство”
Живота е като кадрите на филмова лента. Хората са актьорите, които правят сюжета. Всеки играе различна роля във „филма”. А каква е твоята роля? Това избираш ти. Избираш приятели. Работа. Дом. Избираш кой филм да гледаш късно вечер. Избираш каква музика да звучи на компютъра ти. ...

poison89

Prose » Others

1.6K 3

Оцеляване (глава 1) 🇧🇬

Глава 1
Новите съседи
Бледите слънчевите лъчи галеха необятните гори. На места проблясваше снежнобелия сняг, който напомняше за отминалата тежка зима. Все още нямаше зеленина и това придаваше на пейзажа самотен вид. Студеният вятър брулеше клоните на голите дървета. Трябваше да бъде пролет. Но не бе ...

AnnG

Prose » Novellas and novels

1.8K 1

Раздавачът на надежда 🇧🇬

Обичате ли спиращи дъха истории? Разкази, изпълнени с нестихваща динамика, напрежение, красив романс и неочакван край. Иска ли ви се отново да прочетете за някоя от онези славни личности, идващи от много далеч, отвъд хоризонта, от приказната страна на детското въображение. Герои, чиято съдба е прикл ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

1K

Приказка за бог Тот 🇧🇬

Живял на земята бог. Наричали го Тот. Т значи тяло, О - обич и още едно Т - тяло.
Т+ Т= О. Две тела, свързани с Обич.
Могъщ и силен бил бог Тот. Владеел всички души на Вселената. Притежавал силата на Доброто и мъдростта. Имал любимо цвете РООЗ (роза) и животно РООГ (коза). Славел се бог Тот със своя ...

mari45

Prose

1.6K 1

Ламбо-Сайгон 🇧🇬

Ламбо-Сайгон ....когато човек е млад и кръвта му ври, всичко изглежда достижимо. Тогаз и сили се намират за какво ли не. Корабът беше тъкмо разработен и командата от млади хора основно, действаше безотказно
============================================
Погледът му поглъщаше всяко движение, всеки пейз ...

vanyom

Prose » Short stories

1.3K 2

За соченето с пръст и още нещо... 🇧🇬

- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на ...

Нел

Prose » Stories for children

1.6K 1

Севдалин 🇧🇬

Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и бели зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка. Не можеше да бъде сериозен. Дори в повечето случаи ми изглеждаше грозен. Но много обаятелно г ...

lubara

Prose » Short stories

1.1K 6

Времената сигурно са полудели - 30 глава 🇧🇬

30.
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един о ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

1K 1

Сълзи 🇧🇬

Малка капчица отражение, на спомена и болката, на едни изстрадали души; на едни повехнали цветя. Отмит спомен и дупчици минаващи през тебе, надникнеш ли, само клоуна ще ти се усмихне със сълзи на очи. А ти не плачеш, защото знаеш, че ако заплачеш, мъката ще си отиде така както ще си отидат и сълзите ...

DevilAgony

Prose » Others

2.1K 1 4

Опит за летене 🇧🇬

Всичко започна, когато бях на шест.
Една вечер се събудих, защото ми беше студено. Посегнах за завивката си, но вместо нея напипах нещо мокро. Изправих се и осъзнах, че лежа на улицата.
Не в леглото си.
В кой знае колко часа посред нощ.
Страх ме беше дори да изпищя. Пижамата ми беше влажна. Умирах о ...

Рима

Prose » Short stories

1.6K 13

Потъващ кораб? 🇧🇬

Потъващ кораб?
Стояхме си на двора на даскалото, на една пейка с Миро, мой съученик. Имахме свободен и понеже времето беше хубаво, бяхме решили, вместо да се забиваме в някое от до болка познатите ни кафета, да си вземем кафе от машината и да си лафим на чист въздух.
Аз му споделих за тази моя после ...

Armageddon

Prose » Short stories

1.2K 6

Чорлава Мара и Мангал Станю - Юлски истории 🇧🇬

Чорлава Мара и Мангал Станю
Юлски истории
- Хайде, сваляй сутиена и идвай, че вместо да погаля нежен, красив бюст и кадифено дупе, почти станах транзистор да гледам този течен силиций по тивито. Натръскали едни бомби, тежки и издути като трансформатори. Ей сега ще стане късо съединение и ще експлоди ...

Bezzhichen

Prose

2.4K 11

Времената сигурно са полудели - 29 глава 🇧🇬

29.
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и ...

kcekce

Prose » Science fiction & fantasy

1K

Не е същото 🇧🇬

Усещаш как друг я е докосвал, усещаш нещо ново, непознато в нея.
Имаш я сега, за момента, но вече не е твоя, вече не я притежаваш - друга е, чужда е. Не те приема вече тя, ти си играчка в нейните ръце - независими и силни.
В миг приемаш, че всичко е както преди, в следващия виждаш, че всичко се е пр ...

alex_f52

Prose

1.3K 1

Трето следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина 🇧🇬

- Хей - някой го сръчка в ребрата. - Събуди се!
- Ммннммнф - измуча спящият и се обърна на другата страна.
- Събуди се, де! - явно ръчкащият не мислеше да се отказва току така.
- Оф! - изофка спящият и закри очите си с лапа.
- Събуди се! - настояваше натрапникът. - Искам да ти кажа нещо. ...

Bersek

Prose » Short stories

755

Шестото небе 🇧🇬

В квартала построиха нов, модерен блок. На седем етажа, скосяванията нагоре извисиха още два мансардни. А от източния му край, срещу парка на нивото на тротоара се изправиха големи витрини на магазини и офиси. Напълниха се още преди хората да се нанесат. Един магазин за дървена многопластова дограма ...

lubara

Prose

1K 8

„Божията сълза” 🇧🇬

„Божията сълза”
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, ...

~iSkRiCa~

Prose

1.4K 2

Последна Коледа 🇧🇬

Беше мразовита и декемврийска нощ. Снежна буря вилнееше, а снежинките се гонеха в приказен танц, описвайки фигури, непознати досега на човешката фантазия. Всички къщи бяха почти сравнени със земята, като покрити от дебела кадифена завивка. Цялото градче беше потънало в тъмнина и заспало дълбок зимен ...

anji7o0o

Prose » Stories for children

1.3K 1

Хвани ритъма 🇧🇬

Хвани ритъма
Някога. Много отдавна. На края на света. На края на съзнанието. В началото на живота ни. Имаше една сръбска поп група „Парни валяк. Най-големият ù хит бе „Ухвати ритъм". На български „Хвани ритъма" Това беше химна на нашата невъздържана, буйна и всепомитаща младост. В онези времена на б ...

Greg

Prose » Short stories

1.9K 13

Поморие - Со__пол… 🇧🇬

Имаше и такива, които по онова време им казвахме "дървени философи". Не щото наистина бяха, а за да им покажем, че и ний, като другите, ги оценяваме като празнодумци. А дали беше така? Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато, ама бяха многословни и си личеше, че искат да ги чуят повече ...

vanyom

Prose » Short stories

1.3K 2

Златното покритие 🇧🇬

Наскоро, моята най-добра приятелка Гери, се върна от Америка с прекрасна картина.
Като я гледах се наслаждавах от мисли, така че слюнката весело подскачаше в гърлото ми. Накара ме да се изправя с краката нагоре, след това да се обърна както си бях и да подсвирна оптимистично с уста.
На бледожълтият ...

mari45

Prose » Humorous

979 2

Русалка 🇧🇬

~ АРАПЯ ~
На Дани
Беше решил да тръгне от Варна в късния следобед. По новините предната вечер предадоха, че времето ще се развали. При попътен вятър преди вечеря трябваше да стигне до Арапя. Надяваше се да избегне бурята. Боян вече няколко пъти му бе звънил по телефона и бе обяснил, че днес са извад ...

Melanie

Prose » Short stories

2.9K 5

Мида 🇧🇬

И да! Косата ми е рошава а в нея има пясък и цветя. И да! Те бързо ще увехнат, но пък са най-блестящите и най-зелените от всички. И да! Кожата ми е червена, но солта по нея свети повече от звездите в небето. И да! Ръцете ми са издрани, а мидите от гривната наръбени, но са най-бялата украса за ръката ...

toothfairy

Prose » Others

1K 2

Илюзия 🇧🇬

Илюзия
Стоях си на дивана. Бях спокоен. Знаех, че всички около мен са щастливи. Усмивките им - нестихващи и някак си неусетно заразни. Наистина нетипично силен смях се носеше из цялата стая. Бирата се разливаше навсякъде. В интерес на истината, по-голямата част се изливаше на масата, на пода или вър ...

Armageddon

Prose » Short stories

2.1K 6

Short stories and prose by contemporary authors

Миг 🇧🇬

18+ Чакам 🇧🇬

Jeddah 🇧🇬

Към небето... 🇧🇬

18+ Нощ, секс и черна рокля (а.к.а. една от моите любими брутални перверзии) 🇧🇬

Никой няма да отнеме косите ми 🇧🇬

Един мрачен ден 🇧🇬

Владетелят на джунглата 🇧🇬

Феята, Ропотамо и Хари 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Арон 🇧🇬

Пурпурно правосъдие 🇧🇬

Какъв е животът... 🇧🇬

Сега си с нея 🇧🇬

Гимназията и Хари 🇧🇬

Интернет любов 🇧🇬

Грешно "Приятелство" 🇧🇬

Оцеляване (глава 1) 🇧🇬

Раздавачът на надежда 🇧🇬

Приказка за бог Тот 🇧🇬

Ламбо-Сайгон 🇧🇬

За соченето с пръст и още нещо... 🇧🇬

Севдалин 🇧🇬

Времената сигурно са полудели - 30 глава 🇧🇬

Сълзи 🇧🇬

Опит за летене 🇧🇬

Потъващ кораб? 🇧🇬

Чорлава Мара и Мангал Станю - Юлски истории 🇧🇬

Времената сигурно са полудели - 29 глава 🇧🇬

Не е същото 🇧🇬

Трето следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина 🇧🇬

Шестото небе 🇧🇬

„Божията сълза” 🇧🇬

Последна Коледа 🇧🇬

Хвани ритъма 🇧🇬

Поморие - Со__пол… 🇧🇬

Златното покритие 🇧🇬

Русалка 🇧🇬

Мида 🇧🇬

Илюзия 🇧🇬

Queue