monilia
280 el resultado
Дългото лутане е изморително...
Целта – неясна.
Успехът – съмнителен.
  1114 
Ако мъничко пламъче свети.
Ако има искряща жарава.
Любовта ни – разцъфнало цвете,
е пренесла душите ни в Рая.
  948 
Изгубваме себе си
в този живот.
Раздират ни страсти,
беди и неволи.
Откриваме в своята ...
  583 
Имам си една мечта.
Кога ли ще се сбъдне тя?
Да бъда винаги щастлив,
дори без всякакъв мотив.
  602 
Скъпо платени - от народа избрани.
Ваканцуващи дълго - ято пеликани.
  654 
Не бива да угасват мечтите.
Сълзите – прелюдия бавна.
Истини знойни танцуват.
Сърцата без вино лудуват.
  631 
Търсих щастието толкова години,
а то било до моята врата.
Усмихна се. Прегърнах те.
Любовен дъжд в душите заваля.
  619 
Ветрец подухва.
Развява облак бяла грива.
Мисловният процес
изкусно се разкрива.
Шумят фонтани. ...
  526 
Родопа пее и танцува.
Родопа стихове реди.
Тя цялата е епопея.
Отключена за бъднини.
  1011 
Ако се опиша, може би ще се харесам.
Ако се харесам, възможно е да се влюбя в себе си.
Ако се влюбя в себе си, сигурно ще се намразя.
По-добре да не се описвам.
Възможно е да си остана влюбен. ...
  651 
Смешка, грешка, въртележка.
Шарена е тази дрешка.
Пумпал, риба и балон
скачат върху дядо Слон.
В детските очи – слънчице блести. ...
  699 
Ох, тази безчовечност – отново и отново, до кога?
Защо ли са измислени парите?
И могат ли щастливи да направят хората?
Не могат!
Нещастни стават. ...
  645 
Сега си тук,
а после си отново пътник.
Къде пътуваш, мили мой, поспри?
Нима не виждаш хоризонта схлупен.
Загасват тъжно нашите мечти.
  617 
Днес е толкова слънчево, топло и тихо.
И листец не помръдва на дървото отпред.
Лятото, идващо или заминаващо, ще се върне отново при теб.
Котаракът на двора е сит.
И полегнал на входа спи и мърка доволен. ...
  689 
Коварен блясък. Стон обречен.
Пурпурни лъчи в душата ми болезнено се взират.
Завихрен шепот. Искрени души.
Познанието отново ми изневери.
  522 
Сладка малка ученичка,
с мъничка торбичка.
Учи се, чете и прогнозира
как се любовта намира?
  562 
Живях между капките.
Танцувах и пях.
Казармени куплети тихо редях.
  563 
Щастлива розова утрин – една.
Прокрадва се леко, без дъх синева.
И носи в душата си пролетен сняг.
Какво пък, това си е просто мерак.
  846 
Във колбите бъркаме – славно ругаем.
Резултат не излиза – колко се каем.
Дали пък от нас не зависи?
Да влезем във нормите с пурпурна слава.
Бенкелманът се цупи. ...
  581 
Надвиснаха страховито.
Коварен вятър се развихри.
Тежки капки заудряха по сухата земя.
Душата ми се вцепени.
Птиците се притаиха в гнездата, ...
  527 
Не мога
без любов.
Не мога.
Една едничка само,
докоснала неволно ...
  553 
Творец и разрушител.
Убийствено скептичен.
Емпиричен.
Остър като бръснач.
Мързелив. ...
  479 
Как влюбих се безумно така и не разбрах.
А бях дете разумно, но просто оглупях.
Събудих се. Потърсих те до мен.
Денят бе толкова студен. И исках да те стопля.
С две думи споделени. Сърцата ни сплотени. ...
  551 
В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен. ...
  479 
Защо светът е толкова
несправедлив и милост няма?
Или е просто зрителна измама.
Погубва ни за нищо
с най – леката ръка. ...
  491 
Поддържам ритъм вегетариански.
Но влюбен съм жестоко по испански.
И биковете са ми страст голяма.
Опитвам за рогата да ги хвана.
  628 
Тази капчица нежност ме завладя.
Оплете ме в паяжинка невидима.
Стопли сърцето ми.
Гребнах със шепи от твоята същност.
  479 
Проникнаха стрели стремглави.
Сърцето ми във миг се вцепени.
И в малки дози от отрова обладано,
то в своята безумност се всели.
Когато се събудих проумях, ...
  493 
Летят емоциите във всемира.
Дочува се и смях на светла бира.
Но тъмната и тя не се предава.
Очаква почести и слава.
  482 
Свиря с контрабаса силен.
Звук за цялата гора.
Малка пейка - пресен въздух.
Скромна веселба.
  565 
Една пъстра пеперудка прелетя.
Кацна на дървото. Раздвижи нежничко крилца.
Огледа се, потърка своите очички.
Целуна вятъра, усмихна се и отлетя.
  409 
Две палави гугутки зад климатика свиха си гнездо.
Строено бе с усърден труд, умения и в ритъма на танца болеро.
Донасяха те клечките от близо и далеч.
Понякога се случваше дори да теглят меч.
Но трудно бе строителството, непригодно. ...
  463 
Отдавна спя, но чувствам, че сънувам.
Аз просто, ей така, умувам.
Ще мога ли с нощта да проумея,
че ти си моя нежна фея.
  435 
Зима няма да затвори
тези дядови обори.
Да запръска страшен сняг,
да се стопли шарен свят.
Ех, каква ли гяволия ...
  274 
Премъдри Боже,
не ни затваряй очите.
Те все още виждат.
Какво става в нашата обрулена държава?
Изморихме се от чакане, Миличък. ...
  403 
Дори и нещастна,
любовта е прекрасна.
Завихрени, страстни вълни,
заровила в мене очи.
Ти чувстваш ...
  325 
Потръпва тръпка, тръпнеща, значима,
при мисълта, че някъде те има!
  820 
Таксито ме закарва до стария град. Джумаята ме приема във своите обятия. По уличка калдъръмена се отправям към най - прекрасната и древна част на града. Усещам маршировката на заптиетата. Чувам изстрели. Балабановата къща потрепва с нейното величие. Загубвам се на Хисар капия. Църквата построена в н ...
  464 
Гори, в сърцето влиза.
Гризе, наслагва слой след слой.
Притиска ме със тежест непозната.
Ще мога ли да си спася душата?
  358 
Разкъсващ звук раздра ефира.
Притисна покривите и взриви нощта.
И в тези груби, супер децибели
роди се във душата ми любов една.
Проникваща в дълбоките води. ...
  349 
Propuestas
: ??:??