Времето*...
(поема)
*Матрицата: „Пространство-Време”
са две части на едно и също нещо. Те са създадени
преди 13.8 млрд. години от Големият взрив. ...

Пролетта приижда млада и зелена,
а след нея лято зрее вече в мене,
искам да го пусна още днес да грее,
плуващо в морето, шумно да се смее.
Искам лято с гребен от вълни златисти ...

Веднъж я видях много странно облечена – с лек ленен панталон, обувки – по средата между маратонки и модерните днес летни ботуши, блузката беше що-годе прилична, ако изключим копчетата – обли и подути като изкуствени устни, леко провиснали и висящи на конци с различен цвят; очевидно бяха зашивани едн ...

Старият кей
Връхлитаща буря сгъстява бои́те,
стремителен вятър се носи с кураж,
финесъс на залеза – о́ще водите
разпалва, но гасне във мрачен мираж... ...

Пролет, Пролет в Небето -
истинска, неотразима,
а на Земята - Януарска е Зима.
Развява Просторът най-яркия флаг:
кобалтово-синьо, ...

Извъртя се първата година от смъртта на Атанас.
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...

Народът гръб превива, плаче,
на надеждата само се опира.
В живота си тъжен, невзрачен
опитва се изход да намира.
Искат утре да му сложат хомота, ...

От другите пак съм различна,
а аз си оставам все същата.
За някои съм дори двулична.
Да се радват, че не са ми в къщата.
Живея със всякякви глухи. ...

Намерих си сърце на пътя,
захвърлила го беше ти,
от несполуки толкоз пъти
във него вярата изгу̀би.
Не веднъж излъгана остана ...

Стигнах онзи предел,
където мразът пари,
трапчинките ми са застинали,
мислите – безпощадни
и мълчанието е толкова красноречиво, ...

Предупреждение #1: Не обещавам, че няма да има продължения. Все пак каква сага ще е от половин страница?
Предупреждение #2: Моля, върлите кулинари и почитатели на пастата да НЕ четат, че ще се хванат за главата!
​​​​​​Предупреждение #3: Аааабеее, аз кво съм захванала да ви предупреждавам? Я четете! ...

В пристанището корабчета спират,
големи, малки в пъстри цветове,
очите ми в синьото си взират,
облечен в аромата на море …
И вятърът в забързан ритъм – ...

Адресирано до ...Добротата
Здравей, измина много време...търсих,чаках ...и все още се надявам! Защо така се скри, избледня като тъничка нишка, изплетена паяжинка върху покрито от пролетната роса цветно листо...Дните минават в галоп...хората се преливат в шарени тълпи от забързана тревожност...Светът ...

с това — че дава —
се обогатява и
се причестява

Не търси любов, когато не желаят,
А просто поогледай се в страни
Да, боли, но може би това е
Сила , за да продължиш.
Виждаш ли онези двама, ...

очи — надникни
в техните глъбини и
им в миг пристани

Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...

На попрището жизнено в средата
оказах се и аз като Алигиери
и все по-неспокойна е душата,
че истината тъй и не намери.
Със свещ в ръка човека търсих ...

едно е по правило
а друго
необходимо

Фати се среща със Сикспа
Боди ги въртеше и двете. Това беше вечният любовен триъгълник. Една седмица се потеше за Сикспа. А после три седмици клонеше към Фати. С нея беше все пак от години. Някак си навика продължаваше да натежава натам. А Сикспа беше новата му страст. Толкова много я желаеше, но вс ...

Актуално парче за днешният ден, по текст на Радой Ралин!
https://www.youtube.com/watch?v=-Cmd2aAF7D0&t=27s

Обичам да се губя
в гъстата гора
на целувките ти,
в храсталаците на илюзиите,
под сенките на истините. ...

СЪЛЗИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
(Превод от босненски)
Сълзите на Слънцето падат на Земята
от златния свод.
Къде ли отиват тази сутрин, ...

"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен бр ...

И времената се менят,
и нрави.
И думите понякога мълчат,
а истините... бързо се забравят...
И после се откриват пак ...

Южнякът хукна полудял,
тревата къдри, на вълни.
Пропръхна зимната печал
и нов живот навред кълни.
синее се навред синчец, ...

Избори – Денят на живите мъртви…
хххх
Макаренко превъзпитавал като поверявал на крадците да ръководят финансите на колонията.
У нас дават на мошениците да броят бюлетините…
хххх ...

Температурата се смъкна внезапно под нулата, след няколко топли дни и цветето, което цяла зима бях държал у дома, а преди два дена извадих навън, измръзна и умря. Първоаприлска шега.
Рано през пролетта улиците са пълни с дупки. Един път уцелих една, докато карах с 40 км/час и ченето ми щеше да падне ...

Няма вече петък вечер
с бира, метъл и шеги,
а приятелите стари
са в различни виртуали.
Самотата ми тежи. ...

Не светят романтичните фенери.
Алеята потъна в мрак.
Не зная как да те намеря.
Дали ще те намеря пак?
Наоколо е много тихо. ...

Върви народ обезверено.
Към секциите, пак върви.
За бъдеще неосланено
го водят гаснещи мечти.
Но той върви и чака някой ...

Здравей, скъпи виртуален приятелю! Пиша ти днес, защото исках много да ти споделя, как един сън ми помогна да простя на баща ми, който ме беше изоставил. Ще се опитам да ти го разкажа възможно най-кратко. Знам, че ти също си имаш своите лични драми. Всичко започна така: „Стоях си в къщи когато телеф ...

Времената са различни за различните хора.
Райна, майката на Христо беше жилава жена.Нямаше и четиридесет години, когато овдовя.Успя да роди едно момиче-Димана,която вече беше омъжена и трудна при смъртта на баща й.Тя случи на добър момък от селото. Илия работеше като зидар и семейството му беше "от ...

Дните минават тъй бързо безспир
И животът препуска припряно
Но ето, че в него аз нито за миг
Не спирам да гледам в теб замечтано
И не спирам да чакам, изпълнен с надежда ...

Не на шега пристигна април.
С пухкави пъпки обсипа върбата.
Плисна дъждец и всичко отми,
дори от зимата унинието и тъгата.
Потоци разбуди след дългата зима - ...

Много замислящо есе... https://otkrovenia.com/bg/eseta/esty-takaya-lyubovy
Когато четем поезия, знаем, че любовта просто я има. Че няма нужда от тяло. Че би съществувала и без човечеството.
Жената - ефирна, вдъхновителка, пазителка на любовта. Интересно е доколко и дали съзнанието на мъжа и на женат ...

Изви се страшна буря и морето
затанцува лудо със вълните.
Облаците мрачни от небето
сипят дъжд и мълнии, и трясък,
и смъртта зове от дълбините ...

Имам маски десетки на склад в гардероба -
на жени, на принцеси, на Спасителя даже,
на робиня приведена ниско до пода,
на мръсница заложила всичко на зарове.
И макар да седя в своя призрачна къща, ...