Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Последният прилив 🇧🇬

„То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 1 1

Ало, имате ли връзки? 🇧🇬

- Ало, "Сам си направи?"
- Имате грешка. Тук е "Направи си сам."
- Тъй де, "Направи си сам."
- Да, кажете!
- Ало, имате ли връзки? ...

mari45

Prose » Humorous

900

Всеки рисува 🇧🇬

- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...

rarebird

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1 6

Концерт за пиано N 21 🇧🇬

Всичко започна с това, че усещането за изолация започна да придобива все по-тягостна конкретност. То се съчетава по особено неприятен начин с утвърдилите се отдавна аутсайдерски комплекси, съпътстващи цялото ми битие. Отначало си помислих, че полудявам, но после осъзнах, че подобна констатация не е ...

radi.

Prose » Short stories

1.6K 3

Баналност 🇧🇬

Тишина. Единствено самотното туп-туп на сърдечния ритъм просичаше периодично мълчаливата стая.
Празнота. Тя можеше да разбере погледа, взиращ се в нищото, което обгръщаше цялото помещение.
Тик - так, тик - так, плачеше часовникът на стената, срещу който стоеше седналата жена - сама. Механизмът му ся ...

IceMoon

Prose » Others

1.3K

Бляскав свят 🇧🇬

Все нещичко остава от този свят разпилян... Онова нещо, което наричаме чувство преплетено с размисъл върху битието...!
И пак започват тревогите за ежедневието за това как, къде, кога? Вечните въпроси на нас творенията.
Но когато се издигнем над сивотата се появяват цветовете на дъгата, а дъждът е пр ...

beytula_bubu

Prose » Others

1.9K 4

Разкаяние 🇧🇬

РАЗКАЯНИЕ
Събуждали ли сте се някога с чувството на срам и разкаяние...
макар и да не си спомняте какво сте правили предната вечер?
Дори... не сте направили нищо...
само и просто обикновените неща! ...

jah

Prose » Others

1.2K 2

Порой 🇧🇬

- Бъррр - каза Сянка и изтръска водата от качулката си, след като се скри на сухо в горския заслон. Дъждът беше пороен и май единствената посока, от която не валеше, беше отдолу. Като цяло много красива гледка, стига да не я гледаш от прекалено близо. Сянка се оттегли в сенките в дъното на заслона и ...

Bersek

Prose » Short stories

865 2

Memories 🇧🇬

Memories
Есенният вятър развяваше косите ù. Тя вървеше бавно по покритата с червени, жълти и кафяви листа алея. Нежната кожа на лицето ù бе зачервена от студа. Лошото време, мрачното небе и пустотата около нея отговаряха на настроението ù. Старата рана в душата ù се отваряше наново. Жената продължав ...

poison89

Prose » Short stories

972 2

Борба 🇧🇬

Нощ. Гора. Сърце. Самота. Болка. Сълза. Спомен. Тъга. Луна. И пак самота. Още болка. И друга сълза...
Луна. И звезди. Спомен. Сърца. Усмивка. И още сълзи. През усмивка...
Нощ. Борба. Продължавам напред!
Утро...

jossefin

Prose » Others

1.4K

Слепота 🇧🇬

1.
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1K 1 1

Късмет до поискване, Глава 3, Доктор Савчева 🇧🇬

Протегнах се в леглото като принц. Лек ветрец играеше с копринените завеси и се загледах в отразената светлина. Миришеше вкусно на млечна баница и печено сладко от зрели смокини. Баба бе решила да ме угои. Седнах в леглото и се облякох бързо. Застанах на вратата и огледах като изследовател кухнята. ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

2.3K 28

Защо са нужни 🇧🇬

Хубаво е човек поне да има един истински приятел, който да го разбира, да му помага в трудни моменти, да се забавляват през всяко предоставено време.
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...

elizabeth92

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 2

Езеро от сълзи 🇧🇬

Сега разбирам,
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...

sad_dreams

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 2

Избор 🇧🇬

Добро утро, Боб!
Вчера ходих на пазар, щом излязох от магазина пред мен блесна изключителното и прелестно шоколадово дърво, Боб, не знам как успях да откъсна очи от него! Подминах го с две стъпки и в този момент жената се спря да купува домати. Краката ми трепереха, Боб, застанах с гръб към дървото, ...

FaLL`oUt`giRL

Prose » Letters

1.4K

Затвори очи... 🇧🇬

Затвори очи. Легнала върху меката трева, тя се наслаждаваше на хубавото време. Обожаваше да е сред природата. Цялата тази зеленина наоколо, топлото слънце, синьото небе, по което тук-там се мяркаше по някое облаче, променящо формата си постоянно...
Радваше се, че откри тази поляна. Намираше се сред ...

jossefin

Prose » Others

1.7K 2

Вятър и мъгла в нашия град 🇧🇬

ВЯТЪР И МЪГЛА В НАШИЯ ГРАД
1.
Ех, че хубаво местенце!
Направо да изпърхаш от възхищение.
Небе. На небето - слънце. Облещено и жълто като тенеке, слънцето представете си - свети! ...

стояновнов

Prose

1.2K 1

Литературни кушии 🇧🇬

(участие извън класирането)
До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участваха ...

radi.

Prose » Others

976 4

Самотна стая 🇧🇬

И ето, пак в този мрачен ден, стоях не за първи път сама, в самотната стая. И вече дори не знаех, коя съм аз коя е моята цел. Стоях тиха в стаята самотна... Може би студена бях към хората, но сърцето беше изстинало отдавна не усещаше вече любовта, беше празно. И то се надяваше скоро някой да го доко ...

elizabeth92

Prose » Others

1K 1

Един забравен кибрит 🇧🇬

Беше един от ония чудни дни на ранна пролет, които те карат да се чувстваш наистина жив. Природата се отърсва от зимния унес с готовност за нов устрем и всичко наоколо радва. Птиците с веселото си чуруликане, дърветата с новите си премени, земята с разтворените си недра за нов живот. Въздухът - изпъ ...

maiasand

Prose » Short stories

1.4K 2

Нарисувай на небето звезди 🇧🇬

Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 1 2

Песъчинка в кафето 🇧🇬

Гражданинът Иван Петров с удоволствие отпиваше от ароматичното турско кафе. От дъното на бара долитаха галещи звуци на йоника. В един момент той се изправи, вдигна високо ръце свити в юмрук и извика: "Е- В- Р- И- К- А"... Проклетият му тирбушон! Как не се сетих до сега! - и тупна обратно върху стола ...

mari45

Prose

744 1

За него! 🇧🇬

За него!
Гледах как любовта между нас
израстваше, не знам или по-точно
не-желая да знам, дали някога ще те изгубя,
защото не го искам. ...

pisatelkata_vt

Prose » Letters

1.2K 1

Ко Та Рак днес е бавачка 🇧🇬

Един следобед Ко Та Рак влезе в кръчмата на Хо, а по петите го следваха малчуганите Мър Мър, Мър Мяу и Ко Те. Огледа се и за своя радост видя Гар Ван и Но Щен Вълк на тяхната маса.
- Здравейте - поздрави приятелите си котакът.
- Здравейте - като ехо повториха след него котетата.
- Здравейте - отгово ...

Bersek

Prose » Short stories

783 4

Някога 🇧🇬

Някога търсех сърце,
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...

sad_dreams

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 5

Приказка за Морската Звезда 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният чов ...

GUILTY

Prose » Short stories

3.7K 3

Космичният път на розата 🇧🇬

КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е п ...

Баткото

Prose » Stories for children

1.6K 6

Ако имате три купички с вино, а сте само двама 🇧🇬

- Ей сега се връщам - каза Ко Та Рак и забърза към тоалетната.
- Та...? - започна да пита нещо Ра, обаче я прекъснаха:
- Ако имате две ризи, дайте едната на ближния си - избърбори на един дъх Праз Но Дум.
- Ако имате три купички с вино, а сте само двама, дайте излишната на нуждаещите се жадни братя ...

Bersek

Prose » Short stories

816 1

Поздрав към всички дами послучай 8 март 🇧🇬

ПОЗДРАВ КЪМ ВСИКИ ДАМИ ПОСЛУЧАЙ 8 МАРТ
Уважаеми дами!
Позволете ми от мое име и от името на всички колеги, публикуващи тук, да ви поздравя и да ви честитя празника- 8 Март.
Щастлив съм, че ми е предоставена възможността да се запозная и да общувам, макар и задочно, с вас и да следя с удоволствие, на ...

georgovabc

Prose

3.7K

Ало, бърза помощ 🇧🇬

- Ало, ало...
- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.
- Кой, кой, бърза помощ ли?
- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.
- Ало, някой се намеси в разговора ни. - Ей ти, затваряй, че не чувам! ...

mari45

Prose

978 1

Госпожицата 🇧🇬

Госпожицата
Госпожицата носеше чадър. Винаги и навсякъде. Тя посещаваше най-прашните и спокойни места в града – библиотеката, читалището, клубовете по интереси. От малка вярваше в предзнаменованията и винаги откриваше по някое, когато мислеше, че и се случва нещо важно. Имаше собствена система да пр ...

пумбалаура

Prose » Short stories

1.2K

Слънчева лодка 🇧🇬

1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1 1

Дъжд 🇧🇬

Навън вали, крокодилчетата леко шляпат по мокротата - като остър бръснач по нежните ти извивки
стъпка,
две,
три,
безброй ...

Aldebarn

Prose » Short stories

1.4K 1

Чантата с пари 🇧🇬

Вървиш по живота си с боси крака, имаш нужда от финикийски знаци. И точно отсреща чанта с пари. Оглеждаш се и я взимаш. Не вярваш на очите си, в които се отразяват банкноти.
Казваш, че няма да ги харчиш, но само на думи. Взимаш първата пачка.
Пилееш я и не жалиш, но не това, което е в торбите, ти ха ...

gerena

Prose » Short stories

1.4K 1

Завръщане в Акропола II част 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Втора част
Полетът до Мумбай преминава в приятната компания на индийска студентка, която за мое учудване се оказа почитателка на българските народни танци.
Срещам Радж в откритата тераса на ресторант с гледка към брега на Арабско море. Разказвам му историята и той с ...

Славов

Prose » Novellas and novels

1.8K 3

Пръстенът 🇧🇬

Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...

rarebird

Prose » Others

1.2K 7

Лаборантката 🇧🇬

Познавах я чрез Него. По време на излетите ни сред природата, ме занимаваше с Нея. Разтропано „момиченце", много е работна, добре, че е Тя, защото не знаел как ще се справи с многобройните си служебни задължения. Да е жива и здрава, за да вървят и неговите неща. Слушах го и се забавлявах на всяка ду ...

dimi49

Prose » Short stories

1.1K 3

Предизборна борба 🇧🇬

Борбата, както казват, е епична,
борбата, както казват, е типична.
Борба за чест, борба за слава,
борба кат някаква си драма.
И пада първият ранен в боя, ...

mari45

Prose » Others

797 1

Цел 🇧🇬

Заветната цел бе близо, усещаше го...
... Но Щен Вълк влезе в хола, където на пода пред камината Гар Ван и Ко Та Рак играеха някаква игра на дъска с пулове...
... Не само я усещаше, а и я подушваше, още малко оставаше и щеше да я види...
- Но, искаш ли...? - започна да го пита нещо котакът, обаче въ ...

Bersek

Prose » Short stories

883 3

Защото... малко си вярвам 🇧🇬

Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира ...

Katia

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Последният прилив 🇧🇬

Ало, имате ли връзки? 🇧🇬

Всеки рисува 🇧🇬

Концерт за пиано N 21 🇧🇬

Баналност 🇧🇬

Бляскав свят 🇧🇬

Разкаяние 🇧🇬

Порой 🇧🇬

Memories 🇧🇬

Борба 🇧🇬

Слепота 🇧🇬

Късмет до поискване, Глава 3, Доктор Савчева 🇧🇬

Защо са нужни 🇧🇬

Езеро от сълзи 🇧🇬

Избор 🇧🇬

Затвори очи... 🇧🇬

Вятър и мъгла в нашия град 🇧🇬

Литературни кушии 🇧🇬

Самотна стая 🇧🇬

Един забравен кибрит 🇧🇬

Нарисувай на небето звезди 🇧🇬

Песъчинка в кафето 🇧🇬

За него! 🇧🇬

Ко Та Рак днес е бавачка 🇧🇬

Някога 🇧🇬

Приказка за Морската Звезда 🇧🇬

Космичният път на розата 🇧🇬

Ако имате три купички с вино, а сте само двама 🇧🇬

Поздрав към всички дами послучай 8 март 🇧🇬

Ало, бърза помощ 🇧🇬

Госпожицата 🇧🇬

Слънчева лодка 🇧🇬

Дъжд 🇧🇬

Чантата с пари 🇧🇬

Завръщане в Акропола II част 🇧🇬

Пръстенът 🇧🇬

Лаборантката 🇧🇬

Предизборна борба 🇧🇬

Цел 🇧🇬

Защото... малко си вярвам 🇧🇬

Queue