Регина (Радост Даскалова) - Obras

Бягай, мой светулко! 🇧🇬

Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е - леден и мраморен
и с аромат на канела и вино.
Дърпат му погледа, вперен в камината, ...

Регина

Poesía

2014-07-05T18:01:26+03:00 841 1 12

Малка нощна приказка 🇧🇬

С мъхави лапи пристъпи гората.
Крясък на сова препъна мига.
Слънце целуна последно билата,
и зографиса със злато върха.
Въздухът стана загадъчен. Скрити ...

Регина

Poesía

2014-07-03T20:36:29+03:00 745 1 12

Дъждът заплака вместо мене 🇧🇬

Дойде дъждът. Приседна на стрехата.
Провеси мокри своите пети.
И в тъмното, наместо мен заплака,
прегърнал водосточните тръби.
Почука ми ръмежно по стъклата, ...

Регина

Poesía

2014-07-02T17:24:58+03:00 739 6

Остров за кон 🇧🇬

Почти не присъствам, почти не живея -
уж остров в атласа, а всъщност – петно.
Отплува последната лодка от кея
и даже не махна за сбогом с весло.
Набърчил челото си пясъчно, плажът, ...

Регина

Poesía

2014-06-30T14:08:10+03:00 666 13

Тихичко 🇧🇬

Тополов пух когато,
реката гъделичка по носа,
а бързеите
запремятат гърбове на палави делфини,
съм всичките очи ...

Регина

Poesía

2014-06-27T17:44:37+03:00 763 11

Една на небето, две - в очите 🇧🇬

По мекия пясък на лунното било
изкачват се босите ми стъпала.
Под звездните шлейфове – сякаш мъртвило.
Макар, че обичах...и май, и сега.
Но тихо е. И не помръдва небето. ...

Регина

Poesía

2014-06-25T15:43:34+03:00 700 14

Раздвоение 🇧🇬

(на онова в мен)
Сърдитото, малко човече седи,
присвито в най-тъмния ъгъл.
И жално проплаква, и търка очи,
разстроено, черно до въглен. ...

Регина

Poesía

2014-06-23T17:56:39+03:00 846 6

Клепсидра 🇧🇬

Животът изцежда се
от пръстите, устните -
капчук безнадежден,
през кожа, през мускули.
На капка по капка, ...

Регина

Poesía

2014-06-19T15:49:14+03:00 702 11

Сбогуване с Верона 🇧🇬

Най-добре да забравя Верона!
(Пък и ролите на Жулиетите…)
За какво да стърча на балкона,
като някоя от Капулетите?
Приръмяват по мене кълбета ...

Регина

Poesía

2014-06-18T13:30:52+03:00 648 8

Житие върху битието 🇧🇬

Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,
с фантазиите си на килограми.
Ще кърпя сивото си битие - ...

Регина

Poesía

2014-06-15T13:29:56+03:00 701 11

Вали, нали? 🇧🇬

Едно небе
през длани две,
бинтовано от облаци и птици.
И аз съм там -
под него. Сам, ...

Регина

Poesía

2014-06-12T19:05:40+03:00 808 7

Сутрешни монолози 🇧🇬

Понеже мрачна е утробата на утрото
ще ме възкръсне ароматът на кафето.
И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
неслучено, неказано и докъдето.
Дори и котката на моя зид от камъни, ...

Регина

Poesía

2014-06-11T19:38:43+03:00 637 1 3

Всички кучета отиват в рая 🇧🇬

Старото куче повдигна глава,
нещо дочуло на двора,
мръдна уши, след това изръмжа
срещу дъждовния говор.
Тука, на прага, ще си лежи - ...

Регина

Poesía

2014-06-09T17:21:29+03:00 2.6K 16

Мама обича сладолед 🇧🇬

"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...

Регина

Prosa » Relatos

2014-06-08T15:37:29+03:00 891 5

И два кубика пръст 🇧🇬

Та, как съм, ли? Цъфтя и връзвам!
Под покрив (слава Богу!) и нахранена.
Проблемът е, че ми омръзна
да ми цъфтят налъмите във банята.
Илюзиите ми измряха - ...

Регина

Poesía

2014-06-07T13:16:57+03:00 815 5

Мъжете не плачат 🇧🇬

Бедняшки квартал,
и кофи, и кал -
мъглива и влажна е късната есен.
Играят деца,
поправят кола, ...

Регина

Poesía

2014-06-05T19:44:00+03:00 883 11

Не сме... 🇧🇬

Отвори във черно окото си мракът
от будни кафета, прелял суета.
Учуден, надникна безлунно в стъклата,
да види как звучно и обло мълча.
Препусна и, с хиляди бели зеници, ...

Регина

Poesía

2014-06-04T18:40:18+03:00 756 7

Единственото, което имам 🇧🇬

Умра ли - на третия ден ще забравят
и времето няма за никой да спре.
Купчинка със снимки и чифт обеци ще оставя,
(и доста тефтерчета със стихове).
И слънцето няма око да изключи - ...

Регина

Poesía

2014-06-02T12:22:46+03:00 1.1K 1 11

Далеко 🇧🇬

Протягам си ръцете да се стигна,
а още съм в обувките на мама.
И колкото и да премрежвам мигли -
сълзя, че си ожулих пак коляно.
Изтърсих се от люлката и ме боли. ...

Регина

Poesía

2014-05-31T14:25:53+03:00 777 7

на амбразурата 🇧🇬

никого не съм мразила толкова
колкото теб обичам.
и лагерувам над движещи се пясъци,
а останалото е театър -
за да си замажа очите. ...

Регина

Poesía

2014-05-29T22:32:04+03:00 672 4

Ягодови поляни 🇧🇬

Понякога, напук на лятото,
по ягодовите поляни зъзна.
А мислите ми - свиване-намятане,
една на друга си омръзват.
И пачуърците на битието, ...

Регина

Poesía

2014-05-28T12:58:41+03:00 701 11

Сляпата принцеса и музикантът 🇧🇬

Далече - през девет царства, та в десетото,
в замък сред гъсти и мрачни гори,
живеела, скрита от всички, принцесата -
онази, със двете незрящи очи.
За тази принцеса, наричана Сляпата, ...

Регина

Poesía

2014-05-27T15:53:30+03:00 580 6

Ще ти мине, my love 🇧🇬

ана F 63.9 F 63.9
Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - болест била любовта,
казват - траела към три години.
После пак си нормален и здрав. ...

Регина

Poesía

2014-05-26T17:47:33+03:00 1.6K 2 14

Лято 🇧🇬

Преваля юни. Като коте, слънцето,
със златна козина, се свива над комините.
Светът е босоног и е разпънало
небето гланцова хартия над градините.
А лятото е прясно и набира скорост ...

Регина

Poesía

2014-05-23T11:18:09+03:00 651 8

Две стъпки на мъж и четири лапи 🇧🇬

Защотото оставих гласа си да скита -
бездомник, от гладните глутници хапан,
пропуснах мига да им видя следите -
две стъпки на мъж и четири лапи.
Брега си, премръзнал, прегръщах до бяло ...

Регина

Poesía

2014-05-21T18:06:16+03:00 745 11

Приказка - асорти 🇧🇬

Да ти разкажа ли приказка?
За седемте златни ябълки и за ламята -
смляла на нищо и никакво,
после, в неделя, юнака изплюла обратно.
Или за гроздето кисело? ...

Регина

Poesía

2014-05-19T17:45:26+03:00 639 8

Обратно броене 🇧🇬

Виновна съм, че не разбирам навика,
да късаш битието на микрони.
Че челюстите ме болят до ставите,
в шербет, невинно пръснати, хормони.
Че, в кръг от закъсняващи часовници, ...

Регина

Poesía

2014-05-16T16:55:28+03:00 760 9

Сезонът на географиите 🇧🇬

Всички шарени глобуси, с кръгли глави,
всички карти, маршрути, атласи
вече с мен отчуждено говорят на „Ви“
и размахва ми пръсти компаса.
А пък пролет е, пролет - развява опашка, ...

Регина

Poesía

2014-05-15T13:30:45+03:00 825 9

Напевът на туарега 🇧🇬

На двугърба камила прилича животът ми.
Сред пустиня се влачим, а аз без седло
съм се вкопчила в нея до бяло под ноктите,
с мисълта, че така е за мое добро.
В маранята примамват ме хищно миражите - ...

Регина

Poesía

2014-05-14T12:38:34+03:00 700 2 12

Дезориентация 🇧🇬

Във вторника, когато беше сряда,
в годината, която беше с пет сезона
и март започваше през януари,
се срещнах с нея - странната персона.
Тя беше мълчалива с много думи, ...

Регина

Poesía

2014-05-12T12:33:04+03:00 888 11

Тайфунът с единственото име 🇧🇬

Някой ден ще приседнем със старостта,
двете с нея, на някоя пейка из парка.
Ще говорим за хиляди малки неща,
или пък, ще мълчим под дървесните шарки.
Ще си спомняме мене, със смях през сълзи, ...

Регина

Poesía

2014-05-09T16:08:30+03:00 691 1 7

Копнеж по Танатос 🇧🇬

Уморих се от дългата обич.
Като полет надолу в безкрайно пропадане.
И отвъд ориста "неспособна",
само твърд, само хлад по-мъглив и от ада.
Не преминах отсам бариерите - ...

Регина

Poesía

2014-05-08T12:24:56+03:00 754 1 8

Госпожа Синя шапка 🇧🇬

Сутрин тя сипва звездите в тигана,
в който цвърчат две щастливи мекици,
точи от Млечния път пълна кана
и я подслажда с трели на птици.
Просва искрящи мечти на простора, ...

Регина

Poesía

2014-05-05T12:01:26+03:00 850 17

Вписване в пейзаж 🇧🇬

В деня, когато се науча да пресмятам,
къде са ми потънали гемиите,
на бял кон да ме вее, спре фриволен вятър
и си реша проблема с вересиите...
Когато спра на чужди гробове да плача ...

Регина

Poesía

2014-05-03T19:33:02+03:00 794 9

Онези две 🇧🇬

Две високи думи – чак до гърлото.
Трудно се изричат, трудно премълчават.
Тежки думи – камъни за хвърляне,
затова мълча, мълча и ги сподавям.
Давя ги в погрешните си избори, ...

Регина

Poesía

2014-05-01T12:00:37+03:00 728 1 10

Педя човек - лакет коса 🇧🇬

Уж съм педя човече и лакет коса,
уж с торбата ми с приказки вечно ме мяркат -
как така не можах да намеря една,
да е моята и да ми бъде по мярка?
На Червената шапчица – мразя цвета. ...

Регина

Poesía

2014-04-29T19:37:29+03:00 993 13

Черната овца 🇧🇬

Не искам да съм бяла и добра.
Заблудата, че ми отиват чифт криле във бяло,
затрупа малкия ми свят докрай
под перушина. (Нито зърно виждах, нито плява.)
Заглъхнах като в мек юрган от пух. ...

Регина

Poesía

2014-04-28T19:15:12+03:00 711 5

Носталгично 🇧🇬

В старата къща, точно до парка,
(още въздишат пред нея липите)
бяха ни думите толкова малко,
че досега си навеждат очите.
Птици отчаяно кърпят небето, ...

Регина

Poesía

2014-04-26T17:57:43+03:00 592 7

Стихове в чекмеджето 🇧🇬

Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.) ...

Регина

Poesía

2014-04-24T13:22:25+03:00 730 9

Бряг за жило и мед 🇧🇬

на Петкана в мен
Пространството ни тук е избуяло,
до гушата, на снопчета тъга,
а късото ни време цъцри вяло
на седмиците сиви по кръга. ...

Регина

Poesía

2014-04-23T16:21:58+03:00 762 11