Уморена съм, даже нямам сила да изкрещя... Измършавяла от ходене, да намеря по пътя си капчица щастие, остаряла от чакане, да получа прашинка любов.
Уморена от безверие, безсъние, безсилие...
Устремена към нищото.
Сама аз се питам, откъде тази сила у мен, като знам, че всичко е безвъзвратно изгубено ...
Вятърът разказва как...
Стоях пред него и го гледах с широко отворени очи. Просто го гледах, а сърцето разбиваше дъха в гърдите ми на части. Гледах го с толкова обич и жажда, вярвайки, че е част от мен. Поглъщах всички негови движения, сякаш исках да ги запазя в съзнанието си завинаги. Господи, не з ...
Мамо, искам да те питам нещо!
Слушам те, малка моя.
Някога случвало ли ти се е да мислиш, че познаваш някого, а като го опознаеш... да разбереш, че си се... лъгала... не точно, но да осъзнаеш, че си познавала друг човек ...
Да, мое малко момиче, случва се. Не друг човек си познавала, а си сътворила ...
В момента съм в леглото и се опитвам да заспя, но не мога. Защо ли? Не се опитвай да ми отговориш на този въпрос, защото аз знам! Тази нощ не мога да заспя, защото мисля за теб, защото не съм те виждала от толкова много време, а и няма да те видя в скоро време. При тази мисъл сърцето ми се разбива н ...
Изведнъж той я напръска с вода и стана много весело. Тя подскочи и започнаха да се гонят. Сега тя на свой ред го напръска. Гониха се докато се изморят и продължаваха да се смеят. Бяха целите мокри. Под мократа и блузата бяха набъбнали зърната на моминските и гърди. Накрая той я хвана, прекара ръка п ...
Купете си звънче
( откъс от новела )
...............
- Ангеле, Ангеле, не те ли е страх да ходиш из гората? - прошепна бързо нечий глас в ухото му и Ангел Пирев стреснато надигна глава.
Горе от върховете лъхна вятър и въглените премигнаха в полуизгасналия огън. Без да ще беше задрямал и небето просв ...
... Анна ахна. Гледаше като омагьосана заливчето, което приближаваше... не, те приближаваха. "Когато си на лодката, движи се брегът, а когато си на брега, движи се лодката", спомни си една мисъл от фантастична новела, която много обичаше и препрочиташе с удоволствие. Изобщо, обичаше фантастиката и т ...
В търсене на Лазурния (обещаната приказка - Vч.)
🇧🇬
ГЛАВА ПЕТА
Другата рокля на Пепеляшка
и балът в Замъка с Трите Кули
Който си мисли, че един вълк и един човекоядец могат да ме откажат да търся Лазурния принц, значи още не ме познава. Само че пред мен отново стои същия проблем: балната рокля. Защото първата красива, паяшка рокля остана по трънките ...
Ще те заровя далеч в съзнанието си, знаеш, нали?
Ще си спомням очите ти, но ще гледам през тях. Ще подтисна в съзнанието си миговете, в които бях щастлива, защото те виждах. Защото те имах, макар и не мой. Сега животът е пред мен, но ще принадлежа на друг. Друг ще стиска сърцето ми, а аз ще съм щаст ...
- Не се страхувай, миличко, всичко ще бъде наред, само се дръж за ръката ми и няма да се изгубиш в дълбоката тъмнина.
Смразяващи писъци раздираха непрогледния мрак. Стенания от болка и страх, заглъхващи отминаваха като поредния кошмар. Тъга и скръб пренасяха ледените ветрове, брулещи в изсъхналите к ...
Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента… и отново преживяваше всичко… беше и хубаво… всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевремен ...
Бутилираше сънища и морска вода, продаваше концентрирани мечти, чужди мисли и спомени със солен привкус, търсеше своята русалка в океан от протрити страници, зад борда на поредната книга, давеше се в предположения и потъваше в съмнения. Ноам беше писател - от вечно неразбраните, и като такъв често т ...
Полет над себе си
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
Изгарящото изкушение... Забраненият плод. Ах, как го исках... как го искам още!
Сладкото въплащение на дявол, вселило се в теб... Просто не мога да му устоя... нито пък на теб.
Знам... всичко между нас е забранено, но как да потуша страстта в очите, как да охладя кръвта, разбушувала се във вените?!? ...
За пореден път събирам частиците от разбитото си сърце и за пореден път ще се опитам да го залепя, частица по частица, а за лепило ще използвам сълзите в очите. Сълзите, на които им омръзна да се стичат по моето лице, лицето на което му омръзна да бъде все мрачно. От онова весело и мило момиче остан ...
20723
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...
Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...
Сега съм сама, стоя и гледам звездите... Мисля за теб... Ето! - падаща звезда! Нещо в мен трепва, пробужда се някаква надежда... Желанието ми е сега да си с мен, но знам, че то няма да се сбъдне. И ето, че надеждата ми пак се изпари, сякаш никога не се е появявала... А ти отново си в главата ми, в м ...
... Нещо се забиваше в мозъка ú... чукаше в слепоочията ú... някаква мелодийка натрапчиво се повтаряше... радио... не... клетъчният... Едва успя да си отвори очите и веднага ги затвори. Беше забравила да дръпне пердетата и слънцето я заслепи... Ръката ú опипваше нощното шкафче за да намери малкия те ...
Опитваш се да не чувстваш... Не се получава... Искаш да не страдаш... Няма такъв живот... Искаш да ненавиждаш... Нямаш сили... Тъгата те упоява... Болката ти отнема всичко - нямаш воля... просто боли... Болката те приспива... Изчезваш в нея... Вече и музиката не може да те достигне, да те върне, да ...
Къщата издигаше снага високо на хълма, островръхите й кули сякаш се готвеха да разпорят надвисналите небеса. Някога огромната сграда била притежание на Софи Лукас - богата и красива, известна с безпрекословната си обич към децата - може би защото самата тя нямала деца и дарявала с обич чуждите. След ...
Посвещавам на поетите в сайта
Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и ...
Специални наблюдения
Дом за социални грижи - безгрижен...
Старчески дом - остарял...
Дом "Майка и дете" - за сираци...
Дневен психиатричен стационар - за нормални депресии... ...
Глед Слънчо
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...
Гледайки залеза на слънцето си спомням "онзи ден" и мечтая сега да си при мен...
Ах, как искам да върна времето назад, за да предотвратя най-голямата ми грешка - да те пусна да си отидеш без да те изслушам, но тогава бях заслепена от гордостта си. Знам, че сега дори и да те моля, ти няма да отвърнеш ...
- Ще позволите ли да поканя дамата на един танц?
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
Започна световно ли, европейско ли, първенство, но обаче по футбол. Викам си - какво ще правя сега аз, когато моят ден и нощ ще виси пред телевизора. Любовник да си хвана ли, що ли? Ама с тоя мой късмет пак на някой футболен фен ще попадна. За какво ми е пак беля на главата, мани.
Реших, ще седна да ...
Събота сутрин. Градският шум нахлува през прозореца на задимената ми квартира като стърже със затъпените си остриета по повърхността на реалността. Клепачите ми се отварят с тежко прищракване и чувам протяжното изсвирване на включилите се биомеханични “батерии” в гръбначния ми стълб. За кратко светъ ...
Ангелът в леда
То беше там. Винаги е било там. Това, че човешките очи не бяха способни да го видят, не значеше, че не съществува. Никой не знаеше как изглежда. Никой няма и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което никога няма да се повлияе от злини, да се зацапа с чужда кръв и да дъвче нечии ...
Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова кра ...
- Пак ли я зяпаш?
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...
Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рее ...
Те продължиха по калния селски път като следяха стълбовете и търсеха с поглед последната си бяла надежда. Когато наближиха селото, се чу тежък камбанен звън. Всички лястовички, които бяха кацнали на жицата, полетяха едновременно като образуваха огромна черна река в небесната шир.
Бащата запита още п ...
Закуска
Една обикновена сутрин мама ми беше приготвила за закуска прясно мляко с палачинка, но се случи нещо наистина странно. Тъкмо щях да вляза в кухнята, когато чух, че някой говори. Открехнах вратата и що да видя... млякото и палачинката се караха!?!
- Аз съм хиляди пъти по-вкусен и по-здравосло ...