Самодива (Вики) - Obras

Опитомяване на думите 🇧🇬

Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си – ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).
Забрави ли? Прегръщам тишина, ...

Самодива

Poesía

2022-07-12T10:34:57+03:00 921 10 15

Вечер по женски 🇧🇬

Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир. ...

Самодива

Poesía

2022-07-05T13:13:17+03:00 916 11 13

Бръмбари в главата 🇧🇬

Понеже ми омръзна да подреждам
проблеми и задачи в боен строй,
реших да стана случай безнадежден,
а делниците – влачил ги порой.
Все с бистър ум се движа в коловоза, ...

Самодива

Poesía » De humor

2022-06-28T10:39:52+03:00 1K 6 9

Клетва за вярност 🇧🇬

Пак юни тихо чука на вратата ти,
липите пръскат летен аромат,
а с него се промъква и познатата
приятелка, в спокойния ти свят.
Онази вечна лудост и проклятие, ...

Самодива

Poesía

2022-06-24T11:14:19+03:00 1.3K 3 9

Съдбовна среща 🇧🇬

Тя нямаше ни възраст, нито минало.
В очите ѝ гореше древно знание
на всички прародителки безименни,
за обич, за живот и за страдание.
А беше ли, не беше ли красавица, ...

Самодива

Poesía

2022-06-14T10:01:48+03:00 762 4 6

Най-трудната любов 🇧🇬

Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...

Самодива

Poesía

2022-06-07T19:33:39+03:00 889 17 10

Терлици за паралелни вселени 🇧🇬

В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...

Самодива

Poesía

2022-05-31T09:14:06+03:00 1K 9 9

Ако усещаш пулса на зеленото 🇧🇬

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва -
вибрира и горчи от тежки истини.
Дали са грозни? Не, прекрасно светли са, ...

Самодива

Poesía

2022-05-25T11:12:41+03:00 744 10 14

Земя назаем 🇧🇬

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,
родила жито, рози, виолетки...
Ограбваме я, щедра е към нас, ...

Самодива

Poesía

2022-05-17T11:38:43+03:00 727 9 14

Опасно будна 🇧🇬

Тя беше грешна, скверна и безчестна,
а толкова омайваща и млада.
Осъдиха я – беше много лесно -
да изгори на святата им клада.
Виновна беше. Вместо да целува ...

Самодива

Poesía

2022-05-12T11:11:09+03:00 829 8 7

Невидим идеал 🇧🇬

Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...

Самодива

Poesía

2022-05-03T09:10:34+03:00 1.1K 8 9

Невинни, но дали!? 🇧🇬

Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета.
Без мисъл и безименни, делата ...

Самодива

Poesía

2022-04-26T10:02:23+03:00 695 4 6

Дълбоките очи на лудостта 🇧🇬

Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце ...

Самодива

Poesía

2022-04-19T08:51:48+03:00 740 13 7

Възприятия 🇧🇬

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...

Самодива

Poesía

2022-04-12T15:07:23+03:00 846 8 6

Пролетна музика 🇧🇬

Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...

Самодива

Poesía

2022-04-05T09:19:30+03:00 852 1 7

Баланс на силите 🇧🇬

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...

Самодива

Poesía

2022-03-29T09:04:14+03:00 1.5K 8 10

Звездни послания 🇧🇬

Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми, ...

Самодива

Poesía

2022-03-22T09:35:09+02:00 2K 5 6

Монолог на бурята 🇧🇬

Над море и гори, над реки, планини,
безпощадно, внезапно връхлитам
и не питам дали жалиш тихите дни
или нещо те стяга чепикът.
Нося вятър и прах, всявам ужас и страх, ...

Самодива

Poesía

2022-03-15T09:25:08+02:00 967 4 8

Муза на метла 🇧🇬

И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...

Самодива

Poesía

2022-03-08T10:40:13+02:00 704 5 9

Стълба без опора 🇧🇬

Изплащах дълго старите си грешки
и смелостта ливади да сънувам.
(Във вечната игра сме просто пешки,
картини сме, които друг рисува.)
Към близки, към далечни, непознати, ...

Самодива

Poesía

2022-03-01T11:40:49+02:00 819 8 13

Снежинки 🇧🇬

Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...

Самодива

Poesía

2022-02-22T10:36:46+02:00 741 7 8

Творя си инсомния 🇧🇬

Разум строг пази друми затворени
към отдавна заключени двери
и с логични закони говори ми
как проблеми сама ще намеря:
Укроти се, безумна мечтателко! ...

Самодива

Poesía

2022-02-15T12:04:28+02:00 971 5 9

Превъплъщения 🇧🇬

Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа.
След минута, приличам на камъче ...

Самодива

Poesía

2022-02-08T12:23:52+02:00 1.1K 7 6

Преминаване 🇧🇬

Преминавам, точно като сняг,
който бавно стича се в земята
и се връща в облаците пак,
за да се прелее в кръговрата.
Преминавам, бързо като смях, ...

Самодива

Poesía

2022-02-01T11:41:26+02:00 590 3 8

Ограда от мълчание 🇧🇬

На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност, ...

Самодива

Poesía

2022-01-25T10:25:54+02:00 678 9 11

Таралежи 🇧🇬

Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви ...

Самодива

Poesía

2022-01-18T19:16:01+02:00 903 7 8

Урок по живот 🇧🇬

Моя обич, още безпризорна,
бродиш сред шубраци и мъгли.
Няма ли го светлият прозорец,
в този свят, на бури и стрели?!
Още пълна стомна си наливаш ...

Самодива

Poesía

2022-01-11T13:20:48+02:00 1.2K 10 13

Невъзможност 🇧🇬

Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...

Самодива

Poesía

2022-01-04T11:40:22+02:00 1.9K 20 15

Пак е Коледа 🇧🇬

Пак е Коледа, трябвало пак да съм кротка и тиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
че не ходя по пътя утъпкан, а летя в небеса!?)
Пак с усмивка да слагам куп чинии на тежка трапеза - ...

Самодива

Poesía

2021-12-28T09:49:45+02:00 1.3K 2 7

Мигове 🇧🇬

По ръба на перваза се стичат изгубени мигове,
сякаш вишни презрели,
се търкалят сред черната кал.
Може би са били просто пътници, тихо отминали,
от познатия път, в който малък човек е вървял. ...

Самодива

Poesía

2021-12-21T10:01:39+02:00 1.1K 4 8

Различен свят 🇧🇬

Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина. ...

Самодива

Poesía

2021-12-14T17:39:00+02:00 808 3 7

Сърцето на нощта 🇧🇬

Заспиват светлините на града,
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
на улиците, плъзва се по вените.
Навярно, идва време за покой ...

Самодива

Poesía

2021-12-07T14:38:13+02:00 1.4K 7 10

Затворена любов 🇧🇬

Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...

Самодива

Poesía

2021-11-30T15:31:08+02:00 783 4 7

Притихнал град 🇧🇬

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени.
Не се дочуват детски гласове ...

Самодива

Poesía

2021-11-23T10:03:04+02:00 731 3 10

Мисъл и съдба 🇧🇬

Присъствие и мисъл. И съдба.
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата.
В спирала от мълчания валят ...

Самодива

Poesía

2021-11-16T20:26:40+02:00 564 4 9

Едни и същи 🇧🇬

Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние ...

Самодива

Poesía

2021-11-09T15:20:12+02:00 1.3K 5 11

Има ли защо? 🇧🇬

Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...

Самодива

Poesía

2021-11-02T14:45:17+02:00 652 4 7

Луда 🇧🇬

Пак се вдига зад ъгъла на смъртта томахавката,
демон хили се пъклено – вкупом иска ни, всички
и се свеждат в безмълвие, на страха си пред хватката,
уморени от ужаса и покорни главички.
Ново робство предлага се, на пазара на времето, ...

Самодива

Poesía

2021-10-26T12:37:00+03:00 633 5 9

Нежна измислица 🇧🇬

Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж, ...

Самодива

Poesía

2021-10-19T12:54:43+03:00 583 5 7

Пълнолуние за бродници 🇧🇬

В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...

Самодива

Poesía

2021-10-12T16:46:52+03:00 521 5 5