pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Obras

Попий ме! 🇧🇬

Попий ме! Както чакан дъжд след зима
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-10-09T13:25:46+03:00 1.1K 27

Анатемосване на Мрака 🇧🇬

Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2010-10-06T11:48:06+03:00 994 2 27

Прашинка 🇧🇬

Изтърваха ме вече ръцете ти.
Полетяла прашинка съм в космоса.
Искам пак да намеря сърцето си -
спрял часовник сред куп от въпроси.
Не тиктака във него надеждата, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-10-01T14:14:42+03:00 1.1K 40

Още чакам 🇧🇬

Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-09-29T23:11:18+03:00 1.1K 30

Молитвено 🇧🇬

Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-09-26T17:12:09+03:00 1.1K 44

Истини по Томина неделя 🇧🇬

А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-09-25T20:42:56+03:00 1.2K 1 33

В примката 🇧🇬

Вися
на
слънчев
сноп
лъчи ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2010-09-23T14:47:06+03:00 1.1K 3 43

Портрет на момиче в безглаголен цвят 🇧🇬

Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-09-21T13:56:36+03:00 998 1 30

Небе до поискване 🇧🇬

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-09-19T13:03:22+03:00 2K 8 75

Животът ли? 🇧🇬

Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2010-09-17T19:21:27+03:00 904 1 29

Смъртта на детелините 🇧🇬

Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-09-16T09:52:13+03:00 1.2K 37

Сърдечно пълнолуние 🇧🇬

Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-09-14T11:31:08+03:00 1.1K 21

Градско кино 🇧🇬

По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2010-09-11T23:07:48+03:00 863 1 18

Прозорец 🇧🇬

Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-09-08T08:57:24+03:00 1.8K 1 34

Очите ти 🇧🇬

Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-09-05T08:13:24+03:00 1.3K 1 29

Нотен парадокс 🇧🇬

Живот във ниския регистър.
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2010-09-03T22:24:17+03:00 986 20

Сянка за обич 🇧🇬

Сянката смело се врече:
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-09-02T18:34:12+03:00 1.1K 1 18

Възел 🇧🇬

Заплитат ме във възела си строг
забраните и чуждите присъди.
Веригите на моя ден сам Бог
ще слага и руши. А аз ще бъда
това, което е заложил в мен ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2010-09-01T12:15:05+03:00 964 18

Инспектор Пис 🇧🇬

От малка вкъщи ме научиха
редовно сиренце да ям.
В натюр, с пипер или пък с лучец -
избирам него пред салам.
От месеци във магазините ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De humor

2010-08-28T21:04:31+03:00 1.2K 25

Август 🇧🇬

Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje

2010-08-26T15:46:16+03:00 1.8K 2 27

Солени пълнолуния 🇧🇬

Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-08-22T19:36:07+03:00 1.1K 1 28

Саморазправа 🇧🇬

И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2010-08-19T20:25:02+03:00 1.1K 25

Великденчета 🇧🇬

Защо ни разделяш с децата ни, Господи? Живи
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2010-08-17T22:20:16+03:00 923 1 22

На всички Марии 🇧🇬

Всяка втора жена щом се казва Мария,
как сред всичките тях свойта аз ще открия?
Размишлявал така песимистът с години -
мъж самотен, с очи зеленикавосини.
И сънувал в зори как обръща земята ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-08-16T09:35:37+03:00 1.4K 23

Сълзи и пясъчни лунички 🇧🇬

Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje

2010-08-13T12:58:14+03:00 1.5K 2 37

Морско адажио 🇧🇬

По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Del paisaje

2010-08-11T20:30:58+03:00 1.6K 3 39

Връх за пеперуди 🇧🇬

Изкачвам се по стръмнината
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-08-05T14:04:08+03:00 1.4K 1 40

С вкус на бадеми 🇧🇬

Надроби ли Съдбата
в паничката твоите дни,
не преглъщай смирено
отровата с вкус на бадеми.
Изхвърли зад гърба, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-08-01T19:17:35+03:00 1.1K 1 28

Не тръгвай! 🇧🇬

Ти знаеш, че животът си отива.
Говориш с мъртвите. Като на сън.
А погледът ти в нищото попива.
- Камбана ли проплака, мамо, вън?
Очите ти от някъде се връщат, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-07-23T12:47:28+03:00 1.4K 3 37

Вино от любов 🇧🇬

Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-07-21T15:35:22+03:00 2.2K 22

Късно е за ренесанс 🇧🇬

Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-07-15T14:49:37+03:00 1.2K 33

Чу ли? 🇧🇬

Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-07-13T15:40:13+03:00 1.4K 1 37

Срам 🇧🇬

Захапала съм своя срам
като предъвкана обувка.
Не мога левче да му дам.
Душата вятърът усуква.
Червилото се изчерви - ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2010-07-11T08:53:01+03:00 1.4K 1 34

Гласова поща 🇧🇬

Телефонът звъни.
И след миг ще ни свърже...
Тревога!
Няма никой отсреща.
Как дъха си да вържа? ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-07-09T10:18:14+03:00 1.1K 1 23

Копривена болка 🇧🇬

Чистите сълзи не репетират
как се ходи бос по острието.
Те като кокичета напират
под снега на чуждата превзетост.
И с въпросите си капковидни ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-07-05T09:47:26+03:00 1.2K 1 38

Не заспивай, Любов! 🇧🇬

Не заспивай, Любов! Погледни ме! До теб съм и плача...
От дървото на чувствата кестени ронят сълзи.
Черен гарван изгриза върха му и радостно грачи.
В тебенямане сив хоризонт към небе ще пълзи.
Не заспивай! Без тебе отвъдното също е болка! ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-06-26T21:26:19+03:00 1.8K 29

Песничка за десетата дупка 🇧🇬

Бях на кавала деветата дупка,
даже десетата, спомням си, бях.
Хлябът, ухащ, препечен и хрупкав,
хранеше другите. Гледах със страх.
Вслушвах се в тяхната песен фалшива, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2010-06-22T10:13:14+03:00 1.8K 30

Нереално 🇧🇬

От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено, ...

pastirkanaswetulki

Poesía » De amor

2010-06-17T16:26:03+03:00 1.2K 1 28

Семплите хора 🇧🇬

Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но лепнещ от страх.
Семпли душички по кройката стара ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica

2010-06-16T15:15:58+03:00 1.5K 34

Аз, тя и той 🇧🇬

Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Otra

2010-06-15T15:20:33+03:00 1.4K 1 42