perfanov (Явор Перфанов) - Obras

От ден до пладне 🇧🇬

Ако някога се случи така, че сме гладни,
джобовете празни, и няма пари.
Спокойно, нещата от ден са, до пладне,
и скоро всичко ще се нареди!
И ако приятелски някой бил е настроен, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-10-24T08:13:24+03:00 557 2 2

Страхуване 🇧🇬

Със страх или не,
така или иначе, ще извърви,
своят път всеки от нас.
Като диви коне,
секунди препускат, оставят следи, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-10-23T08:04:57+03:00 619 1 1

Зрелият мъж 🇧🇬

Брада посивяла, набола едва,
рисува дните на зрелия мъж.
Открадва си време, час, дори два,
поглежда към себе си, така изведнъж.
Вече не вярва на думи, целувки, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-10-22T11:55:16+03:00 609

Светлини от улицата 🇧🇬

Улични лампи пред прозорците светят,
зад стъклата срамежливо надничат.
И щом уют в нечий дом усетят,
разбират, че двама там се обичат.
И дори лампите навън да треперят, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-10-21T11:10:02+03:00 495 2

Дар от Октомври 🇧🇬

Не посмях да попитам Октомври сега,
защо ни дарява със слънчеви дни?
Есента, казват е сезонът с тъга,
пред вратата, която често звъни.
В студените вечери, с клечка кибрит, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-10-18T07:36:11+03:00 523 1

Струните на душата 🇧🇬

Струните на душата
Човекът винаги бърза. Все гони срокове, тича и почти никога не се чувства удовлетворен. Често се разминава с това, което иска душата му. А тя търси най-обикновеното. За това не е нужно бягане и време, а само желание. Споделеността. Да намери сродна на нея и да споделя с нея чувств ...

perfanov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2020-10-16T22:08:34+03:00 656

Есенна сватба 🇧🇬

Дъждът, често облича в слънчеви дрехи,
по есенна мода своите капки.
И както вали, стопля се всеки,
по къси ръкави, а сутрин, с чадъри и шапки.
Такъв е Октомври, с характер на всички познат, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-10-14T10:28:30+03:00 459

Есенна сватба 🇧🇬

И ето, омъжва се, не в бяло,
а в най - пъстрата рокля красивата есен.
С жениха - Октомври, сякаш са цяло,
като куплет и рефрен от запявана песен.
Кумува им вятърът, довел отдалече, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-10-08T08:00:30+03:00 488

Есента и тъгата 🇧🇬

Кой казва, че е тъжен сезон есента,
и да обличаме вече топлата дреха?
Все още е слънчево и песента
на птиците, дава на всички утеха.
Кой казва, че слънчеви дни няма да има, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-09-23T10:50:57+03:00 549 2

Нужно ли е 🇧🇬

Дали ни е нужно, така да се стискаме,
чувства, любов и пари да пестим?
Да нямаме от това, което поискаме,
да мислим за утре, а днес да стоим.
Дали ни е нужно да се обиждаме, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-09-22T10:03:27+03:00 631 1 1

Берачът на кестени 🇧🇬

В целия град почти е известен,
скромен и честен, но цял живот – беден.
Изкарва си хляба, кестен по кестен,
събужда се първи, заспива последен.
Наивен мечтател и добродушен, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-09-20T09:18:50+03:00 1K 2

Кръговрат - Опит за сценарий в девет епизода 🇧🇬

Кръговрат
Първи епизод
То бе обикновено куче. Нямаше име. Не беше дори породисто. Хората го наричаха с всякакви имена. Родено в голямо семейство, стопаните му го бяха подарили на дядо Иван. Самотата на възрастният мъж го бе направила затворен и той не общуваше с другите. Отдавна пенсионер, живееше с ...

perfanov

Prosa » Otros

2020-09-19T10:07:36+03:00 674

Сълзите са колкото трябва 🇧🇬

Човекът няма сълзи в излишък,
които да пилее на разсипника вятър.
И в трудните дни не спира да диша,
пада, става, и ръкави запрята.
И щом здрави са близките хора, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-09-18T09:25:25+03:00 595 1

Листата се събират наесен 🇧🇬

Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...

perfanov

Prosa » Relatos, Otros

2020-09-16T12:05:44+03:00 661

Последните думи на листата 🇧🇬

Последните думи на листата
То расте заедно с птичата песен,
и с красиви одежди клони облича.
Напролет се ражда, отива си есен,
и дори щом падне, още обича. ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-09-15T08:48:28+03:00 580 1

Разговор със Септември 🇧🇬

Със Септември говорих и той обеща,
да има още слънчеви дни.
Да рисува с лъчите всички листа,
в цвят от дъгата, с различни бои.
И аз му повярвах, макар да е лято, ...

perfanov

Poesía » Otra

2020-09-13T09:38:40+03:00 638 2

Между лятото и есента 🇧🇬

Между лятото и есента
Залязва слънцето, а с него и денят,
в спомен светлината бавно се превръща.
От вятъра, дошъл ненадейно, листата звънят,
прибират се хора, всеки в своята къща. ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-09-06T09:38:19+03:00 633

И не само 🇧🇬

И не само
И не само пътят, с теб ни дели,
нито дори, че за кратко се чуваме.
И това, че е топло или вали,
и нощем, когато заспим не сънуваме. ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-08-21T06:33:31+03:00 941

Ако Данте беше жив 🇧🇬

Ако Данте беше жив
Всеки човек се ражда с чиста душа. С всеки ден от живота си, жаждата му да знае и да има става все по-силна. Той расте обгрижван от родителите си, които с всички сили се стремят да има щастливо детство. Но с този стремеж, те налагат ограничения. Плашат детето с несъществуващи чудо ...

perfanov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2020-08-18T10:13:04+03:00 1.3K

Насаме с душата 🇧🇬

През живота си, ние се срещаме с много хора. Толкова много, че в един момент дори не си спомняме за тях. Влизат, оставят по нещо или си вземат, и излизат. И всички казват, че са с нас не заради външния вид, а защото харесват душата ни. Но никой не се съобразява с нея. Не спират, дори да знаят, че ще ...

perfanov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2020-08-09T13:38:19+03:00 861 3 3

Надежда 🇧🇬

Ден на надеждата.
Надежда
Избира човекът, с труд и с пот,
щастие в дните си сам да подрежда.
Разбира, че важното в този живот, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-08-08T07:29:50+03:00 839 1

Младостта 🇧🇬

Живеем с усмивка, млади сме още,
макар и животът да вплита в косите сребро.
Щом да рисуваме можем в сънища нощем,
а в деня да градим с любов и с добро.
И без причина, когато се смеем, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-08-05T07:57:01+03:00 694

Ползата от мен 🇧🇬

За какво съм ти точно сега,
след като отдавна от мен нямаше нужда?
И в сърцето ми имаше много тъга,
която за теб бе толкова чужда.
Защо съм ти, щом беше щастлива, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-08-02T19:32:34+03:00 1.2K

Мечти и мечти 🇧🇬

Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Из ...

perfanov

Prosa » Relatos

2020-08-01T22:50:57+03:00 782 1

Подарък 🇧🇬

Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-31T19:54:51+03:00 823 1

Споделената вечер 🇧🇬

Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-29T10:35:21+03:00 913

Летен ескиз 🇧🇬

Където се срещат нощта с деня е студено. Усеща се утринен хлад. От страх от непознатото и неизпитвани досега чувства. С всяка минута, топлина облича въздуха. Влюбват се. Вдишват от първите лъчи и споделят най-съкровените мигове в слънчева прекръдка. И кой, ако не морето е този художник, който може д ...

perfanov

Prosa

2020-07-28T14:10:14+03:00 723

След ноктюрно 🇧🇬

Къщата бе голяма за Лазар. Той живееше сам. Повечето стаи бяха заключени и ежедневието му минаваше в кухнята и хола. Много рядко, когато бе изморен или тъжен, той откючваше една от стаите и единственото, което искаше бе да се потопи в миг на спокойствие.
Юли. Топла вечер. Умора се разливаше по тялот ...

perfanov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2020-07-26T07:55:24+03:00 835 1

В очакване на росата 🇧🇬

Той се прибираше от работа. Цял ден бе очаквал този миг, когато удовлетворен от това, че е бил полезен щеше да влезе в своя дом. Младият мъж вървеше бавно. По цялото му тяло се разливаше онази приятна умора, която събличаше в края на деня. Не бързаше. Знаеше, че някъде на края на дъгата улица щеше д ...

perfanov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2020-07-24T08:33:59+03:00 844 1 2

След ноктюрно 🇧🇬

След ноктюрно
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...

perfanov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2020-07-23T08:17:10+03:00 890 1 1

Летен ескиз 🇧🇬

В разгара на лятото ви поздравяваме с този летен ескиз!
За повече слънчеви мигове, обич и споделени моменти!
Летен ескиз
Нощем сънуваме и мечтаем. А през деня сбъдваме мечти. С нас върви слънцето. И дори някой облак да го скрие, то ни води със светлината си.
Любовта е загадка. С вкус на лято. ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-22T18:01:05+03:00 950

Забравяме, забравят ни 🇧🇬

Живеем, сякаш сами сме на този свят,
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-21T12:30:35+03:00 789

Въжето 🇧🇬

- И какво сега? По телевизията страх, на работа също. Страхувам се да не остана без пари, без отопление за зимата. Страх ме е да не изгубя авторитет и доверие сред близките си, толкова трудно спечелено.
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...

perfanov

Prosa » Relatos

2020-07-19T21:30:35+03:00 898 1 2

И кучетата 🇧🇬

Дори кучетата общуват,
през дворовете лаят.
Споделят, радват се, че съществуват,
не крият нищо, от началото до края.
Не скриват, когато са щастливи, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-17T17:18:43+03:00 734

Забравеният дъжд 🇧🇬

Къде е оня порой,
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива? ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-16T08:00:51+03:00 796

Нестигащото време 🇧🇬

Когато от обич сърцето не трепва,
за друг човек, времето все не ни стига.
Думи забравени, в неписана клетва,
обещаното е само като на книга.
Ден подир ден, вечер след вечер, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-15T07:17:07+03:00 777

Няколко стоплящи думи 🇧🇬

По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-14T11:06:55+03:00 1.2K

Тишината и лятото 🇧🇬

Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-11T08:49:54+03:00 675

Летен миг 🇧🇬

Летен миг
Не си ли щастлив
в летния ден,
от изгрев до залез,
да си озарен, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-10T07:47:37+03:00 785

Обич през юли 🇧🇬

Юли,
лятото знае,
как топлина да ни носи.
И вятъра, ти чу ли,
колко обича, ...

perfanov

Poesía » Civil

2020-07-09T10:57:46+03:00 1.1K