С течение на дните,
нощите стават дълги
Но все още съм тук, опитвайки се да намеря начин, за да изчезне тази празнота
Но пак няма да изчезне
Защото навсякъде, където отида, винаги си в ума ми ...

Гледаш в мен,
кълнеш с очи.
Всеки ден
това личи.
Мръсни думи, ...

Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение ...

Глава 7
Така сладко бях отплувал в мисли за миналото, че не осъзнавах напълно какво правя. Имаше една част от мен, която много искаше да види онези успокояващи искри, онзи нежен огън, който действаше като мехлем за душата ми. Исках да се потопя в оранжевите краски на красивия пожар, да целувам жълти ...

Война! Отвратителна дума!
Един воюва срещу друг,
един решава да владее друг
и с гордостта си изявява
кога го подчинява! ...

Сред толкова много хора те видях да пристигаш
Нещо в съдбата ме накара да кажа "Здравей"
Казах ти името и като с целувка ми отговаряш
Ти се интересуваш от това,
че се отнасям правилно с теб ...

Профилактично скролвам в телефона.
Аз съм по име, тя е – Любовта ми.
Ех, повишена, пустата кокона.
В партер си, Бруте, ама чак до там ли?
Растеше си доскоро под пагони, ...

Светът не би познал прогреса, ако човекът не се стремеше към знание. Още от Древността училището съществува като институция и събира на едно място много детски души пълни с мечти, нуждаещи се някой да им покаже как да сбъднат всичко, за което мечтаят и искат да постигнат. Училището е арена на много ...

Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...

С гърди – бяла урда* –
обвити в литак,
тъкан от левурда**
и цъфнал клонак,
планината ме вика ...

Ти си мойта вакуумна бомба.
Заливаш ме със топлина
и после ми изсмукваш кислорода.
Sweet vacuum bomb of mine -
you fill me up with water ...

Усмихната, добра, чудесна -
ти пречисти моята душа,
моята стая за мен е тясна -
ела при мен да се утеша.
Живея в моя приказен свят, ...

Беше ранна пролет, слънцето весело прокрадваше топлите си лъчи през малкото прозорче на тъмната и студена стая, в която живеехме. Не бях сама, с мен имаше доста бебета, майки, татковци и по-големи батковци и каки. Сукалчетата като мен не знаехме какво е да си навън. Само ни разказваха, че там било п ...

Какво ми даде щедрата ти длан?
Доколко взех, успях ли да прогледна!
От утрото до залез, разпилян
животът напечата своята лента.
В рехавата възраст не прозрях, ...

Времето дойде за пролетта
да пристъпи тук тя бавно.
Да напича пъпки и цветя,
за любов да е зелено, равно.
Но не чувствам топлина, ...

Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи,
зад завеси от разплискани бои.
На сълзи изплакани, тъй напразно ...

Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...

Хората не обичат,
не обичат различни като мен,
не харесват зимата тежка,
не преживят своя ден.
Хората не обичат, ...

Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...

Не вярвах, че сама ще трябва, сине,
на рожбата си гроба да копая.
Над мен небето чаках да се срине,
защо смъртта повика теб - не зная...
И татко ти, и брат ти с дни се бият, ...

Не те обичам
Никак даже
Не те обичам.
И не ми липсва смеха ти.
Никак. ...

Оцеляваме трудно в тежки дни,
остаряваме бавно с побелели коси.
В един живот изпълнен с борба,
с малко радост и повече тъга!
Оцеляваме трудно с наведена глава, ...

Безшепотни свещени дни.
Молитви – стълб от светлини.
Към Бог отправили са своите молби…
Като последен пристан в мрак и светлина,
Надежда ражда обич в наранената душа. ...

Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...

Спете спокойно другари:
Кацат и днес самолети.
Няма над нас Байрактари,
и не избухват ракети.
Спете спокойно другари: ...

Подари ми гора,
или клонче от нея.
От копито следа,
песента на славея...
Или пръска вода - ...

Неравна борба, предварително изгубена от мен – моят разум срещу нейния каприз…
хххх
Модерна комуникация: „Там ли си?“ – „Не, тук съм…“
хххх
Тя чакаше прекрасния принц – идеален, че и малко отгоре… ...

Откакто починаха родителите ми, рядко се връщам в Угърчин - при моя голям брат, който отглежда там животни след пенсиониране като военен... В един горещ летен следобед, открих батко с кравите на доста стръмна местност, по пътя за река Лепетура ... От дете не бях минавала към това слънчево и сухо мяс ...

Помня красиви очи,
помня усмивка една,
дълги замислени дни,
слънце във твойта коса.
Помня безкрайно небе ...

Аз ли ги напусках-те ли мен,
бях им всичко, бях им светлината,
бях жена, понякога дете, бях сестра,
бях другата, добрата.
Дадохме си всичко в този свят, ...

Този глас на щурци, откъде ли се взе посред зима
и защо ли поникна на камъка див минзухар?!
От далечна земя ветровете ме викат по име
и изпраща ми слънчев жених, по лъчите си, дар.
Този звън на капчук, подранил да събуди небето ми, ...

Той винаги идва в съня ми
и ме гледа с нажалени очи,
посочва ми място, да седна,
сяда до мен и мълчи.
Когато се наситя да ме гледа, ...

Стой далече,
стой си там.
Искам вече
да съм сам.
Няма нужда ...