kokolinna
111 el resultado
Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
  704 
Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...
  708 
Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...
  717 
Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...
  1083 
Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...
  704 
Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...
  821 
Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
  961 
Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...
  544 
- Ти, човече, накъде вървиш –
по пътя свой напред или страниш,
или в момента на място стоиш?
- Тръгнал съм на път да свиря,
в музиката своето щастие диря... ...
  939 
Там във планината –
някаде в гората,
плувах по реката и притисках цвете във ръце -
без да знам коя съм,
без да знам каква съм - ...
  432 
Мога ли да си позволя да те харесвам
или да се блъскам в зида на стената,
да продължа ли заплетената си коса да разресвам
или в слана да превърна росата?
Да си позволя ли да бъда привлечена ...
  380 
*Когато те зърнах
се беше пропил с гнева и страха,
страха да обичаш,
да бъдеш обичан -
повярвай сега! ...
  300 
Да обичам мога, ала право нямам,
да ти липсвам трябва с любовта си няма!
Тя е истинска, не е измама,
тя е невъзможна, тя е моя жива рана...
тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана! ...
  482 
Огънят силно пращеше в камината, но като че ли колкото повече се засилваше, тя толкова по-бързо разтъркваше ръцете и краката си, сякаш и беше студено:
- Няма да забравя как ми го отне! Няма! Той остана затворен там!
- Разкажи ми! Успокой се, моля те!
- От тогава мина само година...
Вървяхме в тайнст ...
  804 
Всички същества човешки
способни са на грешки,
но ще създадат ли те въртележки,
или пък ще доведат до смешки?
Ще сринат ли нечие доверие ...
  952 
Когато си ядосан си грозен
изгубен блясък на раздран порцелан,
фалшиво-усмихнат или сериозен,
с тъп нож разрязана длан!
Когато за нещо си крив и си тъжен- ...
  674 
-Скитнико, къде си тръгнал по тоз далечен път?
-Тръгнал съм момиче, тръгнал съм на съд.
-Скитнико - защо - какво безумно стори?
-Чуждите сърца момиче, чуждите затворих.
Знаеш ли момиче що е да обичаш, ...
  592 
Виждал ли си истински сълзи,
можеш ли да видиш и през тях -
можеш ли да гледаш без да те срази
погледът на ужас, погледът на страх?
Виждал ли си искрената радост - ...
  493 
Стоиш срещу стъкло,
а гледаш огледало
от камък ли направено е то -
следиш го с твоя поглед - удар на махало.
Дали е камък - ...
  733 
Стоеше в стаята едно момче
и гледаше красиви две очи -
зад маска скрити в безмълвно гласче,
тежка тайна в тях мълчи.
Опита се към нея да посегне ...
  500 
Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -
поглеждаш и виждаш ръжда,
поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,
но пак стоиш мокър в дъжда...
Ако сърцето ти нивга не бъде разбито ...
  502 
Някой някога намерил е парче земя -
наречен той бил откривател,
показал корона, наложил властта -
нарекли го завоевател.
Някой дръзнел да повярва в нещо друго - ...
  846 
Когато погледнеш две очи
и видиш нещо в тях,
дочуй какво звучи -
мисъл-радост, мисъл-грях?
Когато погледнеш две очи ...
  620 
Река без име,
далечен спомен -
сърце ранимо
на брега огромен.
Вода без памет ...
  584 
Когато някой някога рани те -
не допускай отровата да потече,
дори сълзи да бликнат във очите,
остави отровата със тях да изтече!
Дали раната боли от острието, ...
  740 
Ако обичаш някого силно
и сърцето ти все към него лети,
разумът ти е безсилен
чувствата да пресуши!
Ала, ако не си сигурен, че те обича - ...
  883 
Подари ù нежно цвете -
очите ще искрят,
подари обичта си и на двете -
нежната им красота да озарят.
Красотата на цветето, което подаряваш, ...
  578 
„Хората успяват, защото работят здраво.
Късметът няма нищо общо с успеха.”
В нашата история има много светли дати, много славни имена. Събитията величаят героите, а времето - тяхната съдба. Пътят, по който ние сега вървим, е пътят, по който са вървели нашите деди, път, осеян със страдания и радости, ...
  6669 
>>> От другата страна на огледалото
>>> в черна нощ, след ясен ден
>>> замахва времето с махалото
>>> и праща те във вечен плен.
>>> Когато една звезда избухне ...
  607 
Нещо в сянката дебне,
а тя отчаяна беше
и реши на живота свой да посегне,
а градът все така... спеше.
Но някой ù хвана ръката ...
  476 
Планината на вечния огън
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...
  1584 
Propuestas
: ??:??