„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...

Забелязала ли си как понякога в живота има неща, които се натрупват: събития, срещи, запознанства...
От другата страна на улицата срещу нас живееше Офелия. С две години бях по-голяма от нея. Записа гимназия, за разлика от мен, но в края на втори прогимназиален клас се омъжи и отиде да живее на същат ...

Дали съм сбъркал някъде? Не съм.
До капка откровеност се отдава.
Ако от обич сбъркал съм, тогава -
да ме удари див и страшен гръм.
Ако от обич сбъркал съм, тогава - ...

Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Синият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
Смее се в сиво и капките смях ...

есенни цветя —
навяват чувство — БО̀ЖКЕ
ле — на самота

на Надя
Дедал
сътворил крилата.
Сина си да спаси
желал. ...

Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...

2.
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...

Аз бях банкер в Никопол, и почнах да пестя,
да купя край Созопол хотелче на брега.
И след известно време, аз свих чувал пари,
и, дявол да ме вземе - с моме от Исперих
направих малка сватба с един вагон народ. ...

-Видя ли звездичката горе?
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето. ...

Няма нищо страшно в това да споделиш със света мислите и емоциите си. Не е трудно да говориш, когато казваш своята истина открито. Всъщност трудно е... началото е трудно, но след това всичко се нарежда само и тежестта от спотаените тайни изчезва.
Е... всеки си има тайни! Далеч съм от мисълта, че аз ...

Сега съм сам във планината
и тъй, на воля - от скалата
изплаках силно - хей, е-хей.
И поздрави ме ехо - Хeй ...
Светът ми - вълк - в луната вий ...

Здравей, любов, здравей,
прекрасна и незабравима,
изпълнена с мечти!
Добре е, че в света те има,
че ти докосваш сетивата ...

Участвал съм и в този мач -
"женски сърцеразбивач".
Бях млад, наивен и залисан,
от глупостта си май орисан.
Гонех бройката тогава ...

Топли ме, чуваш ли, не спирай.
Топли ме с поглед, безмълвно и с думи,
а после с ръце ме прегръщай
нескрито, открито сред
всичките звуци. ...

Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...

Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно, ...

Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...

Родопа – стара книга без корици
и светъл храм без праг и без таван!
Родопа –дом и пристан обещан
за хиляди безумни еретици!
Тук бродел е Орфей, с небесна лира ...

Реши да си направи блог. Ей така от скука. Мъжът й работеше в Италия, а дъщеря й учеше в Лондон. Безработицата я направи ревностен фен на турските сериали. Нямаше желание да си търси работа. Само чувстваше празнота и необходимост от силни емоции. Отдавна мъжете не забелязваха слабото й лице, носещо ...

Сълзите изгарят изтриват мастилото
а белият лист всеки миг ще пламне
ще изтрие следите на изречени истини.
Знам всичко свършва за миг...
Но в мен всичко бушува! ...

Те идват - невидими флотилии от дни
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...

Пиша разказ за любовта и съм напрегнат. Изпих два чая и половин бутилка сапун. Мислех, че е бира, имаше пяна отгоре, жена ми беше оставила халба с веро да мие съдовете точно по пътя към компютъра ми. Сега се чувствам чист. Не твърдя същото за пода.
Този разказ е за някакъв конкурс, който трябва да с ...

Листенце крушово е свил
октомври и свирука весел.
И шарен е, и драг, и мил,
в кадрил листенцата понесъл,
върти се вятърът – дервиш ...

Ти много повече ми стана спомен,
отколкото да бъдеш настояще.
Затвори ме в света си телефонен,
че скъпото за свобода не плащаш...
И аз не искам да се връщам в тебе. ...

Изгубих те във онзи ден..
Изгубих те, преди да съм те имала,
преди да си усетил същността ми,
преди да знаеш колко съм те искала…
Изгубих те, а как боли… ...

Да живеем всеки ден на Земята с такъв заряд,
все едно е последния ни или първия?!
Може би няма голяма разлика...
***
" Който има търпение, накрая получава всичко!" ...