Оголи зъбите си Януари.
Размаха шала с белите ресни.
Кълпака у земята си удари,
покри я с чудни, бели пелени!
Като кралица ледена, проклето, ...

С какво сега ще ме уплашиш, Ден?
Изживях най-лошото от тебе!
Може би си мислиш, че във мен
оставил си страхът и кротко дреме.
Във мига, във който взе ми всичко ...

***
Една баба среща друга и се хвали:
- Ауу, а пък да знаеш откакто минах през космическото студио, направо не съм същата!
- Къде, къде си ходила?! - пита в недоумение другата.
- Абе в космическото студио като отидох направо ме направиха нов човек!... ...

Ще трябва да ме молиш с дни.
И сълза по мен да пуснеш.
Ще трябва да сведеш очи.
Да целунеш мои устни.
Ще трябва да гориш до крах. ...

Вали. Дали навън или във мен,
но усещам колко е студено.
Навред е мрачно посред ден,
като грешка, щом е непростена.
Гърми. В мислите ли, на небето, ...

Смей се, ако нещо те боли,
смей се, ако нямаш настроение,
смей се ако липсват ти пари,
смей се, да направиш впечатление.
Смей се, ако огън в теб гори, ...

Магия
Tъжно, тъмно беше навънка
И небето зарони сълзи
после бързо се сети...
Вечер е, всеки иска да спи, ...

Животът - такъв, че търсим с кой да го вървим и кой да ни изпрати,
да стиска нашата ръка във сетния ни час.
И нямат никакво значение сълзите, които после са проляти,
щом човекът няма го и не е вече между нас.
Изплуват спомени, когато сме приседнали във тишина… ...

/ по истински случай /
И такава ли има? Налага се да започна по-отдалече.
Почти цял живот посветих изцяло на професията си. Имах такава възможност, защото мъжът ми се пенсионира на 50 години и , като грижовен съпруг се отдаде на домакински дейности – пое пазаруването и готвенето. И откровено казано, ...

И делиш радостта умножаваш си болката, в пъти,
за нищожния шанс да си чут, па и криво разбран,
цяла нощ улулици кикотят се вън – на ума ти,
на погрешния път си, човече! Тълпата е сган.
Интересът отдавна се знае и егото – тоже, ...

„Глухите камъни“, Омагьосаната планина
– Кой беше? – надигна се от постелята в дъното на пещерата Юймин и под танцуващата светлина на пламъците в огнището се вгледа в акушерката, която внимателно затвори вратата.
Джуджетата се бяха постарали пещерата в „Глухите камъни“ да стане възможно най-уютна и ...

„Искам чудо!“ – извика детето.
„Ти си чудо – прошушна клонака –
и пристигаш оттам, откъдето
всеки благо известие чака.“
„Ех, че чудо!“ – възкликна жената ...

Най-лудата луна се взира в нас,
удавя ни в сребристото сияние.
Душите ни останаха без глас,
разделя ни секунда разстояние.
Един зад друг или един до друг, ...

В дълбокото е високо и светло,
в най-тихото се зачева живот,
обречени на своята святост,
душите отдадено сливат се с Бог.
Танцуват в енергийна спирала, ...

I feel lost.
It's like I'm
wandering
through
an endless maze. ...

Нощта се спусна като пеперуда,
до прозореца потънал в тишина,
с целувката си изумрудена
целуна набръчканата самота.
Тя в този миг, като видение ...

Сърцето ми е къща без адрес,
без табела и без собствен номер,
ни ограда, нито мъничък навес,
ни камина със домашен огън.
Сърцето ми е поща без писма - ...

За сън не си помислям даже
и нещо смътно ме тревожи,
дали човек ще се покаже
щом смъкнем вълчите си кожи?
Дали в душите тлее още ...

Нека заключим завинаги горчивите минали дни,
справедливост и доброта в съдбата ни да се роди,
мъртъв спомен да са всички черни омразни беди,
непобедима бяла правда в животна ни да блести.
Нека с честни, достойни дела бъдещето си градим, ...

Самотни сме били в пустите души.
Звучи като игра нашата изгряваща мечта.
Колко много ни боли от тези злобни очи.
Стих след стих пиша аз да те обичам аз не спрях.
До последен дъх само теб ще търся аз. ...

Не ми отиват тъжните сюжети,
сбърчените вежди,
тъмните силуети,
очаквани по никое...
по здрач. ...

-XII-
В съботното утро стрина Николина стана рано, натъкми тава баница, но не я опече, за да е топла, когато младите слязат за закуска. Първа в кухнята при нея дотича Ния, още по пижама. Честити ѝ празника, целуна я и ѝ поднесе подаръче – ръчно изработен гердан от аметист и рисувана от самата нея ос ...

В твоя сън пребивавам инкогнито,
съзерцавам безплътни мечтания.
Покрай мен преминават създания
съвършени, обсебват затрогнато,
превъзбудено въображение, ...

Седим си с Петя в Италианското и си пием кафето. Сладоледът има само ритуални функции, за да подсили усещането, че лятото все още не се е превърнало в спомен. Бъбрим си за какво ли не. Скачаме от тема в тема като непослушно дете, на което са забранили да скача в локвите и точно затова то го прави с ...

Излязоха аргументите на австралийците срещу Джокович. Най-важният довод на съда – „…очевидната позиция на г-н Джокович относно ваксинацията МОЖЕ да окуражи допълнителни протести и засилено разделение в обществото“.
Може!!!
Като вица – мъж ли е, трябва да се съди за изнасилване. Има инструмент – знач ...

Отдавна не пристъпвам през вратите,
през арки, осветени от неон,
от хляб и вино съм преситен,
от не един забравен в тъмното канон.
Защото не понесъл митоманска слава, ...

Ти виждал ли си майското зелено
в премяната на пищните дървета?
Тогава радостта е в тях вселена,
листата им приличат на пайети.
Годината е пети син родила ...

Безос иска вечна младост,
че годинките растат
и живот да му се пада,
без да види, вкуси смърт.
Учени с глави големи, ...

Регулярно охлабвам житейските стеги
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от сух прагматизъм.
Не е достатъчно. Пак е компромис. ...

Те сълзите са на бялата зима,
пробили са вече твърдата земя.
Красиви нежни цветя, гледка любима,
на снопчета зелени украсяват снега.
Те са първите предвестници на пролетта, ...

Заваля снегът, а вън е непрогледен мрак...
дори луната се е скрила, не наднича.
Вятърът навява, раздава го айляк,
серенада свири, на влюбен ми прилича.
Прегръща всичко... дърветата от смях прегъват се, върхарите превиват, ...

Събирам две и две
в чертичката
на стиснатите устни.
Въртя глава,
като дете, ...

Представи си, че си свещ.
И догаряш от душа из църква.
Представи си, че си дъх горещ.
В пеперуди нежно пърхащ.
Представи си, че си тлен. ...

Думите са като бели птици,
думите отлитат на мига.
Те не се подреждат върху жица
и не се събират на ята.
Те проблясват в пръски на водата ...

Пиесата свършва, задава се краят
към действие второ няма антракт
зад завесата, търпеливо ме чакат
за моя финален момент
В торбичка си сложих новата дрешка ...

Обгърна ме със своята светлина,
бяла, чиста и по-бяла от снега…
толкова ярка и гореща като слънцето,
цветна, щастлива, по-цветна от дъгата…
Зася цветя и дървета по цялата земя ...

Не се подвеждайте от заглавието ми, уважаеми читатели.
Длъжен съм да поясня, че единственото число, което употребих в него е само по причина, че се касае за един клас обширен (с твърде много поетично надарени представителки на нежния пол). Онова което обединява тези горди творкини са любовните им во ...

От гнева ни се впиват подкожно
сто парливи власинки копривени.
Мъжки свят и жена? Невъзможност!
Изтъня любовта ни, от скриване.
А копнежът е скупчен нехайно ...