nikjelev (Ник Желев) - Obras

Матрак и куфар 🇧🇬

Тази вечер ще си легна рано.
Нямам бира. Нямам и мерак.
В портфейла ми е пусто, празно.
Купих ти рекламен, нов матрак.
Аз ще легна тихо на дивана. ...

nikjelev

Poesía » De humor

2015-05-20T21:11:20+03:00 681 13

Твърд и забелен 🇧🇬

Тя държеше да е винаги твърд.
И по възможност, леко забелен.
Притискаше го до своята гръд.
За деня беше пети. Пореден.
Приятели я съветваха: на ден само един. ...

nikjelev

Poesía » De humor

2015-05-19T20:13:02+03:00 659 6

Бомбата 🇧🇬

В ресторанта влезе един депутат.
И няколко мутри след него.
Почеса рус, рехав мустак,
избърса потта от ниското чело.
Млада сервитьорка, веднага го позна. ...

nikjelev

Poesía

2015-05-16T09:31:59+03:00 582 6

Преди и сега 🇧🇬

От стихоплетство дойде ми до гуша.
Всеки стих аналог е на друг.
Преди пишеха: мъжът ми не слуша.
Сега: непокорен е моят съпруг.
Преди: месечината свети отгоре. ...

nikjelev

Poesía

2015-05-13T09:58:15+03:00 1.1K 11

Празнично 🇧🇬

ПРАЗНИЧНО
И аз празнувам празника светъл.
И цветя за "Альоша". Той ми е мил.
И цветарят към мен беше щедър.
Но защо на букета пише "ТРОТИЛ"?

nikjelev

Poesía » De humor

2015-05-02T12:49:37+03:00 528 1

Лунен танц 🇧🇬

Поредната вълна се оттегли в морето.
Втора след нея с шепот пристигна.
Усмихната, луната, горе в небето,
запя песен нежна, приспивна.
От стария кораб- глъч от бохеми. ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-05-01T08:19:42+03:00 545 6

Замяна 🇧🇬

В един сайт, литературен,
особени откровения се разменят.
Забравен е езикът културен,
поздравите, с псувни се заменят.

nikjelev

Poesía » Parodias

2015-04-30T11:28:01+03:00 833 4

Велик народ 🇧🇬

Велик народ
Велик народ сме българите!
Народ с минало. И само какво минало... Вероятно имаме и бъдеще. Знам ли.... А какви изобретения сме измислили... Това, компютър, електронен часовник, топлата вода... Не. За топлата вода още нямаме доказателства. А кой за пръв път използва авиацията за бомбандир ...

nikjelev

Prosa

2015-04-24T12:44:02+03:00 634 6

Вселенски боклук 🇧🇬

Вселенски боклук
Ти разтвори крила, от мечти изтъкани.
Полетя надалеч. Преброди вселената.
И сред всички планети, там разпилени,
Като нашата Земя, видя ли, зелената? ...

nikjelev

Poesía » Civil

2015-04-23T12:52:53+03:00 481 2

Обичай себе си 🇧🇬

Душата си, с любов обгръщай.
След туй, отдай на другите любов.
На всяко зло, с добро отвръщай.
Но първо чуй душевния си зов.
Ако сам себе си не умееш да обичаш, ...

nikjelev

Poesía

2015-04-13T17:06:56+03:00 707 1 8

Последна лихва 🇧🇬

Сълзите, от сухи очи се изливаха.
Немощно потрепваха рамената старешки.
Думите, като стрели се забиваха,
изстреляни с ярост, от ръце нечовешки.
Съдия- изпълнител утре ще идва. ...

nikjelev

Poesía

2015-04-05T11:22:42+03:00 485 5

До мен си 🇧🇬

Когато песен пее душата.
Когато наоколо всичко цъфти.
Когато е светла, дори тъмнината,
знам, че тогава до мене си ти.
Когато студът ми топли лицето. ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-03-29T18:14:40+03:00 695 5

Сухи листа 🇧🇬

Сухи листа
Годините оставят отпечатък по всички.
Печати на мъка, щастие, радост...
Обичахме песните на пойните птички.
Сега ни радва и крясък на гларус. ...

nikjelev

Poesía

2015-03-28T12:57:27+02:00 470 1

Недовършена приказка 🇧🇬

НЕДОВЪРШЕНА ПРИКАЗКА
Аз знам. Тъжиш сега.
Тъгата ти крещи до небесата.
В душата чувстваш празнота.
Вината търсиш във съдбата. ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-03-24T12:24:17+02:00 766 21

Лъжата 🇧🇬

Нагла, благородна, шеговита.
Лъжата винаги си е лъжа.
В интриги, отвратителни, ни вплита
и често ни захвърля във калта.
Използват често, някои, лъжата. ...

nikjelev

Poesía

2015-03-22T13:00:57+02:00 583 6

Страхувайте се 🇧🇬

Вий спите ли спокойно, господа?
Поданиците ви се чувстват жалки.
Превзехте нагло цялата страна,
с рекет и бандитските бухалки.
Спокоен ли ви е сънят дълбок? ...

nikjelev

Poesía

2015-03-19T15:11:00+02:00 448 4

До приятел 🇧🇬

ДО ПРИЯТЕЛ
Здравей! От чужбина ти пиша.
Аз отдавна напуснах България.
Тук, някак си, по-леко се диша.
И семейството по-леко си храня. ...

nikjelev

Poesía

2015-03-18T00:02:14+02:00 628 8

На брега 🇧🇬

Хоризонтът се обагри в червено.
Лумна огън. Избухна пожар.
Появи се слънцето. Новородено.
И любовта си, ни даде във дар.
Вълните, като огнени пламъци, ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-03-17T10:50:43+02:00 580 6

Залези 🇧🇬

Косите ни вече са доста прошарени.
И бръчките не са някаква новост.
Душите ни все още несмачкани...
Все още си имаме нашата гордост.
Няма я онази напета походка. ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-03-13T20:19:44+02:00 543 3

Народ 🇧🇬

Какъв народ! Какво величие!
С история незабравима.
И търпеливост до безличие,
и със душа - неповторима!
Народ, убиващ си природата. ...

nikjelev

Poesía

2015-03-08T16:24:31+02:00 614 5

Лунна любов 🇧🇬

Луната, усмихната, погледна земята.
Тъмнината, прозрачна, беше за нея.
Запя свойта песен, все недопята.
Тъй, както никой това не умее.
За влюбени двойки, под стари дървета. ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-03-07T12:16:46+02:00 763

240 🇧🇬

През четири години в Родината наша
засаждаме двеста и четирийсет дървет.
Някои са млади фиданки. Невзрачни.
Други са стари. Дебели. Прасета.
Не искат вода. Храним ги с болка. ...

nikjelev

Poesía

2015-03-05T22:22:56+02:00 481 1

Празнувай 🇧🇬

Българийо! Празнувай днес!
Денят, във който си орязана.
И твойта поругана чест,
с дамга на картата белязана.
Българийо! Празнувай днес. ...

nikjelev

Poesía

2015-03-04T22:49:10+02:00 500 6

Души в кал 🇧🇬

Особена е тази лудост наша.
И робското ни, ненадминато търпение.
Злъч, всеки ден, предлагат ни във чаша.
Отпиваме. Изпадаме в забвение.
И бъркат пак в джобовите ни празни. ...

nikjelev

Poesía

2015-03-04T21:46:25+02:00 503 1

Душа 🇧🇬

Душата е творение на Бога.
Безсмъртна, вечна да е тя!
Създадени сме, не просто да сме "Хора",
а в душата си да носим любовта.

nikjelev

Poesía

2015-03-01T23:24:37+02:00 547 6

Признание 🇧🇬

В необятността на безкрая
достигна до мен твоят зов.
И с лъчи от любов ме омая,
за любовта ти бях ли готов?
От глупава ревност подтискан, ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-02-26T00:17:35+02:00 634 1

Мъник 🇧🇬

Трудно вървях срещу силния вятър.
Дъждовните капки - като сачми.
В лицето болезнено удряше всяка.
Целия бях мокър. От глава до пети.
Лежеше си свито. Същинско геврече. ...

nikjelev

Poesía

2015-02-25T00:30:02+02:00 603 9

Пет лева 🇧🇬

Отпивах глътка уиски.
Ледът подрънкваше в чашата.
С нежния звук на стотинки,
захвърлени за ресто на масата.
Уредбите водеха някаква битка. ...

nikjelev

Poesía

2015-02-24T22:25:32+02:00 494 1

Прости, Апостоле 🇧🇬

Днес трябваше да помълчим.
В памет на Апостола на свободата.
Годините от гибелта му все броим.
Благоговеем пред портрета на стената.
А той ни гледа с поглед син. ...

nikjelev

Poesía

2015-02-20T07:44:43+02:00 470 7

Разкрити 🇧🇬

Във всички апартаменти тишина цареше.
Всеки мъж спорта си гледаше.
Такова спокойствие учудващо беше.
Всяка жена в кухнята шеташе.
Виновни, някак, жените се чувстваха. ...

nikjelev

Poesía

2015-02-18T13:20:27+02:00 442 1

Колко сме малки 🇧🇬

Не чакам да падне небесна манна.
Не търся и оня митичен елей.
Мечтая за една чиста Земя.
И слънцето да не спира да грей.
Неразумни сме ний. И жалки. ...

nikjelev

Poesía

2015-02-12T22:22:54+02:00 485 1

Няма друго 🇧🇬

Нощен клуб и светлини по пода.
Сервитьорки. Барман. Бодигард.
Пилон. Девойка полугола.
Алкохол. Цигарен дим. И смрад.
Склероза. Маса. Старец блед. ...

nikjelev

Poesía » Civil

2015-02-05T01:42:46+02:00 503

Сънища 🇧🇬

Сънувал някой, че снегът гори.
Друг гол, под дъжд танцувал.
Трети, в съня умеел да лети.
На воля, във вселената пътувал.
Но идва краят на съня. ...

nikjelev

Poesía » Filosófica

2015-02-04T07:44:31+02:00 507 4

Пешки 🇧🇬

Беше незабележима, невзрачна.
На природата някаква грешка.
Не беше от фамилия знатна.
Беше една обикновена пешка.
Препускаха всички край нея: ...

nikjelev

Poesía » Filosófica

2015-01-29T17:28:46+02:00 454 3

Без окови 🇧🇬

Ти слушал ли си песента на скалите?
Чел ли си стихове от морски вълни?
Мечтал ли си да полетиш със орлите?
Тревата, чувал ли си как ти шепти?
Грейва ли слънце, щом дете се усмихне? ...

nikjelev

Poesía

2015-01-28T22:46:10+02:00 489 2

Не си 🇧🇬

Спъваш се. Падаш. Боли.
Ставаш. Изтупваш праха.
Продължаваш напред, както преди.
Знаеш: не си паднал в калта.

nikjelev

Poesía

2015-01-25T14:31:34+02:00 423 3

Заключена усмивка 🇧🇬

Една жена ме поздрави.
А никога не бях я срещал.
Със слънчева усмивка ме дари.
Усмивка, за която всеки би завиждал.
След мене поздрави и друг. ...

nikjelev

Poesía

2015-01-24T07:49:02+02:00 511 4

Не съм сам 🇧🇬

В самотата на нощите сиви.
В задимения здрач на дома.
В тишината на звездите, красиви,
разговарям с красивата, нежна луна.
Разказва ми колко много такива, ...

nikjelev

Poesía

2015-01-19T17:40:40+02:00 688 3

Слънчева 🇧🇬

Теб слънцето ли те роди?
От него ли си взела светлината?
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
С коси - от ореола на луната.
Нежно ми говориш във нощта. ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-01-16T20:58:14+02:00 498 1

Отново 🇧🇬

Ти отново "невинна" , дойде.
И отново си толкова хубава.
С лъчезарни очи на дете.
И аз отново забравих заблудата.
Ти отново, при мен се завърна. ...

nikjelev

Poesía » De amor

2015-01-14T20:36:04+02:00 673 3