kokolinna (Каролина Ташкова) - Obras

По струните на изгубената мелодия-Глави XXX,XXXI 🇧🇬

Глава XXX
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Доб ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-10-01T00:23:29+03:00 981 1

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXVIII,XXIX 🇧🇬

Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръв ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-09-23T08:40:59+03:00 946 1

По струните на изгубената мелодия-Глави XXVI,XXVII 🇧🇬

Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си па ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-09-02T21:29:37+03:00 983 1

Броня от сребро 🇧🇬

Броня от сребро
Стъпваше бавно и тихо. Тревата гъделичкаше босите ѝ крака. Сумракът притъпяваше природните цветове. Усети се полъх. Усили се и сякаш вятърът ѝ прошепна:
- Бягай! Бягай бързо!- тя се уплаши. Започна да се озърта, но нямаше никой, беше сама в сивата тишина. Гласът се усили:
- Бягай! Бя ...

kokolinna

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2018-08-25T22:09:05+03:00 1.9K 5 11

По струните на изгубената мелодия-Глави XXIV, XXV 🇧🇬

Глава XXIV
Едва дочака да се развидели и изхвърча навън. Тичаше бързо- тичаше така, сякаш трябваше да хване нещо... да го хване навреме.
- Как си, Капри?
Беше неузнаваема- топло кестенява, къса кестенова коса, кристално зелени очи и топла усмивка. Да, имаше уморен вид, но от снощния... от него нямаш ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-08-19T22:41:05+03:00 925 1

По струните на изгубената мелодия-Глави XXII,XXIII 🇧🇬

Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-08-12T16:17:01+03:00 910 1

По струните на изгубената мелодия- Глави XX,XI 🇧🇬

Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-08-03T01:04:10+03:00 975 2

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX 🇧🇬

Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-07-29T00:23:02+03:00 936 2 2

По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII 🇧🇬

Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-07-22T00:22:41+03:00 937

По струните на изгубената мелодия- Глави XIII-XV 🇧🇬

Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-07-16T17:06:25+03:00 914 2

По струните на изгубената мелодия- Глави X,XI,XII 🇧🇬

Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas

2018-07-11T18:02:00+03:00 1.4K 1

По струните на изгубената мелодия-Глави VII- IX 🇧🇬

Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-07-06T16:04:04+03:00 897 2

По струните на изгубената мелодия- Глави IV, V, VI 🇧🇬

Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-07-02T18:55:34+03:00 1K 1

По струните на изгубената мелодия 🇧🇬

Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

2018-06-27T01:44:37+03:00 1.2K 5

За тях 🇧🇬

Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...

kokolinna

Poesía » Para niños

2018-06-01T21:47:29+03:00 740

По пътя... 🇧🇬

- Ти, човече, накъде вървиш –
по пътя свой напред или страниш,
или в момента на място стоиш?
- Тръгнал съм на път да свиря,
в музиката своето щастие диря... ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2018-05-23T22:00:48+03:00 1.3K 4

Намери себе си... 🇧🇬

Там във планината –
някаде в гората,
плувах по реката и притисках цвете във ръце -
без да знам коя съм,
без да знам каква съм - ...

kokolinna

Poesía » Otra

2018-05-20T03:13:24+03:00 604

Дали?... 🇧🇬

Мога ли да си позволя да те харесвам
или да се блъскам в зида на стената,
да продължа ли заплетената си коса да разресвам
или в слана да превърна росата?
Да си позволя ли да бъда привлечена ...

kokolinna

Poesía » De amor

2018-05-19T15:34:35+03:00 565 1 2

Изгубен 🇧🇬

*Когато те зърнах
се беше пропил с гнева и страха,
страха да обичаш,
да бъдеш обичан -
повярвай сега! ...

kokolinna

Poesía » De amor

2018-05-14T20:35:43+03:00 462

Невъзможно бягство 🇧🇬

Да обичам мога, ала право нямам,
да ти липсвам трябва с любовта си няма!
Тя е истинска, не е измама,
тя е невъзможна, тя е моя жива рана...
тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана! ...

kokolinna

Poesía » De amor

2018-05-13T00:43:13+03:00 641 1

Тайната на Дъждотвореца 🇧🇬

Огънят силно пращеше в камината, но като че ли колкото повече се засилваше, тя толкова по-бързо разтъркваше ръцете и краката си, сякаш и беше студено:
- Няма да забравя как ми го отне! Няма! Той остана затворен там!
- Разкажи ми! Успокой се, моля те!
- От тогава мина само година...
Вървяхме в тайнст ...

kokolinna

Prosa » Cuentos y obras para niños

2018-04-07T15:36:19+03:00 1K 4

То е там... 🇧🇬

Всички същества човешки
способни са на грешки,
но ще създадат ли те въртележки,
или пък ще доведат до смешки?
Ще сринат ли нечие доверие ...

kokolinna

Poesía

2018-03-29T12:55:28+03:00 1.4K 2

Цветове на чувствата 🇧🇬

Когато си ядосан си грозен
изгубен блясък на раздран порцелан,
фалшиво-усмихнат или сериозен,
с тъп нож разрязана длан!
Когато за нещо си крив и си тъжен- ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2018-02-28T09:59:35+02:00 823 3 2

Разходка 🇧🇬

-Скитнико, къде си тръгнал по тоз далечен път?
-Тръгнал съм момиче, тръгнал съм на съд.
-Скитнико - защо - какво безумно стори?
-Чуждите сърца момиче, чуждите затворих.
Знаеш ли момиче що е да обичаш, ...

kokolinna

Poesía » De amor

2014-02-18T23:50:04+02:00 748 1 2

Талантът на вярата 🇧🇬

Виждал ли си истински сълзи,
можеш ли да видиш и през тях -
можеш ли да гледаш без да те срази
погледът на ужас, погледът на страх?
Виждал ли си искрената радост - ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2014-01-16T17:49:58+02:00 632

Портрет 🇧🇬

Стоиш срещу стъкло,
а гледаш огледало
от камък ли направено е то -
следиш го с твоя поглед - удар на махало.
Дали е камък - ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2013-06-13T17:25:00+03:00 936 2 8

Печат 🇧🇬

Стоеше в стаята едно момче
и гледаше красиви две очи -
зад маска скрити в безмълвно гласче,
тежка тайна в тях мълчи.
Опита се към нея да посегне ...

kokolinna

Poesía » De amor

2011-10-27T15:51:00+03:00 663

Нарисувай чувства 🇧🇬

Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -
поглеждаш и виждаш ръжда,
поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,
но пак стоиш мокър в дъжда...
Ако сърцето ти нивга не бъде разбито ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2011-08-23T18:29:09+03:00 656

Дай му име... 🇧🇬

Някой някога намерил е парче земя -
наречен той бил откривател,
показал корона, наложил властта -
нарекли го завоевател.
Някой дръзнел да повярва в нещо друго - ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2011-07-19T21:39:44+03:00 1K 1 5

Говори 🇧🇬

Когато погледнеш две очи
и видиш нещо в тях,
дочуй какво звучи -
мисъл-радост, мисъл-грях?
Когато погледнеш две очи ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2011-07-13T21:19:10+03:00 779

Нишка от кълбото 🇧🇬

Река без име,
далечен спомен -
сърце ранимо
на брега огромен.
Вода без памет ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2011-02-01T15:43:35+02:00 770 1

Удар 🇧🇬

Когато някой някога рани те -
не допускай отровата да потече,
дори сълзи да бликнат във очите,
остави отровата със тях да изтече!
Дали раната боли от острието, ...

kokolinna

Poesía » Filosófica

2010-03-23T21:40:30+02:00 908 2

Път на изпитание 🇧🇬

Ако обичаш някого силно
и сърцето ти все към него лети,
разумът ти е безсилен
чувствата да пресуши!
Ала, ако не си сигурен, че те обича - ...

kokolinna

Poesía » De amor

2010-02-25T21:47:56+02:00 1K

Нежна благодарност 🇧🇬

Подари ù нежно цвете -
очите ще искрят,
подари обичта си и на двете -
нежната им красота да озарят.
Красотата на цветето, което подаряваш, ...

kokolinna

Poesía » Civil

2010-02-05T22:50:10+02:00 757

Хората успяват, защото работят здраво. Късметът няма нищо общо." 🇧🇬

„Хората успяват, защото работят здраво.
Късметът няма нищо общо с успеха.”
В нашата история има много светли дати, много славни имена. Събитията величаят героите, а времето - тяхната съдба. Пътят, по който ние сега вървим, е пътят, по който са вървели нашите деди, път, осеян със страдания и радости, ...

kokolinna

Ensayos » Filosóficos

2010-02-04T16:33:01+02:00 7.1K 2 4

Два свята 🇧🇬

>>> От другата страна на огледалото
>>> в черна нощ, след ясен ден
>>> замахва времето с махалото
>>> и праща те във вечен плен.
>>> Когато една звезда избухне ...

kokolinna

Poesía » Otra

2010-01-24T13:08:32+02:00 765

Сянката 🇧🇬

Нещо в сянката дебне,
а тя отчаяна беше
и реши на живота свой да посегне,
а градът все така... спеше.
Но някой ù хвана ръката ...

kokolinna

Poesía » Otra

2010-01-22T12:59:48+02:00 631

Планината на вечния огън 🇧🇬

Планината на вечния огън
Планината беше тъмна и мрачна. Облаците постилаха тежка пелена върху гъстата гора. Заваля дъжд и беше още по-трудно да се види каквото и да било - времето преобрази деня в нощ. Пътеките изчезнаха и само можеше да се гадае къде стъпваш, а камо ли ли накъде вървиш. Като че ли ...

kokolinna

Prosa » Cuentos y obras para niños

2010-01-21T21:28:42+02:00 1.8K 1 2