Вървях по улиците на старопрестолния град с усещането, че светът е мой – толкова желан и толкова красив! Вечерта простираше своите ръце, за да ме прегърне и за да изтръгне от мене признанието, че обичам. Но аз нямах намерения да ѝ разказвам, тя си е само една вечер, а моята любов беше толкова голяма ...
Тази вечер луната ще плаче и звездите ще плачат дори.
След смъртта не намираме начин и сърцето в огньове гори!
Телефонът мълчи като птица, полетяла към сетния Рай!
Ще те помним човеци стотици през годините наши – докрай!
Новината прониза сърцата и избухна в море от сълзи. ...
И нека тези думи бъдат лек за ушите
И нека те боли, когато съм ранен
А моето лице да бъде радост за очите
И нека бъдат жадни устните за мен
И нека бъдат ръцете ми най-топло одеало ...
Ако цветята спрат да цъфтят,
защото по-красиви някъде растат.
И ако слънцето престане да изгрява,
защото не вярва че е нужно на света.
Тогава всичко губи си смисъла. ...
Да се представям ли...
Българин, намерил по-лесно препитание е Гърция, не че в България няма, но ламтежът за евро по курса 2 към 1 ни подкара като овце през границата.
И сега съм шофор, значи най-добрият шофьор сред инженерите и най- добрият инженер сред шофьорите, дипломиран при това.Какво да мрънк ...
(разказът е авторски, превеждам го на английски и испански, за да си се упражнявам, така че всяка критика за подобряване на съдържанието на чуждите езици е добре дошла, за да се науча)
~
НОЩ
Казваш се Лайл. Родена си на ръба на един кей, малко след полунощ, така както си и зачената – съвсем случайно ...
Ти не можеш да кажеш и думичка вече. Мълчиш.
Колко пъти разплакаха твоята вяра в доброто,
затова, че опитваше алчния здрач да стопиш?
Не разбра ли, душице – напразно се бори, на йота.
Вкаменени се свличаха острите твои сълзѝ ...
Тази сутрин ще целуна залеза,
изгрева щом почне да наднича...
Патиците сякаш водолази са,
гмуркат се във пазва на момичета.
А реката трепка от възбуда ...
Разделял ли си някога залък?
Давал ли си и последната троха?
Усещал ли си се безнадеждно малък
когато си подавал на някого ръка?
Аз разделях и дарявах смело ...
Беше велик лечител, макар и според някои хора, методът му за изцеляване да бе доста неортодоксален... Но пък безотказен!
А и нямаше никаква вина, че чудото на енергийната му аура бе точно... неговият задник... Тъй де, човек не избира дарбите си, а просто ги развива, защото те са в него още с раждане ...
Душата ми, ах, милата душа.
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе, ...
Не знам точно какво ми става...
Преди време открих ключа,
но забравих на къщата адреса.
Мисля, че неканена живея вече
(приюти ме една друга фойерверка) ...
Мълчи душата ми, но чувства проговарят
в миговете ни с безмълвност преизпълнени.
Те свой портал на тайнственост отварят -
сакралност, защитена от житейски мълнии...
Защото всяка злободневна случка адски огън е ...
Тя е красива, защото е ничия,
знае, в нозете ѝ ляга градът.
Сластни очи етикети лепят,
върху челото ѝ, ала обича я,
август – покорно заситнил подире ѝ, ...
Телефонът изпиюка за съобщение. Камен от няколко часа правеше опити да заспи, но мислите в главата не му даваха мира. Нервите му бяха опънати до краен предел и не вярваше, че чашата с марков испански коняк на масата ще го успокои. Нито коняка, нито чистия въздух на терасата му помагаха да вземе реше ...
Книга 6 Рожен или Резултатът глава 4
Това е отрязък от Времето, който ние Градим и Разграждаме!
Бреговете на Дунава съхнат...
Корабите тотално са спряли!
На 63% Европа се е Задъхала... ...
Ранен следобед. В парка е почти пусто. Виждам пейка пред един храст. Уморен съм, сядам.
И чувам глас отзад:
- … Не те е срам! Съвременен човек си, а ги правиш едни… Не ти ли е неудобно, не смяташ ли да се промениш…
Гласът се носи от другата страна на храста.
Хм… ...
Неполучено писмо във забравен джоб открих -
като някакви пари, променили лични стойности.
Като някаква следа, преживян, забравен стих.
И почувствах се така - като вятър неспокойна.
Неполучено писмо. Няма име. Ни адрес. ...