Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина. ...
Много е късно и рехав е мракът -
вече разрежда се на ранина.
Вънка на прага две сенки ме чакат -
малко момиче и стара жена.
Утре сме трите - "светата троица". ...
Понеже, в село, всичките говорят -
поетите си падали по самодиви,
си рекох: „ Колко е да се престоря
и взема, че се дегизирам на красива?!“
Гюрлюк накърших, хвърлих два-три таса, ...
Ще го видите нощем да гледа звездите,
да говори на вятъра, с дни да мълчи.
Като пуснато куче, отнесен, да скита
и преснима света, с две големи очи.
И се смее и плаче, пред яркия залез, ...
Липсваш ми. Много ми липсваш, Кихоте...
Няма те да ми разкажеш за дракона.
Тръгна си и отесня ми животът,
и се превърнах в ненужно двукрако.
Беше такава отчаяна драка - ...
Издължени, очите на времето,
като книжен фенер ми превъртат деня.
Ритуално убила проблемите,
медитира у мен самурайска душа.
Тези мои минути избрани са ...
Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб
🇧🇬
Anything you say may be used against you
Години те мисля, и твоите думи
ме блъскат - шамари по тъжно лице.
Уж имаха гроб, изкопан помежду ни,
а никоя не пожела да умре. ...
Сладко кучето спи ми в краката.
Две наопаки, две налице.
Нямам никакви мисли в главата -
просто плетка и малко ръце.
На стената часовникът, с шпаги, ...
Лятото мина, някак край мене.
Мерна се само - цветна картина.
(Август побави се, малко смутено,
после след другите взе си замина.)
Днес го подреждам в пъстро албумче - ...
Живея в небето и в здрачните вирове.
Израснах на речния бряг и чепата.
Ту губя си образа, ту пък намирам се –
оглежда ме все на обратно реката.
От гняв са набъбнали моите корени, ...
Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и едва-що сколасали.
С борина ги чакам, щом мракът припадне -
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневни бради по изпитите бузи - ...
Понеже зациклям из моите ями
и само препънато пърхам с очи,
добре, че си ти да подпираш деня ми,
макар че, басирам се, той ти тежи.
Държиш ми лицето далеч от водата, ...
А е толкова синьо небето наесен...
С две жълти листенца, наместо очи,
си крада от брезите спомен невчесан
за гугутки на топъл от слънце комин.
Примижала от сладост е тази прегръдка - ...
Недей да играеш със мен на любов!
Отдавна приключих с игрите.
За мене е късно да тръгвам на лов
и да си замитам следите.
От мен не излезе любовен стратег ...
Край оня фар,
където съботите се събират морскосини,
а птиците са само междуметия, в окото на небето,
говорят хората,
че времето се случвало оттам да мине - ...
Вали и драска по прозорците
дъждът с прозрачните си нокти.
А аз мълча. По-безпризорен е
гласът ми и от уличните котки.
Настръхнали врабчета - думите, ...
Бягат ми, бягат ми, бягат ми дните
в мъртви посоки, на зъл кръстопът.
В каменни стълбове, сякаш, мечтите
някой превърна, преди да умрат.
Ето ги тука - стърчат по паважа ...
С ампутирани мисли се уча да ходя във ъгъла.
За кураж, всички минали стъпки напред и назад си прибрах.
Понакуцват край мене, изгризали нокти, недъгави -
девет педи обида (над дробна черта), седем прешлена страх.
Маршируват напук, динамични са стереотипите, ...
Залезът, видимо, беше вбесен -
ядно в палитра превърна небето.
После очите си сведе смутен
и теменужено стана полето.
Вятър-вечерник размаха ветрило ...
Крив живот. Скапан град - до уши пълно с кал.
Дълъг път с празен джоб и сърце.
Ден след ден - конски ход. Кух живот - взел не дал.
Как човек, неживял да умре?
Ех, съдба...Ръб до ръб, гьол до гьол - няма брод. ...
Нямам повече време - то отлетя.
Портмонето на моя живот е почти полупразно.
Със синдрома на редките пръсти пилях
и сега ме е яд, че го харчих така безобразно.
Плащах честно със мои минути и дни. ...
Намирам я скрита зад плоски мълчания,
в кръга на очите, в трамвая "желание",
наивна и боса, каквато си беше,
все тъй дългокоса, и малко бездрешна.
А бях я заровила нейде сред датите, ...
Когато си малък и в ъгъла плачеш,
ти стига прегръдка с парфюма на мама.
А после порастваш - не стига. Така че
си криеш сълзите под душа засрамен.
Накрая така се вкопаваш зад себе си, ...
Болят ме очите да гледам света.
Болят ме, а близкото плаши и стряска.
Разкъртва ме всяка една суета,
обръща с хастара съвсем наобратно.
А мислите ми - гнусни жаби, ...
Ръката ми със седем пръста
притиска болка в дясното сърце.
Не искам да умирам непотърсен,
без синьо слънце тук, под чуждото небе!
Копнея в бягащите гъби ...
Понякога, денят пристига, вирнал злобен зъб,
да те надъвче целия, чак до костица.
И няма разлика – тръстика ли си, или дъб,
щом коренът ти е разровен от къртици.
Денят си води банда ураганни ветрове ...
Отпиши ме, любов, от дългия списък
на влюбени, чакащи за споделеност.
По опашки не мога да се натискам,
а пътя пресичам все на зелено.
Ще умра, но не моля. Няма да гъкна, ...
