Prose

41.8 results

Сдаде ли Гари Каспаров? 🇧🇬

Гари Каспаров - арменският евреин от Баку /Азербайджан/, дълго време се радваше на небивала популярност. Наричаха го дете-чудо, дете на промяната и пр. Обявиха го за гений в шаха. Но истината за неговата "гениалност" се крие в дългата перестроечна ръка на Гейдар Алиев и високопоставени партийни велм ...
1.1K 7 5

Самота 🇧🇬

Самота, толкова тягостна и тежка
как да те избегна?
Да стоиш далеч
от мен и никога повече
да не те усещам! ...
835 38

Нечистите – 41.2 🇧🇬

Елизабет нямаше представа колко е часа, но почти пълната луна осветяваше пътя им през двора към малката сграда на училището, сякаш бе ден. Светилото й се струваше огромно, много по-голямо, отколкото в Рива, а светлината му правеше звездите да изглеждат съвсем бледи и неврзачни.
Оставаха броени дни д ...
818

Еротика за напреднали 🇧🇬

1. Върви наточена мадама, ама крак, като топола, коса, като златен дъжд, лице, като еротична мечта, дупе, като детско барабанче и гърди, като двоен образ на айсберга, потопил "Титаник". Върви към офиса на многонационалната фирма, където е кандидатствала за секретарка. Върви и си мисли, че сутринта п ...
684 2

Лудетината 17 🇧🇬

Джейн се опитваше да разведри неочакваното напрежение, все пак тръгват по вода, макар и с яхта.
- И да не забравите в багажа си червило,сенки, дезодоранти и по- представителни дрехи, все пак отиваме на Канарските острови - смееше се тя - Може да има филмови Холивудски продуценти, трябва да сме шик. ...
819 2 5

Мъжът, който всички обичаха 🇧🇬

Написа на Вайбър: Довечера ще ти донеса подаръче.
Машината му отговори: Обичам те! Емотикон целувка.
Затвори лаптопа и тръгна на работа. В службата го посрещна секретарката с подкупваща усмивка и разголени бедра.
- Днес сякаш сияете! Колко щастлива ще съм, ако причината бях аз, нооо…
- Хайде денят н ...
489 1 1

Льончо Канапа -Пета част 🇧🇬

"Българин ли си, ще търпиш!"-това беше научил от родителите на своите родители дядо Янаки.И това не беше примиреност, а съзнателно изграждана черта на рода Хайлазови в превратностите на живота. Така беше възпитан, така възпитаваше с поведението и децата си. Докато беше в Охридско, дядо Янаки срещаше ...
562 6 13

Проекто роман Село Змейково Глава 10 🇧🇬

Лагерът на капитан Бело беше разположен на една огромна поляна в подножието на върха на планината. За негово нещастие войниците му не бяха подготвени за такава ситуация. Те далеч не бяха командоси за подобен род действия. Неговите хора бяха подготвени да водят битка, не да издирват хора. Но заповеди ...
908 2

Шоколадови мигове 🇧🇬

Истинският шоколад не е толкова сладък, колкото е в представите на хората, които не са ценители. Той сякаш иска да покаже горчивината в сладостта на дните ни. Шоколадът не е храна, която да се изяде наведнъж. За да се изпита наслада е нужно да се отчупва парче по парче. Да се затворят очите и човек ...
675

Нечистите – 41.1 🇧🇬

Както и предния път, когато двамата се бяха прокрадвали из храма, Чарли ги загърна в илюзията, която ги скри от очите и носовете на стражите. Докато вървяха из коридорите, разминавайки се с патрулиращите мъже, Елизабет не за пръв път се зачуди дали нямаше да е добра идея да ги предупреди да бъдат на ...
618

Капитан на планети 🇧🇬

В съавторство с Владимир Георгиев
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
1K 6 18

Зазидана врата 🇧🇬

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше от време на време, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше ...
753 3 3

Смъртта витаеше около него… 🇧🇬

Смъртта витаеше около него…
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...
1.3K 6 16

Малки природоНЕнаучни разкази - 5. 🇧🇬

ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...
892 2 2

Нечистите – 41 🇧🇬

Рамая не остави Елизабет сама през целия ден. Което беше добре, защото Лизи не искаше да е сама.
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...
1.2K

Залезът е блудница, изгрев на светци 🇧🇬

1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...
675 1

Исус кацна в София 🇧🇬

Това би разбрал нормален човек, слушайки задавящите се от слюнка репортерки, почти лапнали професионално микрофоните в любимата им форма…
Новият Исус, предшественика на Изкуствения разум. Брадясал, в мръсна фланелка, с поглед, кисел като миналогодишна туршия, заклеймяващ и искащ…
Всичко искащ… Плюс ...
1.2K 8 25

Проекто роман Село Змейково Глава 9 🇧🇬

Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...
1.4K 1

Искам пералня 🇧🇬

Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ст ...
822 3 8

Ръцете 🇧🇬

Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до ...
795 1 3

Мишката, която искала да отиде на Луната 🇧🇬

Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...
1.2K 2 3

Малки природоНЕнаучни разкази - 4. 🇧🇬

ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...
700 1

Смъртта на Вагенщайн е лакмус за смъртта на Столетницата 🇧🇬

Преди дни, на 100 годишна възраст, почина Анжел Вагенщайн - верен син на Столетницата. Лека му пръст! Но поне за мен, неговата смърт е символична и предзнаменователна за смъртта на самата Столетница, която както е добре известно, отдавна се намира в състояние на будна кома. Нейните избиратели са пое ...
810 12 6

Измаменият музикант 🇧🇬

Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...
639

Допълвайки недопълненото 1 🇧🇬

1 глава
Лобито беше фантастично. С големите си колони, придавайки му царствен вид, то можеше да се нареди сред най-изящните творения на изкуството. Над тях осветлението беше леко притъмнено, като точно този елемент създаваше тайнствеността, за която всички гости на хотела копнееха. Архитектурата на ...
851

Малки природоНЕнаучни разкази - 3. 🇧🇬

СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...
747 2

Красивото 🇧🇬

Стефан и Георги се разхождаха след работа по тротоара до главната улица. Говореха си. Смееха се. Денят бе много топъл и вечерта предразполагаше към приятни разговори. Край тях мина мъж, който кимна с глава и продължи по пътя си.
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - ...
1.3K 2 1

Когато си виновна 🇧🇬

Когато си виновна
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава б ...
954 1 7

Нечистите – 40.4 🇧🇬

Чарли остави Елизабет в храма малко след полунощ. По принцип на никого не бе разрешено да влиза или излиза след десет вечерта, но стражите я пуснаха без проблем. Взе стълбите към етажа си по две наведнъж, а когато намери стаята си тъмна и празна, разочарованието я жегна, макар и да не бе очаквала на ...
866

Аз, Георги Тертер... 🇧🇬

Казвам се Георги. Син на Тодор Светослав. От рода на Тертер. Видял съм до сега 21-22 лета. Наричат ме Георги, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи. И е право. Аз съм българския цар. И тази нощ ще продам душата си на дявола.
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...
1.2K 3 16

Нещо 🇧🇬

Тук съм. Отново. Обичам те. Море. Моята любов. Потапям се. Нося се към безкрая. Всичко изглежда красиво. Всички сме родени красиви, всички сме капки от морето. Срещам риба тя ми се усмихва, върти опашка и аз се усмихвам, питам я как се казва, а тя казва, че е забравила, че е море, че е риба и има мн ...
597

Фукушу (1). Въведение. 🇧🇬

Ако не бяха двамата едри японци в скъпи костюми, които стояха пред входа бих си помислил, че някак си съм се върнал назад във времето поне с три века. Колибата наричана ньока беше изработена изцяло от дърво. Зад нея се забелязваше традиционна градина сетагая с малко езеро. Ако затворя очи можех да с ...
1.2K 3 28

Малки природоНЕнаучни разкази - 2. 🇧🇬

Мъжки без глава
Всички знаем – по време на акта богомолката отхапва главата на мъжкия. И той продължава да действа още два дни. Без глава…
А женската е доволна. Хем не й бръщолеви глупости за футбол и пиене, хем не разказва вицове, хем й осигурява храна за доста време.
Страст ли, феминизъм ли, преду ...
1K 3 7

С Мая идва края... 🇧🇬

С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...
2.2K 2 72

Нечистите – 40.3 🇧🇬

Момичето бе загубило гласа си отдавна, но продължаваше да крещи без звук.
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...
830

Топло и студено 🇧🇬

- Топло е днес!
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан. ...
714 1

Малки природоНЕнаучни разкази - 1. 🇧🇬

КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...
852 3 4

Ми, вра си носа... 🇧🇬

Ама много съм любопитен. Все си вра носа – навсякъде. Бе, човеко – поглеждай с едно око информациите, вярвай им и хич не се питай лъжа ли са или да…
Спокойствие, силна храна и щастлив живот се градят на база овчето равнодушие. Ми, ето – във Франция , казват, революция. Черни и араби грабят, палят, б ...
611 4 3

Спирката на автобус номер пет 🇧🇬

Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...
985 2 1