monilia
280 el resultado
Ох, ангелът мой е
в любовна мъка омаян.
Не, обсебен е.
Тази негова страст е от Бога дарена.
Той просто не го осъзнава. ...
  313 
Танцуваш прекрасно сиртаки.
Влюбена, нежна, пластична.
Ритуал вековен.
Изящество чете се във очите ти.
Изгубена в лабиринта на страстта, ...
  619  15 
Малко е да бъдеш влюбен,
трябва да обичаш!
Как така със мен се случи,
и загубих си ума?
Стана някак изведнъж. ...
  651 
Когато се напълнят чашите,
в очите грейва младостта.
Пристига с устремна походка,
чертае нови чудеса.
Сияе тя и в миг разлива ...
  469 
Тази приказна есен и за нас е орисана.
Топъл полъх от юг.
Пресен въздух от север.
Нежността на полята.
Прелестта на земята, ...
  518 
Живяхме във времена
с бурни ветрове и смерчове.
Оцелявахме по чудо с Божията помощ.
Как успявахме? Така и не разбрахме.
В дневниците ни се изписваха ...
  528 
Простих обиди, унижения.
Душата ми остана цяла.
От тези пагубни движения,
усетих, че е остаряла.
И махнах със ръка в движение. ...
  443 
В живота си преминах
през иглени уши.
Ограбваха ме честно,
невидимо дори.
Загледан в небосклона, ...
  413 
Живееш цял живот
да гушнеш
земя, пари, дори...
парче Луна...
А аз – проклетник, ...
  533 
Крачих по звездните пътеки.
Общувах със звездите.
Енергия се сипеше от небосвода.
От Млечния път пих вдъхновение.
Съзвездията бяха моята утеха.
  446 
Какво се е слънце жарнало,
жарнало още затлеяло.
Ще си го туря в торбата,
дано малко да хладне,
да хладне да се не види.
  472 
Правда, какво е това?
Не ни лъжете - префинени
депутати в министерски кресла.
Изфабрикувахте някаква правдоподобна изкусна лъжа.
Не ни харесва "преустройството" в нашата страна. ...
  582 
Ако платната са вдигнати... ще летим!
Ако са спуснати, ще си помагаме с греблата.
Ще се движим бавно, бавно в тишината.
Ще се любуваме на красотата!
  490 
Страстно прилепнала – форма, служебна.
Удовлетворителна, секси, потребна.
Знаеща, изискана, дружелюбна.
Можеща, искрена, сладкодумна.
Лаври обира само с усмивка. ...
  713 
Щедро слънце се надвеси
над земята плодовита.
Тежък плуг запори
почва тежка, жаловита.
И от слънчевите взори ...
  457 
Ще страдам дълго, много дълго.
Товара от плещите си ще хвърля в бездна тъмна.
Но няма да оставя във мечтите ми
самотен облак да заплува.
  424 
За кой ли път изпращаме нощта,
самотни, уморени, слаби.
Нима това е нашето призвание,
светът да се окаже без любов?
О, не, не е възможно, ...
  500 
Грехове, грехове, грехове,
натрупани, смъртни, фатални.
Във името Божие славно,
се вричахме смело, тотално.
Надигахме с мишци ...
  420 
Понякога,
съвсем неочаквано,
в душите ни
се изсипват думички.
Оставят се на течението. ...
  393 
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни. ...
  489 
Във дядовата къща се шири тъмнина.
Пропукват се гредите от умора.
Една невидима, прозрачна светлина
огрява там любимите ми хора.
И ябълките стари, провесили самотни клони, ...
  611 
Усмихната, чаровна и предизвикателна.
С походка съблазнителна и привлекателна.
Със две трапчинки удивително дълбоки, страстни.
Завидна роля тя играе във съдбата ми.
Понякога е страстната лъвица, ...
  611 
Такава нежна, съцветие също.
Красотата прониква през нея.
Започва ликуваща да се слива
със света, в който живее.
Докосната милион пъти и ...
  527 
Тъгата застива отново в душата,
разпуснала грива в една непозната,
усойна, страхлива, забулена ревност.
Притворна, загубила всякаква смелост.
Животът погазен, а ритъмът беден, ...
  581 
Прехвръкнаха снежинки лекокрили.
Премрежиха очите ни сънливи.
Заситниха те снежното хорце.
Погалиха ни с весели ръце.
От сутрешното снежно нашествие ...
  459 
С ръка те докосвам,
за част от секундата даже. . .
Сърцето ми бие във ритъм безреден,
душата ми страстно те търси сега. . .
Къде си ти, моя сродна душа? ...
  750 
И пак е вечер в равнината.
И пъдпъдъците спотайват своя стон.
Щурчетата засвирват нежна песен.
Безшумно приближава скорпион.
Във мрака тихи сенки шепнат. ...
  500 
Стоманени криле ни носят скорострелно.
Във орбити различни кръжим.
Опитваме от плодовете на вселената.
А, себе си познаваме най-бегло.
Докосваме обятията на света. ...
  402 
Колко много целувки
топлят жълтата есен.
И полята зелени,
полетели, унесени,
ще прескочат баирите, ...
  547 
И ето пак е вечер.
Навън вали, вали...
До мене аз те чувствам.
До мене остани.
Една прекрасна песен ...
  504 
Ще се влюбя в дъжда,
за да мога да достигна
до твоите устни.
С капките нежни
ще доплувам ...
  779  13 
Една калинка в пролетна премяна
се сгуши между цветовете нежни.
Една любов - непредвещана,
във клонките намерила убежище.
  813  14 
Ще се срещнем в живота суров
най-накрая, с очи закопнели.
С буен ритъм пулсира сърцето.
Ще се пръсне, но няма да спре.
И прашинки от него ще светят. ...
  582 
И както ни водят мечтите прекрасни
към бъдеще невероятно - необозримо,
ще отпуснем уморени криле,
ще изгреят усмивки и нежни вопли
на влюбени сърца и души ще се слеят!
  388 
Защо във очите ти откривам тъга наслоена?
Във погледа чист се оглежда небето.
А луната по устните нежно рисува
снежни трепети със брилятна усмивка!
  547 
Любовта, любовта на света е една,
но когато те стисне във прегръдките силни,
не разкъсвай окови, не търси висини,
просто тихо седни, помълчи, прегърни.
  755  10 
Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...
  490 
Дъждът измива наслоеното,
нечистото от нашите души.
И сякаш ставаме по-искрени -
заблуда е това, нали?
  702  17 
Толкова много целувки,
а душите искат любов!
Търсят ръцете студени да стоплят,
сърцето иска живот!
  678  13 
И пак се спусна вечерта,
захлупила природно було.
Картина страстна очерта,
изпръхнала следа по чудо.
А непринудената ми заблуда ...
  420 
Propuestas
: ??:??