Помня милото добро момиче,
що утеши нявга дух ранен,
що още силно го обичам,
изчезна нощ, изгря ден!
Слънчеви лъчи сърце огряха, ...

Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето... ...

Клисарят се обеси на камбаната
и всички го видяха!
Но само щъркелите го разбраха,
счупиха яйцата си...
и отлетяха! ...

&
Архитект Стамен Дюлгеров изсипа пръстта от лопатата, отдръпна се на метър разстояние от прясната купчина пръст и зарови поглед в гроба на баща си. Очите му се премрежиха, очертанията на надгробните паметници наоколо взеха да се размазват пред погледа му, но не посегна към пакета със сухи кърпички ...

Слънцето изгря, затопли се Едема,
а с нея и змията, промърда и се разигра.
Огледа хищно тучната поляна,
накрая ѝ узряла ябълка окото хвана.
Нагоре пропълзя и се маскира ...

Крещят познавачи.
Редят разказвачи:
"Светът си отива!
Настанал е краят!"
Ясновидци най-древни ...

Не си мисли, че съм те забравил,
просто се въздържам,
въздържам се да не превзема твоята реалност,
въздържам се да не обсебя твоите мисли,
въздържам се да не открадна твоите устни, ...

ОЧИЛА ЗА ВГЛЕЖДАНЕ В ДУШАТА
За мене възрастта не е присъда –
косата ми от скреж е побеляла.
Провалям ли се в опита да бъда
и независима, и оцеляла? ...

Света̀ Доброта,
на Спасителя ра̀зпнат
си Ти ориста!...

Виждам те, не плачи.
Сълзи повече не пропилявай, не тъжи.
Отчаяние и тъга те е обзела, знам, че те боли.
Но животът все така не спира да се върти.
Днес плачеш, утре се смееш, ...

Добра вечер в края на Деня на добротата!
Доброта творете! Добротата да изпълва дните Ви!
*****
Човек се ражда от любов,
с добро е закодиран. ...

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата, нито откровенията на майка ми са ме превърнали в нещо превъзходно. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Като мен, дори това си въобразих, макар че възнамер ...

Добротата все отваря
с вяра своята врата.
Всеки с обич заговаря,
подарява топлота.
Добротата не погазва ...

Пред иконата златиста
отправям поглед със молба.
Мълвя смирено молитва
и вярвам в твои чудеса!
Вярвам Господи, във тебе! ...

Залязват мислите.
Лъчите на илюзиите
играят пак на криеница
с истините,
зад облака на несъзнаваното. ...

... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...

Осем месеца война!
Под нагона на диктатор!
Разорана целина!
От насилник - окупатор!
Разрушени градове! ...

... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...

Светът е хубав и голям,
една част го обиколих,
ала научих и го знам,
че не е по-голям от стих.
Рамкиран е един живот, ...

Гледам „Панорама“,
шут до шут са само.
Кой от луд, по-луд.
Но народът сам е
и е скъп саламът ...

Запознаха се случайно при едно пътуване, по-точно екскурзия до Рилския манастир. Тогава тя беше много красива. Косата ѝ падаше свободно, естествено къдрава и кестенява. Работеше като библиотекарка. Той беше инженер с добра и платена работа. Представителен и привлекателен. Нямаше пречки за едно добро ...

https://www.youtube.com/watch?v=IvUU8joBb1Q
Тъжен май че е Ноември,
Слънчо някак си се нерви.
Мисъл някаква зацъка
как да гоня тази мъка. ...

Изчезнаха твоите думи,
изчезнаха всички мечти.
В морето от мисли се губи
любов и надежда дори.
Душата потъна самотна, ...

- Това е унизително – казаха нарцисите в един глас – нашият магазин е най-хубавият в... в... – искаше им се да кажат в целия свят, но бяха толкова възмутени, че успяха да кажат само – в града.
- Така е – казаха авторитетно от висотата на своето цветно величие също в един глас герберите.
- Ами... – в ...

Родена съм да съм поет,
това ми отреди съдбата.
И съм известна с нрав проклет,
и хич ме няма по хвалбата.
Изписах страници безчет, ...

МИТЪТ ЗА ВЕЛИКАЯ И НЕПОБЕДИМАЯ СУБЛИМИРА
Добре известно е пристрастието на Путин към македонците, в това число и ред нагли негови изказвания, като следното в Тwitter /направено на 24 май 2021г/:
Посольство России МК
@Russian_Emb_MKD
Russia government organization ...

Стреляй смело - не щади.
Убий последните ми чувства.
Тук, отляво ме цели.
Само не, недей пропуска.
Припев: ...

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

Рози на справедливостта,черни рози на безпаметността
Рози над пропастта,над небесата
Цветя на безвремието,цветя за градината
Рози от думи.
... ...

10
През миглите плахо нахлуваше светлина.
Тя се шмугваше около извитите косъмчета и се вмъкваше като крадец, щом клепачите потреперваха. После се губеше в мрака на затворените очи, също както мидата хлопваше черупките си за нея.
Кио не спеше. Беше будна. Отдавна. Сънят бе дошъл внезапно, но и внезап ...

Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.
От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.
Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.
Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко. ...

Три брезички,
Три сестрички,
В скалите родени,
Към небето устремени...
Стоят си самички, ...

Зазидано момиче във чешмата
изваяно красиво цвете от мечти
то смеси живота си с водата
от сто лета чешмата тук струи
Водата свети, нежни песни пее ...

Беше късна есен. От най-късните. От тези, които вече са си прибрали златната окраска, хладният вятър вече е помогнал с измитането и на улиците, чаршията пустееше, а голите клони на дърветата стърчат като оглозгани кости, протегнали се безпомощно нагоре в сивото небе. По всичко личеше ще зимата ще е ...

Да се разлее и да се унищожи
Да се върне и да се създаде
Да бъде или да не бъде?
"Тук по добре вече никога не съществувам" каза си тя
Докато наблюдаваше къщата с двора с розите ...

Погали ме и после се вливай
Капка по капка в душата ми...
Целуни ме и после отпивай
До последния дъх сетивата ми.
Вдишвай дълбоко и с устните ...

Цвете малко, цвете синьо,
за любов ли ми шептиш?
Ти си толкова красиво,
искаш да ме поздравиш!
Във небето се оглеждаш, ...