Prose

41.8 results

Трудно е, докато си намериш майстора 🇧🇬

Понеже все се правя на главна, веднъж един колега ми събра очичките в точка.
За всичко имам готов отговор, веща съм, едва ли не по всички въпроси. А за секса да не говорим. Там съм нещо като професионалистка, да не повярваш. Изправяла съм колеги и колежки на нокти. Колежка да ми каже, че изглеждам д ...
1.7K 18

всичко свърши 🇧🇬

Навън е тихо, както в моята душа. Навън е мрачно, както в моето сърце. Чувствам, че умирам малко по малко, а ти вече не си до мен така, както преди. Вече си друг, не ме търсиш, даже не ме искаш. А ако знаеш само колко силно искам да те притисна до себе си, да почувствам кожата и аромата ти. Искам вс ...
1.6K 1

Скапан ден 🇧🇬

Скапан ден
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...
1.7K

Из "Въздишките на едно неизпратено любовно писмо" 🇧🇬

... Липсваш ми...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-го ...
1.6K 2

Последната нота 🇧🇬

Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...
1.7K 7

Сам с нея 🇧🇬

Беше сам... Около него минаваха толкова много хора, но той беше сам. Сам, погълнат в мислите за нея... Искаше пак да види очите й. Толкова дълбоки и красиви, да види всичко, което се изписваше с блясък в тях... Онзи блясък, за който беше мечтал толкова дълго, сякаш цял живот... Искаше да почувства с ...
1.9K 6

Неизречено “Здравей” 🇧🇬

Лято е и всичко покрай мен е оживено, пъстро и красиво. Залива ме феерия от цветове. Хиляди непознати и усмихнати хора минават по алеята в парка. Ето, дочувам детски смях. Лек бриз ми нашепва и разказва за цялата красота около мен. И сред всички тези непознати лица съзирам едно до болка познато - ли ...
771 1

"Остани" 🇧🇬

Много сгреших и си го признавам,
жалко, че късно осъзнах го!
Излъгах те аз,
а мен ме заболя повече!
Няма никога да си простя ...
1.6K 1

Думи 🇧🇬

Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...
1.1K 8

Часът на срещата 🇧🇬

ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...
900 3

Размисли - блудкави 🇧🇬

Някъде четох, че романтичната душа се определяла от дължината на краката...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са ...
1.4K 7

Нежна обява 🇧🇬

Нежна обява
Скромна, запазена и добронамерена блондинка на 73 години, търси спътник в живота, с цел брак. До 56 години, несемеен, без деца, със собствено жилище в центъра на София. Да не пие, да не пуши, да не играе карти, да харесва домашния уют и „Вдовицата в бяло”. Да обича развлеченията, банкови ...
1.6K 18

Есенен ден 🇧🇬

Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...
2K

Ключ към безумието 🇧🇬

Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...
1.3K

Жоро 🇧🇬

Жоро скочи от леглото. Беше огладнял. Наведе се и изяде бълвоча си от сутринта. Храната не беше толкова вкусна като първия път, но ставаше.
След като се наяде, Жоро се прозя и протегна, доволен от втората си закуска. След това излезе на балкона, където се изходи. Когато свърши с това, се обърна, за ...
1.4K 4

Мога ли - можеш ли 🇧🇬

Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...
1.6K

Да намериш себе си 🇧🇬

Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...
2.3K

Размисли за живота 🇧🇬

Казват, че животът е джунгла, но нека го оприличим просто на гъста гора. А мъглата стелеща се между дърветата - трудностите, които срещаме по пътя си. Кой път ли? Пътят, който душите ни - безплътните призраци изминават, докато не стигнат онова специално дърво... Дървото, на което да положат, като на ...
2.4K 2

"Беше поредният студен ден..." 🇧🇬

Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...
1.4K

Чувал ли си за Яврово? (пътепис е, дълго е... ;) 🇧🇬

Датата е 09.04.2007 година. И часовникът, и фактите показват, че е около 9 часа сутринта( пазарът вече е пълен с хора). А на един паркинг сме събрани 16 млади хора и двойно повече сакове. Развълнувани сме от предстоящото ни тридневно посещение на една местност близо до село Яврово. Целта на пътуване ...
4.6K

Деца 🇧🇬

І. Майчице свята
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...
1.8K 9

Самодива 🇧🇬

Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...
1.2K 1

Изповедта на една анорексичка. 🇧🇬

Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцет ...
2.8K 1

Приказка 🇧🇬

Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив чове ...
1.3K

сборник "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 🇧🇬

Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...
2.4K 16

Приказка на сенките: Ад... 🇧🇬

"Ний не идем отвън
като Данте през сън -
Животът ни е цял.
Там -
жупел и плам." ...
1.3K 4

Момичето 🇧🇬

Нужно ми беше само да си надигна главата, за да видя момичето. Лицето и беше бяло, също като снега през онази мразовита декемврийска зима (просто ми беше направило впечатление колко бял и чист беше той тогава). По лицето и личеше много болка и тъга, която не се дължеше на това, че то беше покрито ця ...
2.7K 2

Една сбъдната мечта 🇧🇬

Една сбъдната мечта
Мечти, мечти и отново пак мечти. А колко от тях са сбъднати!? Сега ще чуете една история за малката капчица Мила. Тя живееше близо до гробищата в кална локва, а до нея едно малко кокиченце. Мила наблюдаваше своето съседче и денем, и нощем. Вечер кокиченцето клюмваше
своята камбан ...
1.6K 2

Пролетна депресия, породена от носталгия по зимата 🇧🇬

Пак думите, които нищо не значат, а казват всичко...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...
1.2K 3

Мрачен монолог 🇧🇬

Живот - каква ужасна дума. Това е просто период от време , който ние всячески се опитваме да усложним, един кратък миг, който всячески се опитваме да удължим. Живеем в страхове, умираме със страхове. А нима страха не е най-стегнатата примка около врата ни? Бягаме, крием се, но накрая всички свършвам ...
1.3K 6

Любка 🇧🇬

ЛЮБКА
Колкото пъти срещна това хубаво момиче в село, толкова пъти ми се свива сърцето.
- Добър ден - казва то.
- Здрасти - казвам почти едновременно и разбирам, че съм пораснал много. На кой млад човек казват „Добър ден”!
Любка е на 16 години и е хубава колкото майка си преди десет години. ...
1.2K

Нашата улица 🇧🇬

Нашата улица
Искам да ви разкажа за моята улица. Мисля, че е единствена в София. Друга такава няма. Виждала съм по другите улици - колите са паркирани само на единия тротоар. При нас са паркирани и на двата. Имаме си и дупки, същински пропасти. Понякога се ядосвам на паркираните коли, защото вместо ...
3.1K 16

върху клавиатурата 🇧🇬

Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)
1.3K 6

Паякът 🇧🇬

ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...
869

Печатът на Каин 🇧🇬

Печатът на Каин
- Господин Малер?
- Заповядайте, професор Линдбърг. Радвам се, че се отзовахте на поканата ни. Устройва ли Ви мястото?
- Напълно. Нека минем направо към въпроса, господин Малер. Ако информацията ми е вярна, Вие сте представител на един неофициален съюз на седем глобални фармацевтични ...
1.5K 1 4

В безкрая 🇧🇬

Лутам се по този път широк, лутам се в безкрая. Питам се коя съм, къде съм и защо съм тук. В главата ми проблясват спомени. Но мои ли са те? Дали тази озверяла жена съм аз? Всичко ме измъчва, разкъсват ме тези проблясъци. Какво съм извършила? Ръцете ми са изцапани със чужда кръв, дрехите ми изпокъса ...
1K 3

Страници из дневника на женския стомах 🇧🇬

Ден първи:
Трудно се свестявам.
Чудя се какви са тези неща в мен? Киселините бушуват в мен като гейзери. На малки купчинки сред океана от шампанско плуват парченца свинско, зелеви листа и торта. Ухилвам се щастливо. Работа! Но тя се събужда. Ужас! Бърка си в гърлото! Ето сега. Сегаааааааааааааааааа! ...
1.8K 9

Where is the love? 🇧🇬

В ъгъла стоя сама и се мъча да спра сълзите си, но не мога. Имах да ти казвам толкова много неща. Направих го и това накраме да плаче още по-силно. Казах ти как се чувтвах преди, казах ти защо оставих те и колко унижена се почувствах. Помислих си, че свободата ще е моето спасение. Помислих, че краят ...
2.5K 1

Вярваш ли в предателствата? 🇧🇬

ВЯРВАШ ЛИ В ПРЕДАТЕЛСТВАТА?
... към една моя случайна позната...
Да, твоят бог е Моралът!
Знам, че не би направила нищо неморално. Знам, че дори избягваш да мислиш за допускането на подобни възможности в живота си. Знам, че си повярвала, че само чрез Морала чистотата е възможна. Знам всичко това за ...
1.7K 5

Трета среща 🇧🇬

"- Защо вече не изглеждаш така?
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята" ...
1.3K 2