аматьорско изпълнение: rumbic (Руми)

Да си спретнем сезон,
с аромат на узрели череши!
Любовта да е дом,
непокътнат от ярост човешка,
в който ти си до мен – ...

Ревнувам ли те? Само как ревнувам...
На никого аз няма да те дам.
Щом има в мен, за тебе, влюбен плам
от страст в безумието ще бушувам.
Неверници не искам, тук, да чувам, ...

Най-стабилната валута – 30 сребърника…
хххх
Познат от полицията се хвали с голяма работна заплата. Уточнявам:
- Едното е вярно – заплата. Ама чак пък работна…
хххх ...

Приготви се за излизане. Почуди се кой скафандър да облече. И трите бяха новички – как иначе, нали ги произвеждаха за еднократна употреба, но детайлите ги правеха неповторими. Все пак се спря на черния – нали отиваше на делова среща…
Тръкна с ръка по брадичката си. Абе… Ама нямаше нужда – шлемът беш ...

Месецът изгуби, с мен един облог,
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур: ...

Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...

Бледи звезди, траурни звуци,
свити немощни слаби юмруци.
Вятърът свири, падат кумири,
късат се струни на плачещи лири.
Пеят ковчезите празни във хор, ...

Твоите очи,
прогарят в мене следи.
Вече няма сълзи,
сърцето е готово за нови хоризонти.
Миналото е безкрайна пустош, ...

ПО ДЕБЕЛЯНОВ
Спи
градът
в тъмите
тихи. Бродя ...

ЧОВЕК
Сред
луди
попаднах
на хора, но ...

Часовникът спря. Изведнъж. Времето прекъсна своята безкрайна нишка, а въздуха застина в една статична позиция. Той пристъпи плахо към регистратурата и се почеса стеснително по тила, докато чакаше някой да дойде.
Петък вечер в шумния град. Имах среща с колежка от университета, с която обичахме да ход ...

Всичките накриво, аз – на кестeрме́!
Хайде, живо-живо, пролетта дойде!
Тичайте на двора, сняг ли пак вали?
Еее, майтап бе, хора...! Зима е, нали?!
А сега сериозно – печката бумти ...

Храбростта си изгребал до празно,
коленича под тебе, небе.
И смъртта всяка нощ ми е празник,
зазоряване сетно не бе.
Верността се дарува с брутални ...

Лъжеш ли ме, дяволе проклети?
Мамиш ли сърцето ми с кафявите очи?
Ще ме пратиш ли към пъкъла с ярост бясна
или са искрени твоите мъжки сълзи?
Между буйна страст, лудост и скандали ...

Аз исках да преплувам любовта,
но ние я превърнахме във спомен.
Душата ти е вик осиротял,
от бездната на мрачен мост отронен.
Гради го с камък. Ти не се смили. ...

Между мене и лятото има две-три пресечки.
Трябва само от слънцето да направя хвърчило.
Да побъбрим със Зимата по момичешки двечките
и да пийнем по чаша тъмно греяно вино.
После ще я изпратя. Тя живее зад ъгъла. ...

Водѝ ме, където добро е да бъдеш добър –
протягаш ръка и достигаш очите на Бога,
сълзите му рухват в порой, но не търсиш чадър.
Водѝ ме, където да бъда обичана мога.
Където морето целува с вълните брега ...

Когато тръгна си от този свят
за мен едва ли някой ще тъжи?
Дали ще бъда стар или пък млад
това Съдбата само ще реши!
За времето което изживях ...

Душите ни са голи охлюви
плъзнали във ниското,
убежище си търсят.
Утаен в недрата им
oстава блясъкът. ...

Беше ранен декемврийски следобед. Слънцето грееше и след няколкодневното застудяване, и снощният дъжд, времето можеше да се определи, като истинско циганско лято. Младши сержант Щерев седеше на скамейката зад ротата, припичаше се като дърт смок на есенното слънце, и пушеше цигара. Оставаха му точно ...

Лято. Жега. По обяд – глад. Ами сега?! Дали да не хапна на "Чифлика"?! Доводите да избера тая кръчма са: 1. Вкусна храна, 2. Бързо обслужване и не на последно място, паркинга пред кръчмата е сенчест (автомобила е черен и за половин час на слънце докато трае обяда , така ще се нагрее, че по добре да ...

Красива къдрокоска на тротоара стои,
гушнала стара цигулка с премръзнала ръка.
Голямата е,поставила я е под своята брада,
а лъка танцува върху струните с тъга!
Тихо и спокойно се спуска вечерта, ...

Покапвам морско синьо
по крехкия снежец
и малко сок от диня,
а славей – скъп певец
запява насред зима ...

Ригадугите са нещо средно между бозайник и птица. Кожата им е космата като на бобър или видра, но иначе изцяло приличат на патица. И като дивите патици са пъстри. Женските в жълтооранжеви нюанси, а мъжките в изумруденосинята гама. Изобщо са атрактивен пример за животинско присъствие. А пък малките р ...

Селото ни не беше голямо, имаше-нямаше 300 жители. Беше сгушено на върха на един хълм и приличаше на наклонен калпак. Опасваше го малка река, която като тънка змия се увиваше около него. Лятото слънчевите лъчи го напичаха безпощадно и наставаше такава горещина, че напомняше на гореща ковачница. Река ...

...
Стихът, пак подбутва ме отвътре
да го понапиша,
не че муза ме е обладала,
просто ще успокоявам мама. ...

Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш, ...

Зачетох, сричайки, йероглифите,
изписани от светулката в нощта:
"Не си сам!"... бе написала тя.

Взимай яке! Да излезем!
Виж на вън какво е времето.
Слънце, сняг и малко вятър -
слагай шапка на главата.
Ръкавички, после шала, ...

Не бързай още... малко потърпи.
Ако ли не – ти влюбвай се тогава.
За минали любови не скърби.
Той, корабът, предателски отплава.
Оковите на спомена счупѝ. ...