slan4ogled
789 el resultado
  1547 
  1690 
  2861  10 
Преплитат се животите човешки.
Невидим майстор сръчно с пръсти ги заплита.
Съдбата-кошничарка носи ги на гръб
и пътища измерва с крачки.
Не ни е нужно много, за да сме щастливи, ...
  549 
Полумрак е. Хлябът свети
върху бялата покривка.
Свещта гори. Гроздето искри.
Виното в кристалните чаши звъни.
Аромат на щастие ...
  392 
Бяла забрадка, обграждаща бяло лице.
Огнени, тъмни очи, сочни устни.
Дъхаво цвете в гъсти коси.
Бели ръце и нозе,
везана пазва, пъстра престилка. ...
  803 
Когато човек твори, той отваря сърцето си, където нахлува целият Свят! Именно за него - за Света, творецът създава своето изкуство.
Насладата, която носи творчеството, не може да бъде заменена с нищо друго! Но изкуството е самотно занимание, защото човек твори най-добре, когато е в компанията единст ...
  4829 
Превръщат се в цели и започва работата по тяхното осъществяване.
Колко от нас са последвали мечтите си от детството, завършили са точно това образование, което са искали да завършат и практикуват точно тази професия, за която са мечтали? Понякога, с годините, детските мечти се модифицират и в крайна ...
  2915 
Скуката е понятие, изпразнено от съдържание. Всяка дейност може да ни достави радост, стига да подходим към нея така, все едно е най-приятното нещо за вършене (дори и да не е). Много е важна настройката ни към хората и Света като цяло. Ако тя е положителна и вярваме, че нещата ще се подредят, така и ...
  1695 
Утрото насищаш с аромат,
деня изпълваш с радост и надежда.
Завършек си на вечерите празнични,
уханието ти прониква и в съня...
Магическа напитка си, спор няма! ...
  534 
Когато нечие присъствие
толкова ти липсва, че този някой
е непрекъснато във мислите ти,
за да го чувстваш ти така до себе си по-близо;
когато телефонът глухоням ...
  548 
Едно далечно село идва във съня ми -
на детството с безкрайните лета...
И ми говорят улиците стръмни:
"Ела отново ти при нас, ела!..."
Далечен свят, и времена, и хора; ...
  485 
Дните ни са разграфени като таблици,
сновем по колоните и редовете.
Броим си минутите като жълтици,
отгръщайки страница след страница.
Празните редове са истинско щастие - ...
  1042 
Поете,
писал си тези стихове преди столетия,
навярно в студ и полумрак.
Отдавна си напуснал този свят,
но си останал жив - чрез тях! ...
  674 
Изпод ръцете ти излиза красота,
невиждана, дори и несънувана.
Танцуват нишките - ти празник им създаваш,
а под краката ти е чергата охлузена.
Лицето и ръцете, и снагата ти - ...
  571 
Била си църква и сега си храм,
но не икони греят от стените -
вървя през теб и ме следят
със погледи картините.
И ме прегръща аромат ...
  538  13 
С ръце, изцапани с бои,
пишеш стихове
върху хартията, която
сама си сътвори.
Въздуха с движенията ...
  480 
Мит или реалност е стремежът
към съвършенство?! Целите ли
са по-важни, пътят ли до тях?
Или е много трудно да се каже?
Кое е нещото, което все нагоре ...
  1126 
Независимо дали работим,
или учим, отглеждаме децата си,
общуваме, пътуваме,
забавляваме се или се любим;
независимо дали рисуваме, ...
  665 
Какво му трябва на твореца?!
Една палитра със бои,
писалка, лист, китара, сцена
и чаша вино... може би!
Кое вдъхновява твореца? ...
  513 
Късно вечер, когато сънят по клепачите лепне,
а умората тялото тегли
на любимия към прегръдките топли
и тишината отвсякъде дебне;
когато детето като ангелче спи, ...
  595  10 
Вчера бях дете, днеска
съм жена, утре ще съм прах!...
Нямало Рай без змия,
но такъв има и той...
в сърцето ми се намира! ...
  542 
Връщам се в мислите си там,
откъдето тръгнах...
От това, което посях -
бера сега. В кладенеца,
който започнах да копая тогава, ...
  568 
Малко ни е нужно да сме щастливи и много време, докато го разберем!...
Когато държа любимия
за ръка, а детето ни -
в другата си ръка,
имам богатствата на Света!... ...
  588 
Ръцете ти, полепнали по мен,
усещам с цялото си тяло!...
Преливам се в теб, ти се
преливаш във мен; смесваме се
като бои върху палитра, ...
  571 
Дребните свади пробождат живота ни с яростни копия.
Недостойните чувства и сметчици ни погубват.
Оплетени в мрежи от глупости се ядосваме.
Забравяме какво е да мислим, да можем, да чувстваме!...
Големите радости ни отминават. Все не смогваме ...
  520 
На всички сродни души, които срещаме по пътя си.
На всички, които обичаме и не можем да имаме.
Но духовните връзки с които, понякога ни дават
много повече, отколкото физическите - с други...
Хората, които са в сърцето ти - ...
  1701 
Липсваш ми! Искам те!...
Чувствам се като рамка върху стената,
от която картината е избягала.
Чувствам се като чаша с пукнатина,
от която виното е изтекло. ...
  765 
Един прозорец с мъка ще нахрани с въздух стаята.
Трябва да отворя всичките крила!
Искам в нощта да се покажат рогите на мрака
и над покривите да закрещи луна!
Искам навън да потеглят пътеките ...
  549 
Propuestas
: ??:??