Kalista
124 el resultado
Пропилях любовта си,
със шепите хвърлях на
бездарни, дори незаслужили.
Пропилях нежността си,
раздавах на всеки, ...
  705 
От срещата ни първа време
много мина.
Годините като сняг в ръцете се
стопиха.
Различни сме. ...
  1244 
  1470 
  2450 
Чаках те цяла нощ,
с треперещи ръце, желаех те.
Чаках те и днес, и вчера...
исках те!
В муза се превърна ти, ...
  781 
  2355 
  2101 
  1517 
  1833 
В чашата събирах сълзите,
изстрадах те вече до край,
до утайка,
изпих те.
Ръка протегнах, ...
  702 
Избягах!
Страхът ми проговори,
а силно за теб молеше сърцето.
Избягах!
За момент забравих какво е ...
  605 
  2070 
В прегръдките ти исках дa бъда
и с устни - в твоите.
Исках те по-силно от гордостта си,
по-силно от волята си...
Не беше мой, не беше ничий... ...
  1238 
С него се запознахме към края на 2004 година. Запозна ни моята най-добра приятелка Нина, която му беше гадже. Станислав беше симпатично момче - висок, слаб, с кестенява коса, кафяви очи и много чаровна усмивка. С него винаги беше весело, понякога имитираше маймуна, която скача по дърветата. И ние дв ...
  1429 
Не ме гледай така, знам, че съжаляваш.
Простила съм ти.
Отдавна ти простих.
За грешките, които допусна,
за лъжите, с които очите ми засипа, ...
  624 
"Ще полудея, ще полудея, ще полудея!" -
повтаряше си тя, като леко поклащаше слабото си и безпомощно тяло.
Беше гладна, нечовешки гладна, а красивите й очи се бяха вдлъбнали от плач... Те вече не бяха очи, а дупки.
Устните и бяха напукани от толкова много дъвкане със зъби... Лицето й, побеляло като ...
  1594 
Дни, изпълнени с напразно мълчание
и улиците след тебе са неми.
И само аз съм,
и само ти...
Ръка към теб, ...
  594 
Мълчание!
Ръзкъсан стон.
От съзнанието ще те изтрия,
от душата залича.
И място ще открия ...
  542 
Заслушах се във песента на вятъра
и със нея сърцето ми запя.
Ах, татко... как искам с теб да
споделя...
Отдавна душата ми плаче. ...
  642 
Нещастни сме!
В ежедневието си
бързаме,
за истинските неща
забравяме. ...
  563 
Себична съм била!
И какво?
Нима хората не са
такива,
защо да бъда друга, ...
  530 
Имала съм всичко.
И пари, и красота, и тяло.
Имала съм всичко.
И чар, и ум, мъжките желания,
за да пробуждам. ...
  659 
Устните нашепват
пак да дойдеш.
Ръцете ми треперят
през спомена за твоите
ръце. ...
  572 
Мразя. Мразя самотата!
Тази болка ми е (от години)
толкова позната.
Сълзите ми без повод пак потичат,
а устните и дума не изричат. ...
  624 
Отново мрачна съм...
А уж заради времето било.
А всъщност времето е вътре в нас.
И болно ми е, тъжно ми е...
Сега е момента да заплача. ...
  558 
Отново ще потъна в океана от Любов.
Но знам - ще се удавя,
защото в таз борба отново съм сама.
А ти и думичка не казваш.
Ах, ако знаеш колко ме измъчваш! ...
  563 
Просто съм такава.
За теб - дива, неприлична,
за друг - мръсна и двулична.
Просто съм такава.
С многото лица! ...
  705 
Забранена любов изгря в сърцето ми.
Надалече от мене си ти ,
но Любов си оставаш.
Нямам право сега да обичам,
мога само да сънувам ...
  692 
Не си отивай!
Чуваш ли, недей!
Не ме оставяй тук сама - в този огън да горя.
Не ме залъгвай, аз не искам много.
Ела, ела - твоята ръка да подържа. ...
  622 
Без думи, без обещания
аз съм с теб.
Тук и сега.
Аз вярвам само в топлата усмивка
и ласкавата ти ръка. ...
  516 
Не ме питай защо душата си пред теб разтварям,
повторен отговор не ща...
Тъй искам пак да ме прегърнеш,
да се изгубя в двете ти ръце...
и с целувка нежна да изтриеш тъгата от моето лице. ...
  510 
Остави ме...
Не се ли срамуваш?
Моля те... остави...
Нека си поплача...
Защо дойде и ти? ...
  655 
Съжаляваш ли?
Кога, когато сълзата ти потече и
разбра каква е болката от любовта?
Не вярваше, нали, нали ми каза:
"За теб как бих могъл да плача?!" ...
  640 
напред е погледът ми...
с гордост стъпките броя...
всяка крачка победа е една...
забравила за всичко...
зад себе си оставих любовта ...
  578 
Искам те, разбираш ли?...
и другото няма значение...
Никой няма значение, не ме интересуват
и клюките, и хулите...
И хората... ...
  804 
Вали...
Шепот от листата...
Едри капки заглушават музиката,
приказките хорски...
Кучето до мене се свива... ...
  568 
Страхът отново ме насилва,
но напреде ще пристъпя,
за да го преборя.
Не знам какво ме чака,
но тръпката във мене вика: ...
  484 
Плача, защото вече не мога...
Безсилна съм каменната стена с глава да разбия...
Плача, защото вече умирам...
И пътя отдавна изгубих...
Плача зарад насилието, което изпитвам... ...
  628 
Хората не разбираме,
че сами се убиваме.
На доброто със злоба отвръщаме
и за щастието на ближния завиждаме.
За да спечелим двубоя - ...
  642 
Раздира огъня сърцето...
А аз не вярвах, че след оназ измама пак ще оживея.
Не вярвах, че ще срещна някого,
който чувствата в мен да завладее...
А ти преди ми каза: "Не постъпвай с мене ...
  571 
Propuestas
: ??:??