Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Поетът -скитник е съдба 🇧🇬

Ти в мен си тази котка светлосивата,
която нощем съвестта ми драска.
Деветия живот. И си отивате.
С плътта ведно. Ни укор, нито ласка.
И знам не ми е време за умиране, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-03-06T19:31:12+02:00 439 4 9

Човеци? Кучешкото в мен простете! 🇧🇬

Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2022-03-06T14:22:10+02:00 464 3 8

Дали ще си мълчите? 🇧🇬

И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2022-03-05T19:13:33+02:00 451 3 11

Безименните гари са милиони 🇧🇬

Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2022-03-05T10:53:47+02:00 570 7 11

Hаписаното с дим 🇧🇬

Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...

Patrizzia

Poesía

2022-03-04T17:58:24+02:00 795 5 18

Вездесъща 🇧🇬

Искам целият свят полудял
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,
непрекършена да издържи, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2022-03-04T12:22:46+02:00 456 1 2

Тринадесет години от тогава 🇧🇬

Очите му! Да беше ги видяла!
И влюбих се. А белите коси,
предчувствие – за скръб и за раздяла.
Но луд копнеж нозете покосѝ .
Да беше чула, само ме попита, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2022-03-03T22:23:39+02:00 1.3K 4 8

И само мен ли ме е срам? 🇧🇬

И само мен ли ме е срам? Не знам.
Глави склонени и души под наем,
а уж ги знам – лъжи оттук-оттам
и пръст та съвестта да закопаем.
А ако зейне гроб? Покорен роб, ...

Patrizzia

Poesía

2022-03-03T11:32:40+02:00 487 3 14

Задружно 🇧🇬

И викахме, и Браво! и Ура!,
поглеждаше ни криво и с насмешка,
овчарят. И кривакът заигра,
къде науж, къде пък – по погрешка.
И грохнала на черното поле, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-03-02T14:09:36+02:00 496 2 5

Помня още – беше май 🇧🇬

Помня още – беше май.
Славей влюбен, упоен.
Обич – сладост до безкрай.
Свит ветрецът на кравай,
тялото ми – в сладък плен... ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Formas fijas

2022-03-02T12:23:27+02:00 842 1 7

Дъга ще светне – Божието слово 🇧🇬

От тежестта на злите хора
Земята до ядрото хлътна
и сякаш демони говорят
в ухо на блудница безпътна.
Плътта отдавна не е дар безценен, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-03-01T17:21:52+02:00 400 1 8

Нощес дошла е, тихичко, на пръсти... 🇧🇬

Нощес дошла е, тихичко, на пръсти,
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-03-01T10:08:51+02:00 472 1 14

А да съм агънце съвсем не ми отива 🇧🇬

А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2022-02-28T20:57:39+02:00 433 1 6

Вина 🇧🇬

Умът човешки стига докъдето
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2022-02-28T12:15:55+02:00 1.7K 7 28

Cъдба 🇧🇬

И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-27T19:45:47+02:00 731 7 11

И смъртта е жена 🇧🇬

Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-27T14:00:26+02:00 546 7 15

Клаустрофобично 🇧🇬

Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-25T20:13:37+02:00 364 2 2

Гроб за непокръстени 🇧🇬

Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Civil

2022-02-25T12:12:14+02:00 813 2

Mежду небето, утре – днес и вчера. 🇧🇬

Дълбае ми душата, като кърт,
носталгия ли, възрастта ли средна?
Раздялата за мене не е смърт.
Сълзѝте – лековити – да прогледна.
В приятелства, любови се кълнях, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-24T20:08:31+02:00 358 4 3

A някой луд си прави оригами 🇧🇬

По свилените клепки на нощта ми
брокатените капчици блестят,
а някой луд си прави оригами,
играе си на мощен и богат.
И в локвите звезди са отразени, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2022-02-24T10:25:34+02:00 512 5 7

Отива ми 🇧🇬

"Не е лесно да си тиква, но се свиква... За разлика от мен, на теб не ти отива смотаното" ;) - Elling
Отива ми и черно ми отива,
защото в него грейвам – от печал,
а после е дъгата по-красива,
тъй както Бог веднъж е обещал. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-23T13:56:58+02:00 471 5 12

Ти ли, време, дома до къщурка смали? 🇧🇬

Зеленее в очите ми мека тревата
и иглика на припека дръзко цъфти.
Старо куче пролайва, до болка позната,
сянка майчина... Босите детски пети.
Сред тревата се крие коприва и пари, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-23T10:19:20+02:00 450 7 13

Защото утрето са те 🇧🇬

Твърдите утре, че ще има
и всеки май е убеден.
Маскиран делник. Болна зима
и зло предчувствие – за тлен.
А щом си жив ще те боли, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-22T11:51:13+02:00 658 2 5

Поискаш ли и сам ще разбереш 🇧🇬

Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,
спомни си как среднощен вятър свеж, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2022-02-21T17:31:20+02:00 957 3 11

Cоленo 🇧🇬

Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2022-02-20T20:30:28+02:00 477 4 5

Цвят от тиква 🇧🇬

Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-02-19T20:35:37+02:00 450 1 5

Белег от бесило 🇧🇬

Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2022-02-18T21:42:58+02:00 692 11 18

Pавнозначното на рай 🇧🇬

Предутринно пак жилава надежда
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-18T17:46:07+02:00 417 3 9

Не, бе, не че съм такава 🇧🇬

Дъното до пода висна,
гащи само и пера,
а да знаеш как ми писна,
тази роля на сестра!
Ни престилка, ни касинка, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2022-02-16T18:17:55+02:00 798 2 6

Hебета – от плашило обещани 🇧🇬

То зъзнеше замръзнало почти,
перцата му в едно от скрежа слети,
защото слънце, птици и мечти
бленуват само лудите поети.
В очите му небето посивя, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2022-02-16T17:50:36+02:00 385 4 6

Една ли майка е Родината? 🇧🇬

Примигва плахо и стресиран е
ни пролетен, ни зимен ден,
приканва вятърът студен,
вчерашен вестник към валсиране.
А вестите – неостарелите, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

2022-02-15T14:03:15+02:00 1.2K 3 8

Така обича луда своя луд 🇧🇬

Поредният житейски катаклизъм
не ни подмина – нам е отреден.
И в кожата си влизам, и излизам,
а днес било на влюбените ден.
А нашата любов си е такава, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2022-02-14T12:27:21+02:00 543 12 15

И днес е черешата Божият храм 🇧🇬

буриме
Така е различно – преди и сега,
а вие череши отново цъфтите,
и вашия свян по девичи прикрит е
и зрее нагарчаща в сладост тъга. ...

Patrizzia

Poesía

2022-02-13T20:35:03+02:00 554 3 9

И викам, викам – глас насъ̀не 🇧🇬

И стиска, сиска до премала,
съдбата тънкия ми врат,
бесилки, примки, издържала,
поемам въздух и растат,
в нозете тръни избуяли, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-13T11:33:23+02:00 363 4 7

Витае тихо някъде далече... 🇧🇬

Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер, ...

Patrizzia

Poesía » Formas fijas

2022-02-12T18:32:39+02:00 522 6 6

Mетлата и рогата ми ще помни! 🇧🇬

Дошъл нощес и кой го знае как,
край кучето ни е преминал злото?
Да го гощавам, гост да бъде драг,
да легне край мъжа ми на леглото.
Дори от мен е, хора по-чепат, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2022-02-12T11:25:33+02:00 511 2 10

В душата седемструнен е Всемира 🇧🇬

Една звезда ми смига от високо,
дали не се е припознала в мене,
или посочва моята посока
с лъчи криле ми шие, за летене.
Снегът отдавна е окалян вече ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-11T17:46:15+02:00 377 5 7

Tи сам реши – къде е моят ъгъл 🇧🇬

Не съм била, а трябвало е май
подвластна на инстинктите да бъда,
не ме е плашил ад, възторгвал рай
с приетата без мрънкане присъда.
Отритнала ме грубо любовта? ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-02-10T15:10:37+02:00 1.4K 13 18

Съвременните приказки са гадни 🇧🇬

По стъпките ми дебне сянка сива,
вълкът ме следва и не го е срам!
Към къщичката кой ли път отива,
че болна баба ми ме чака там?
И кошницата дявол да я вземе, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2022-02-09T10:45:29+02:00 624 10 14

Време за сбъдване 🇧🇬

Днес опитах, ей, Богу, невръстният ден бе свидетел,
да направя леха под конец за неникнало цвете
но земята е кална и мокра и рано е – зима.
Сякаш чужда настръхва пръсттта – нелюбима.
И с насмешка врабчето забързано люшва стобора, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2022-02-08T17:45:13+02:00 471 6 9