Ането
43 el resultado
На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
  610 
Сърцето си чувам
високо да бие
с полутъмен графитен нюанс.
Сърцето си чувам
и спирам да мисля, ...
  703 
Че понякога за теб се сещах,
ме наказваше нечиста съвест.
Чоплеше във мене грешки
и следи недосънуваност.
Че понякога за тебе плачех, ...
  773 
Понякога обичам да рисувам
със тихи, искащи слова.
Понякога обичам аромата
на падащите есенни листа...
Понякога обичам да чертая ...
  731 
Книги, слънце и трева.
Аромат банално сладък -
сутрешно кафе...
Ранно утро. Синева.
Гледам през очите на дете. ...
  620 
Сред рухнали стени открих се -
малка, черна и сама.
Седнала във ъгъла
(по турски),
скръстила във грозен кръст ...
  839 
И уличните лампи
пусто, глухо светят.
В някакъв излъскан,
лачен сън.
И Тя и Той стоят... ...
  670 
Защо се раждаме -
безсмислени човеци?
Защо живеем в този
робски свят?
Защо обичаме ...
  672 
Мисли приказни.
Отново сън.
И реалност след това -
некадърно, зле скроена.
Мечти ухаещи на ...
  714 
Слънчеви дни.
Мисли - бурни, странно нестихващи.
Морски вълни.
Шумно преплетени с пясък.
Тихо минават през мислите. ...
  912 
Пердето болно-жълто се отдръпна леко.
И хоризонти нови засияха.
Прескочи през прозореца момчето.
Полетя нагоре.
Сякаш чакаше го родна стряха... ...
  601 
Колко хубаво е да е тихо,
а мечти в душата да кънтят,
в главата ми отново да се ражда стих,
от чувства зародил се
и поемащ своя път... ...
  783 
Сутрин се събуждам -
непокорна, дива,
усмихната, понякога щастлива...
И денят започва,
приветсвам го със поздрав, ...
  653 
Болно е от мисли и от чувства,
боли от мигове неизживяни,
боли от хаос и погнуса,
болят и стари травми, а и нови рани.
Болестни са дните, ...
  688 
Липсваш ми!
Представата за теб ме дразни...
Искам те! А знаеш -
проблеми много, разни...
Та... ти дори не ме разбираш, ...
  652 
***
Небосклон червено-синкав
гледа ме през запотеното стъкло
и птици приказно са полетели
далеч в съзнанието, а то
трепти от жегата на ...
  843 
Мразя те! И теб,
и всичко твое.
И онзи пламък в
очите ти кафяви,
и онзи дъх незабравим, ...
  754 
Не мога... празна съм
и няма лек.
А съм оптимистка... весел,
забавляващ се в нерадости дори
човек... ...
  684 
Там, зад ъгъла ще срещна
него - слънцето безгрижно
и ще бъде всичко -
светло, весело и чисто...
Там, зад ъгъла ще ме познаят ...
  781 
Искам да ме гледаш. Отдалече.
И да ме мечтаеш...
А после, приближавайки се, приказно,
все по-истински да ме желаеш...
И аз ще се усмихна ...
  1067 
Театър. Удивителен.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен... ...
  764 
Дълбоко. Истинско.
Любовно.
Диво, синьо и...
дъждовно.
Искрено. Нежно. ...
  799 
Влюбено момиче -
с дух от лудост несломим!
Влюбено момиче -
с очи искрящи от любов.
Влюбено момиче - ...
  767 
Желая аз да впечатлявам
и да бъда впечатлена...
Жажда аз да утолявам
и моята да бъде утолена...
Искам аз магично да пленявам ...
  719 
Скромна, искрена, засмяна
родих се, бях и съм,
горда, дива и желана,
като отнесена от някой сън...
Боса ходя по тревата, ...
  632 
Една сълза пророних,
от очите странно сини,
една сълза - голяма,
пропита с радост, яд, тъга...
Там, дълбоко във сърцето, ...
  755 
Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата ...
  656 
Да, видях те,
там, в съня си,
усмихнат,
все така щастлив
и без минута време ...
  871 
Да пожънем днес
черни мисли и тревоги,
дето сме посяли,
и на тяхно място сложим
радости прекрасни, ...
  663 
Да знаеш, че достойно си живял
и си постигнал всичко,
за което си копнял!
Звучи хубаво, нали?
А ако утре всичко рухне ...
  686 
(На приятелката ми Силвия)
Понякога, та дори и доста често,
думите не стигат да опиша
колко много съм щастлива,
че твоят поглед срещам. ...
  820 
Помни приятелите свои,
Разбери кои са те
И то е
Ясно – ще живееш малко по-добре!
Те винаги ще те разбират, ...
  787 
Аз вярвам в себе си, вярвам в
Богатствата на моята душа и
Вярвам също, че в чиито и
Градини
Да съм по света – пак ще вярвам... ...
  914 
  1009 
  1210 
  1158 
Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В начало ...
  1746 
>>>> Тънките райета на живота
>>>> се спускат,
>>>> падат по повърхността;
>>>> изтъняват, заздравяват,
>>>> но това е то - света! ...
  951 
>> Луната,
>> цялата блести в позлата
>> и вечер щом си легна
>> първо към нея ще погледна,
>> а тя ми се усмихва и ме гледа, ...
  837 
Самота
>> Облада ме като зъл дух...
>> облада ме и не остави нищо тук!
>> Тук, в душата на едно дете,
>> което едва сега разбира, ...
  835 
Propuestas
: ??:??