Пингвините на дните се поклащат.
Светът е само тъмен стон.
И ЕсЕмЕс, че някого изпращат
в студено място без подслон.
Потрепва тихият конец в безкрая, ...

‘Казват, че мъжете се влюбват с очите, а жените с ушите ...’ вярно е ! Когато ги донесоха в една кошница по случай рождения ден на близнаците, кученцето опули ей такива едни очи, започна да скача от радост и се опитваше да близне този с късите крачета в панталноки, котето се беше свило на кълбо и ча ...

В твоят свят неистов и далечен
Примамващ ме с омайна светлина
За мене само този миг е вечен
Прашинка станах в самота.
Докоснах огънят в очите ...

Зад кривата усмивка на луната,
все търся правотата на деня.
Очите големеят в светлината
да видят мойта мъничка страна.
Умората, клепачите натиска. ...

Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...

И пак си спомнихме за него
в деня, в който бе роден
и пътят му орисал неговото дело
и смисъла му на живот, с който бе дарен.
Какво е Левски, знаме, път, идея ...

Както преди
И всичко ще бъде както преди,
и ще се върнат усмивките по лицата ни, същите.
А чувствата, оставили незаличими следи,
още топлят, където са се срещали пръстите. ...

I wish I had the strength tonight
To rise my sword against the voice
Which crawls beside the edge of light -
I wish to had for once some choice.
Below my feet I see abyss, ...

не е истина просто
как така се разминахме
изпълзя изпод моста
не клошарка простинала
сополива и зла ...

Нощта разлива сок от вишни,
минутите – смокини зреят,
звездите стих среднощен пишат,
морето в тъмното се смее,
вълните с ритъма сърдечен ...

Апостоле, ти навярно пак ще се родиш,
ала времето на твоята душа
не е днес реалността.
Сега честта е просто дума,
а свободата различно се тълкува, ...

Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи.
Къде беше ти, ...

Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи
Къде беше ти, ...

Доктор на неуките е той,
жаден беше за пари и власт,
рекламиран като свръхгерой,
отдаде се на тях със страст!
Мишо Бирата му стана авер, ...

математически
погледнато
е
Любовта
величина-маяк — ...

Един костюм или рокля и чифт обувки са достатъчни. За там.
Суета произлиза от всуе.
Вървим спрели.
Излишни ли са атомите в тленното, което сме?
Колкото да и тичаме, не можем да се настигнем отзад. Това значи ли, че ...

Всеки бял косъм знаеш от какво е.
Всяка бръчка – от добро или зло.
Душата ми с хастара обръщаш нагоре.
Ти си всевиждащо, трето око!
Истината никога не спестяваш. ...

Какво мога да очаквам?
От теб...
Този, който
извърна мълчалив
поглед ...

Оттласни, оттласни се от блатното дъно!
Само тинята тук задушава.
Намери светлината, преди да се съмне.
Виждаш, нещо над тебе прошавва.
Две най-приказни птици над теб се прегръщат - ...

Казват, няма нищо на света случайно.
Съмнявам се, това не е шега…
случайно днес не светна светофара
и върху мен безмилостно връхлетя кола
Случайно се усмихнах, ей така, наужким ...

-Ало, да какво правиш, чуваш ли, става ли нещо! Ало, а имаме връзка, да знаеш вече графика е друг, на смени, тези пък да вземат да назначат едни неопитни! Оф, да знаеш аз от сутринта съм на едно кафе и ядох една ябълка, само това! То по-добре да назначат някой с опит, отколкото такъв който не върши ...

Сага за двата бастуна
/епизод 29/
- Наборе, чу ли?
- Какво да чуя, джанъм?
- Щели да строят много детски градини! ...

Вървя до теб по пясъка влажен
с всяка стъпка растат ми криле
Ти…с костюма си достолепен и важен
Аз…с одухотворено от радост лице
Как достигнахме след толкоз години ...

A choir of whispers around -
Last requiem for fallen star;
Another cenotaph to haunt
When all the light will fade afar.
I walk in the forest alone, ...

Малко мляко,
малко шоколад,
малко нежност
и ето: пак си млад!
Прегръщаш всичко със очи, ...

"Нагнездяване"
Идвайки времето да излетя от гнездото,
усет застоява ми се в сърцето
на старата слама отдолу, пронизвайки дълбоко
Спомен отдолу под на майката крилото... ...

През 90-те скачахме по площадите,
защото не бяхме "червени".
И пеехме възторжени и вярващи:
"Комунизмът си отива! Спете спокойно, деца!"...
Бяхме наивни глупаци... ...

Възходът на семейство Ругон — Романът започва с описание на запустяло, плодородно, старо гробище, което в последствие общината решава да използва — костите са изровени, деца си играят с тях и няма никаква морална и религиозна церемония. Не се намира купувач, и всеки си влиза свободно. Става място за ...

Будиш надежди. Трасираш пътеки.
Винаги в тон и с усмивка за всеки.
Вътре изгаряш. Не викаш пожарна.
Страж си на своята жежка леярна.
Слушаш с очите, с гърба наблюдаваш. ...

След близо - година, реших да замина
в Созопол със мойта жена.
Заминахме двама, без никаква драма.
Но там, се оказах - с рода:
Бабета, свекърви, шест лелички първи! ...

Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...

Защо не спят красивите очи?
Нима са още за целувки жадни?
Ако затворят се - в потайните мечти
със сън ще утолят душите гладни.
Ръцете ни са нежното въже, ...

Какво си мислиш
Какво ли мислиш си за мене
и как разбираш любовта?
Дали достойна съм за тебе,
или съм грешната жена? ...

Още помня някои малки детайли,
които ме убиват и дори понякога тръпки ме побиват.
Например, вкусът от тежката ти цигара, примесен с ментовия ти дъх.
Сладникавият ти парфюм, който усещам на километри от теб.
Тънката ти талия и белите ти крака, изпълнени със синини- големи и не толкова големи. ...

1.
Не искам да прибързвам,
чакам да направиш стъпката към мен.
Всичко идва с времето си, но пропускам теб,
когото мисля всеки ден. ...

Седяхме там, двамата
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...

скрити под листата
на надлежащите на своята категория
к о н с т а н т и