Ще забравя всичко носталгично
Облаците бели пак летят,
с ветровете спорят в небосвода,
само мислите ми в мен крещят,
явно са загубили опора. ...

Ела при мен, хубаво момиче,
когато тук си - снеговете се топят,
за тебе най-хубави слова изричам,
ела, ангел мой, лъчи от теб блестят!
Нежен трепет гали ми душата, ...

В косите ти, ветровете ще сплитам.
В дланите, спомени ще събирам.
А очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно, ...

Сънувам.
Белите нозе на младостта си
стъпнали в зеленото на очите ти,
червените реки на вените
към пристанището на сърцето ми. ...

Колебае се курса на валутите,
сриват се капиталови пазари,
такива са мечтите на неуките,
изпълнени с рискови товари.
Любов наглед e просто дума, ...

Смееш ли да питаш?
Къде се губиш, страннико...
Затвори вратите си и дори не се обади...
Мълчи ми се. Не от 7 месеца, а от много повече. В стремежа да съм „там“ и да бъда най-добрата версия на себе си. Дотолкова правещ компромиси, загубвайки очертанията на образа си. Дотолкова даващ, удрящ се в стени ...

Стига вече сънува вълни
и русалки красиви в морето,
а опитай се пак да заспиш,
не е време за приказки, ето
уморена си, гледаш едва, ...

Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятн ...

Светът трепери в отчаяние,
смъртта вилнее в дива страст.
Шоупрограми идват с обаяние,
притеглят и отвличат с власт,
пленените души предали воля ...

Как-то, скучая, в кафе на бульваре Гоголевском,
Я вдруг открыла обетованный мир,
Он оказался света витрины отблеском,
И тот, кто в нём отражался, тот в нём и жил.
То ли от скуки, а то ли по поводу тайному ...

- Тази сряда и следващата разполагаме с два пъти по петнайсет минути, за да поговорим отново за препинателните знаци, като се спрем по-подробно на запетаята.
- Уф, пак ли тия препъвателни знаци!
- Методи!
- Знам, госпожо - препинателни знаци, но те винаги ме затрудняват, затова ги наричам така.
- Те ...

Нали казват утрото е по-мъдро от вечерта...
В главата ми се премятаха преживяванията преди часове...
Ами ако тези момчета са проявят като самохвалковци, или се правят на гангсери от някой филм,... или искат да направят впечатление на някои момичета, или..., ами ако полицията се добере до тези момчет ...

Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...

нека смешен плач
и смях плачлив предпазват
от душевен срив

за да е всяка
баба здрава — кърпа днес
ѝ се дарява

Още едно демо. Наплясках му един текст, не че съм такъв ревльо, но тия теми са ми лесни,
Something wakes me up
In the middle of the night
Something in my heart
And I think, baby ...

Мога да съм…..всичко!
Личи ти искаш днес да знаеш, какво ще бъде да си с мен?
Не, няма смисъл да гадаеш, просто слушай тази песен!
Пр.1
Мога да съм като пролет-нежна и красива, ...

-XI-
Навалелият преди два дена сняг зави с дебела снежна пелена града. В ранното утро на 7 март 1999 година слънцето занаднича любопитно иззад заснежения връх Аида, мъчейки се да се промуши през бухлатите облаци, за да види как върви подготовката за празника на жените в областния град. Горкото! С ко ...

Любовта събира в себе си живота
с цялата му болка, желания, охота...
Да си влюбен, е равностойно да създаваш,
градиш и бориш се, но и отстояваш.
От малко зрънце тя израства в ураган. ...

Капе захар снежна, после се топи.
Радост белодрешна вътре в мен попи.
Бяла е земята в лек изящен студ.
Пада Снежко, пада – прелестен и луд.
Иска да го хване рошаво врабче, ...

Аз съм домошарка. Е, не точно както е обяснено в речника. Аз съм малко по различна домошарка. Нося домашен навик със себе си. Където и да отида си създавам кътче.
У дома си имам едно ъгълче, което съм обявила на всеслушание, че е моето и никой друг не може да се настанява там. То е под прозореца. Им ...

Музика, текст и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ
Снежна нощ във скута на съня ми,
сгушена, припомни стихнал път, ...

Внучката ми – цвете сред три дъбчета: „Не обичам, когато спя да се будя“…
хххх
Мъжки монолог: „Защо пак мърмориш? Защо? Майка ми и бабите ми не са ми се карали така. А те хем не са ме избирали…“
хххх
Студ, сняг и лед. Пазарът е почти празен. Две продавачки обсъждат нещо. Тънкият ми слух отдалеч улав ...

На листа останаха ноти.
Разпръснати черни сълзи.
Артистът отдавна забрави.
Да свири за светли мечти.
На листа написана беше. ...

Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд!
От ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница, ...

Всичко ми е ясно,
но не виждам светлина.
Защо сега разбирам, че зад всяко щастие стои тъга?
Отдавна се отърсих от всякакви мечти и надежди,
затова гледам в миналото и пропадам в безкрайни бездни ...

Ранният следобед на този януарски ден беше необичайно слънчев и относително топъл. Преди да излезе от вкъщи той дори провери външния термометър, който висеше на терасата. Беше почти цели 8° C.
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе мал ...

Колко плаках и плаках по теб.
Колко мъка в очите стаи се.
Аз съм плачещ от болка поет.
Тя, тъгата, в сърцето ми сви се.
Колко болка изливах в нощта. ...

Полето беше празно. И без дух.
Отдавна свърши тази наша клетва.
В цветя ще те обсипва вече друг,
а аз ще се превърна в клет несретник.
Тогава пак ще гасна в своя плач ...