-Ало, да какво правиш, чуваш ли, става ли нещо! Ало, а имаме връзка, да знаеш вече графика е друг, на смени, тези пък да вземат да назначат едни неопитни! Оф, да знаеш аз от сутринта съм на едно кафе и ядох една ябълка, само това! То по-добре да назначат някой с опит, отколкото такъв който не върши ...

Сага за двата бастуна
/епизод 29/
- Наборе, чу ли?
- Какво да чуя, джанъм?
- Щели да строят много детски градини! ...

Вървя до теб по пясъка влажен
с всяка стъпка растат ми криле
Ти…с костюма си достолепен и важен
Аз…с одухотворено от радост лице
Как достигнахме след толкоз години ...

A choir of whispers around -
Last requiem for fallen star;
Another cenotaph to haunt
When all the light will fade afar.
I walk in the forest alone, ...

Малко мляко,
малко шоколад,
малко нежност
и ето: пак си млад!
Прегръщаш всичко със очи, ...

"Нагнездяване"
Идвайки времето да излетя от гнездото,
усет застоява ми се в сърцето
на старата слама отдолу, пронизвайки дълбоко
Спомен отдолу под на майката крилото... ...

През 90-те скачахме по площадите,
защото не бяхме "червени".
И пеехме възторжени и вярващи:
"Комунизмът си отива! Спете спокойно, деца!"...
Бяхме наивни глупаци... ...

Възходът на семейство Ругон — Романът започва с описание на запустяло, плодородно, старо гробище, което в последствие общината решава да използва — костите са изровени, деца си играят с тях и няма никаква морална и религиозна церемония. Не се намира купувач, и всеки си влиза свободно. Става място за ...

Будиш надежди. Трасираш пътеки.
Винаги в тон и с усмивка за всеки.
Вътре изгаряш. Не викаш пожарна.
Страж си на своята жежка леярна.
Слушаш с очите, с гърба наблюдаваш. ...

След близо - година, реших да замина
в Созопол със мойта жена.
Заминахме двама, без никаква драма.
Но там, се оказах - с рода:
Бабета, свекърви, шест лелички първи! ...

Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...

Защо не спят красивите очи?
Нима са още за целувки жадни?
Ако затворят се - в потайните мечти
със сън ще утолят душите гладни.
Ръцете ни са нежното въже, ...

Какво си мислиш
Какво ли мислиш си за мене
и как разбираш любовта?
Дали достойна съм за тебе,
или съм грешната жена? ...

Още помня някои малки детайли,
които ме убиват и дори понякога тръпки ме побиват.
Например, вкусът от тежката ти цигара, примесен с ментовия ти дъх.
Сладникавият ти парфюм, който усещам на километри от теб.
Тънката ти талия и белите ти крака, изпълнени със синини- големи и не толкова големи. ...

1.
Не искам да прибързвам,
чакам да направиш стъпката към мен.
Всичко идва с времето си, но пропускам теб,
когото мисля всеки ден. ...

Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...

скрити под листата
на надлежащите на своята категория
к о н с т а н т и

- Ти, отвори очи! – рече Баба.
- Още малко, моля те!
- Молиш ме за десети път! След още десет ще стане утре.
Детството – онова Вчера, което живее в дълбините на настоящето, в първия момент на завръщането си, е аромат и звук. И усещане за нещо свое, което все още си няма име, но е навсякъде и те очак ...

моите сестри русалки
дърпат ме под повърхността
опитват се нещо да ми покажат,
но не мога да го разбера.
На дъното лежи жена -- ...

Пътува Детско влакче,
пробудено в съня ми.
И Аз-престорен пътник,
с билетче на Сина ми.
На детската проверка ...

За теб се моля аз на кръстопът -
да тръгнеш ти към вярната посока,
да ти подскаже нежната ти гръд,
да имаш вяра в любовта и в Бога.
Не оставай в мрака този път ...

Иванчо: Тате, какво ще направи Слави?
Бащата: Всичко което не е в кръга на възможностите му!

В градче, сгушено в планината, над парк, който е част от гънките й, на четвъртия етаж в спретнат блок живее Ти. Според сезона, в огромните прозорци на дома й наднича онзи цвят от пейзажа, който превръща живота й във вълшебна приказка, без изключение, всеки ден.
Всяко вълшебство си има цена – особено ...

ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН
Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях. ...

В нощ като тази Неволята се срещаше с любимата си сестра – Любовта. Държаха се за ръце, взираха се в очите си, приказваха си, споделяха тишината между думите и преди да се разделят минаваха през потъналия в зеленина и изпълнен с живот смъртен свят. Веднъж годишно идваха да се порадват на разпръснати ...

Днес, отказах със ПоршЕто
да пътувам през деня.
Девет часа - към морето,
като охлюв да пълзя.
Но реших, че мога с влака ...

Дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Свят, в който злобата навред върлува,
където липсват вяра, честност, звън...
и всички чергата отчаяно придърпват. ...

След най-дългата зима от перестройката насам и практически несъстоялата се пролет, лятото най-после разпери знойните си слънчеви криле над заспалата земя. Изведнъж ме обзе внезапно вдъхновение за пътешествия и приключение. Веднага изникна и въпросът „На къде?“. И понеже съм хазартен тип реших действ ...

Кой ли друг е като мен?
Трупам отпускарски тен.
Ще познаете ли къде?
Тук е моето „море”!
На терасата на блока ...

- В нощ като тази е глупаво да викаш Неволята. Дори и да те чуе – няма да дойде.
- Как така няма да дойде?
- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?
- Аз разговарям с всекиго.
- И откога така? ...

Съдбата е понякога жестока,
захванала душите ни злоръка.
Не мога да повярвам, не, не мога,
че в теб, любима, има много мъка.
Животът ли сърцето ти обрече, ...

Пръкна се седмаче с крив нос и сплескано чело през една топла юлска вечер. Баща и каза:
- Ъххх... Обърна се и излезна.
Така започна всичко
Нищо интересно докато дойде училището. Решиха, че с това сплескано чело науките няма да намерят много място там и я затириха при баба.
Баба рече: - Подай ми баба ...

Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка. ...