monilia (Симеон Пенчев) - Obras

Калинка 🇧🇬

Една калинка в пролетна премяна
се сгуши между цветовете нежни.
Една любов - непредвещана,
във клонките намерила убежище.

monilia

Poesía » De amor

2012-04-21T09:36:07+03:00 1K 14

Дълго отлагана среща 🇧🇬

Ще се срещнем в живота суров
най-накрая, с очи закопнели.
С буен ритъм пулсира сърцето.
Ще се пръсне, но няма да спре.
И прашинки от него ще светят. ...

monilia

Poesía » De amor

2012-04-05T11:14:29+03:00 865 7

Ноктюрно 🇧🇬

И както ни водят мечтите прекрасни
към бъдеще невероятно - необозримо,
ще отпуснем уморени криле,
ще изгреят усмивки и нежни вопли
на влюбени сърца и души ще се слеят!

monilia

Poesía » De amor

2012-03-22T12:52:07+02:00 612 3

Защо 🇧🇬

Защо във очите ти откривам тъга наслоена?
Във погледа чист се оглежда небето.
А луната по устните нежно рисува
снежни трепети със брилятна усмивка!

monilia

Poesía » De amor

2012-03-14T23:16:07+02:00 737 1

Любовта 🇧🇬

Любовта, любовта на света е една,
но когато те стисне във прегръдките силни,
не разкъсвай окови, не търси висини,
просто тихо седни, помълчи, прегърни.

monilia

Poesía » De amor

2012-03-01T18:44:37+02:00 956 10

Есенна импресия 🇧🇬

Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...

monilia

Poesía » Otra

2012-02-10T18:32:17+02:00 686 7

Заблуда 🇧🇬

Дъждът измива наслоеното,
нечистото от нашите души.
И сякаш ставаме по-искрени -
заблуда е това, нали?

monilia

Poesía » Otra

2011-12-09T18:20:52+02:00 890 17

Целувки 🇧🇬

Толкова много целувки,
а душите искат любов!
Търсят ръцете студени да стоплят,
сърцето иска живот!

monilia

Poesía » De amor

2011-12-06T20:06:47+02:00 881 13

Ледена стъпка 🇧🇬

И пак се спусна вечерта,
захлупила природно було.
Картина страстна очерта,
изпръхнала следа по чудо.
А непринудената ми заблуда ...

monilia

Poesía

2011-12-02T09:58:43+02:00 602 5

Тишина 🇧🇬

Думите не стигат,
за да изразя нежността
и топлината,
които струят от сърцето ми.
Но тишината ми помага ...

monilia

Poesía » De amor

2011-11-22T16:51:22+02:00 688 8

Морски звуци 🇧🇬

Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога ...

monilia

Poesía » Del paisaje

2011-11-11T21:32:28+02:00 788 4

Мразовита нощ 🇧🇬

Плахи стъпки във нощта,
до отворена врата.
Леден вихър и тъга.
Как да бъда в самота?
Тъжен поглед. ...

monilia

Poesía » Otra

2011-10-28T20:47:43+03:00 663 3

Глупости под сурдинка 🇧🇬

Ти си остра, ненужна, прещипана,
прозаична до втръсване - жаба!
Как така се намери в леглото ми,
без звънец и без маска, без грим?
Но съзрях, че прозорец отворен ...

monilia

Poesía » Otra

2011-10-18T23:23:00+03:00 897 5

Мъка 🇧🇬

Не плачат мъжете наистина,
но как да не плача,
когато загубил съм чисто,
самородно злато.
И страда душа недолюбена, ...

monilia

Poesía » De amor

2011-10-13T14:29:08+03:00 767 9

Грациела 🇧🇬

Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки. ...

monilia

Poesía » De amor

2011-08-26T10:40:42+03:00 1.6K 22

Рафтинг 🇧🇬

Прокуден от страната си.
Забравен в нищета.
Отлъчен от съдбата си.
Прокоба е това!
Защо ли се получи? ...

monilia

Poesía » Otra

2011-07-29T12:22:53+03:00 820 9

Водачът 🇧🇬

Той стъпваше тежко, в калта.
Понапълнял с годините.
Бозайник хоботен.
Потомък на мамути и мастодонти.
За него Африка беше родна стряха. ...

monilia

Poesía » Otra

2011-07-28T22:15:06+03:00 782 4

Катаклизми 🇧🇬

Забързано време пред нас се изнизва.
Отворени двери затварят се в миг.
А ние стоим и се чудим на жегата -
през зимните нощи ще ни трябва, нали?
Потим се и бързаме, ...

monilia

Poesía » Civil

2011-06-24T16:15:00+03:00 826 1 16

Тъжна логика 🇧🇬

По малко умираме със всеки рефрен.
Минорен, тъжовен се губи в тъмата.
Улична лампа пресветва мъждиво.
Какво ли е важно в живота?
Отровни са изблици вън подредили ...

monilia

Poesía » Filosófica

2011-06-17T19:23:24+03:00 1.1K 1 14

Нашият ден 🇧🇬

Ще настъпи ли ден,
в който ти ще си до мен
и отново ще мечтаем
и така ще се желаем?
Ще настъпи ли ден, ...

monilia

Poesía » De amor

2011-05-06T00:41:44+03:00 1.5K 20

Гатанка 🇧🇬

Сок от грозде и от сливи
ние сме запили.
Що е то, кажи сега ?
Ех, че веселба !
В съд изящен се налива. ...

monilia

Poesía » De humor

2011-04-07T20:34:43+03:00 1.2K 21

Абстракция 🇧🇬

До съзнанието ми се докосват
и най-слабите сигнали.
Видими, невидими, неразличими.
Транс и продължение.
Възприятия, породени от сенситивност, ...

monilia

Poesía » Otra

2011-03-17T12:14:51+02:00 1K 17

Цветя, застинали във вечността 🇧🇬

Ти ми изпрати твоята душа,
за да ме стопли в тази самота.
За да ми вдъхнеш вяра с песента,
ти ме помилва с нежността.
Закичи ме със прелестни цветя. ...

monilia

Poesía » De amor

2011-02-27T00:07:05+02:00 923 12

Нежност 🇧🇬

Ти идваш във съня ми уханна, тиха, нежна.
Погалвам те с ръка и тихо ти шептя.
Любов неземна, земна красота!
Ти, мое щастие, превзело ме изцяло.
Ти, мое нежно огледало. ...

monilia

Poesía

2011-02-03T20:46:16+02:00 1.4K 17

Размисли в минало време 🇧🇬

Под прикритието на залеза
се появиха картини, изваяни.
Художници с природни таланти
раздвижиха боите във своите
странни палитри. ...

monilia

Poesía » Del paisaje

2010-12-04T18:06:09+02:00 878 11

Моя обич 🇧🇬

Сутрин рано се зарежда
моята скъпа надежда.
Блика настроение и обич.
Завладяваш ме със твоя поглед.
Щастието ти ме озарява. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-11-18T15:45:34+02:00 1.1K 13

Жабчо 🇧🇬

Ти жабчо носиш на ревера.
Целувам те! Ще те намеря!
Любов! Пътека! Орисия!
Това е нашата магия!
Прегръдка нежна и докосване. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-11-05T11:04:51+02:00 1.1K 14

Любов извира ежечасно 🇧🇬

Танцуваме със теб в нощта,
как прелестна е тя!
По дансинга кръжим.
В любовен плам горим.
И всичко е прекрасно. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-11-02T22:19:20+02:00 766 2

Драма 🇧🇬

И пак потръпна Витоша,
обляна от лъчи.
Завихриха се облачета бели,
като прелитащи, разкършени брези.
Задуха вятърът немирен, ...

monilia

Poesía » Del paisaje

2010-10-20T13:07:55+03:00 980 14

Есенна соната 🇧🇬

Падат листата в градината,
но от сърцето ми щастие блика.
А душата ми, трайно пленена,
нежна е като трепетлика.
С поглед влюбен те посрещам, ...

monilia

Poesía » De amor

2010-10-12T22:21:22+03:00 749 2

Души 🇧🇬

Поглеждаш ме със нежност и уплаха.
Какво ли нас отново днес ни чака?
Ще се прегърнем и целунем в утринта.
Ще се прегърнем и целунем на обяд.
Ще се прегърнем и целунем вечерта. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-10-08T15:17:24+03:00 761

Разстрел 🇧🇬

Ти просто ме застреля
с един-единствен изстрел.
Сърцето прокърви,
но без да плаче.
Ужасен плясък на крила духовни. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-10-02T08:57:15+03:00 842 10

Кой съм аз 🇧🇬

Кой съм аз, така и не разбрах?
И без любов какво съм? Кръгла Нула!
Едно сърце ми свети във нощта.
Това е твоята душа.
Ранима, нежна, страстна, влюбена. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-10-01T12:31:42+03:00 1.3K

Мълчание 🇧🇬

Когато бе малка, обичаше люлките.
Светът стана друг след твоето израстване.
Призми пречупиха детския образ.
Не знам защо подари ми мълчание?
Годините казаха своето и отчуждението ...

monilia

Poesía » Otra

2010-09-16T09:50:08+03:00 768 5

Душа 🇧🇬

Поглеждам в очите ти,
печал е скрита.
Защо ли - се питам?
Дали нараних душата ти нежна
с неволен размах на ветрило? ...

monilia

Poesía » De amor

2010-09-11T08:59:26+03:00 890 1 11

Истините на живота 🇧🇬

Задвижвам механизъм
скърцащ, душата ми да проумее
тъй истините на живота,
сърцето ми да ги изпее.
Осланям се на страст и жажда, ...

monilia

Poesía » Filosófica

2010-08-29T16:19:53+03:00 1.3K 3

Прелюдия 🇧🇬

Със тихи стъпки
до мен се приближи,
обгърна ме със аурата нежна,
погледнах те със влюбени очи,
животът ни за миг се промени. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-08-12T10:23:55+03:00 703 3

Разрошени мисли 🇧🇬

Как понякога от нищото
извира мъдростта?
Стихия, бездна, покорена гордост.
Захвърлени доспехи.
Счупен меч. ...

monilia

Poesía » Otra

2010-08-11T13:11:24+03:00 787 7

Греховна сълза 🇧🇬

С какво те привличам?
Така и не разбрах.
На този въпрос едва ли ще дам отговор аз.
Как тежко понякога ти ме наричаш.
Как трудно понякога ти ме обричаш. ...

monilia

Poesía » De amor

2010-07-30T11:41:20+03:00 890 8

Лерон 🇧🇬

Той галеше кучето свое любимо,
със звучното име Лерон.
Умилкваше се в него то
с невиждащи, смели очи.
Каква любов в душите им се стелеше? ...

monilia

Poesía » Otra

2010-07-29T21:51:26+03:00 773 2