Тъй или иначе времето като космическа категория се движи по своему - неумолимо и равнодушно. Допускам, че в опита си да обяснят необяснимото относно времето, човеците измислят особени ориентири - етикети с надписи минало, настоящо и предстоящо.И всичко щеше да е допустимо, ако не беше невероятната у ...

Обичта на майките е всеотдайна и свята
тя ни дарява попътен вятър в крилата,
и може щедро да прости най-непростими вини,
в прегръдката й искрена по-малко винаги боли,
дори и тогава, когато вече сме деца пораснали. ...

Един човешки живот събира в себе си много любов, горчилка и светла надежда за добруване.
Ирина и Христо носеха в сърцата си чистотата на поривите за нещо лично неизпитвано, нещо магично и чисто, без да съзнават,че това е любовта на физическото привличане...
Христо, който беше по-неопитен,но мъжкото ...

Смърди на лук и дома ми усмърдява,
очите здраво подлютява.
Миризмата носа ми не оставя,
а дъха ми аз не трая.
Вдишвам , ама кората на лука ...

от короната
примря и сатана — и
в Бог добро позна

Опит за ропалистическа рима на тема „благородство*“:
във
вреда е
благородството за благородния
но нека благородство възсияе ...

Линк към оригиналното видео: https://youtu.be/emzUtW2ZAww
Добър вечер!
Слушайте, омъжена съм вече три години и половина и в брака най-много ми харесва това, че можеш да бъдеш себе си. Ама наистина, това е такъв кеф. Не искам никога повече да преживявам този ужасен период "начало на нова връзка". Тов ...

Линк към оригиналното видео: https://youtu.be/0JJ_sPwGU1Y
Понеже съм фен на стенд-ъп комедията, реших да преведа нещо старо, но забавно. Не претендирам, че твърденията му са верни. Или пък, че ще ви е смешно. Това е хумор все пак.
Павел Воля е руски артист от стендъп жанра, телевизионен водещ, киноа ...

Не заключвам в мисъл рими,
волни ги оставям да си летят.
А ти втечняваш се,
о, моля те, прости ми,
устни ми сочни... ще те подсушат!

Твърдото сърце на реалността
стопи се и покапа през зеницата,
мижеща в шпионка на врата от сетива.
Времето свлече тюлена роба,
тялото му голо ума ми скова.

ПОРАСТВАНЕ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Емоцията е решението на човека.
Духът е мощен.
Умът е мощен. ...

Ще бъде късно.
И ще сме сами.
Пианото минорно ще отеква
в баналното, до болка, до-ре-ми
по нашите отъпкани пътеки. ...

- И видяла маймуната, че не може да стигне плодовете на високо дърво. Взела тояга и праснала седящата до нея маймуна по челото. От злоба. Така от управляващата сопата маймуна се появил човекът...
- Учените се измъчваха с изследването „Много ли е нужно на човека, за да е доволен?”. Оказа се – много.. ...

Надвеси се, Зорнице, над мен,
тази нощ е така непрогледна.
Тази нощ съм от сълзи пленен,
ти си мойта надежда последна.
Покажи ми, звездице лъчиста, ...

Душата ти е път щастлив
към влюбените светове.
Привлича ме ликът красив.
Душата ти е път щастлив.
Ти смисъл си мечтан и жив, ...

Двор до двора,
плет до плет.
Няма хора,
тихо вред.
Плет до плета, ...

Тъмна доба, посред зима,
вървяла там сама мома.
Чудно тя била красива,
но с прекършена душа.
Всред гората стара хижа, ...

Откакто лятото ни побеля
и всички луди косове се скриха,
с плашилото черешите деля.
Унила съм и непривично тиха,
написах няколко бездарни стиха. ...

Понякога мечтаех си за теб,
понякога танцувахме насън
и зимата стопяваше се в пещ,
а топлото ръмеше в потен дъжд.
Понякога не идваше на среща - ...

Вървя си аз нагоре по баира тичам,
обръщам се назад и тичам,
тичам към дома на баба бързо да дотичам.
Пристигам аз и вратата си отварям,
ама на баба бравата и затварям ...

Имаш нужда от топла дума?
Но коя е? Аз трудно гадая.
А тя ще извади куршума,
ще те превърже, ще те окае.
Ела и кажи нещо тъпо, ненужно – ...

Сънувах сън:
камбанен звън
и група хора.
Горещо вън,
студено в мен, ...

Протягам се, но не достигам
косите ти, ни устните... не мога!
Безкрайно взирам се, не мигам,
а погледът ми е тревога.
Опитвам се, но не успявам ...

Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва. ...

Илин
– Добре дошли в скромния ми нов дом, Ваше Величество! Благодаря ви за оказаната ми чест да бъда ваш гост. С какво мога да ви бъда полезен?
Не е истина! Просто не може да бъде! След толкова години да се срещнем отново и тя… или в каквото там се е превърнала да се обърне по този начин към мен! Но ...