Стъпила съм с корени дълбоки
достигащи сърцето на земята,
пия соковете и, и нови сили
да мога, да летя до небесата.
Свободна мога да съм, и да обичам, ...

Карамелените залези ме омагьосват. Обожавам златистите им нюанси, отблясъците им... След тях се появява Мракът. Онзи потаен магьосник, който оставя кадифените си отпечатъци. Долавям стоновете му в мелодията на ветровете. Тук, в Бургаския залив, тя се чува. Особено през летните нощи. Онези, в които о ...

Уви, увиснал съм в пропастта тясна –
с лявата съм се хванал за миналото,
с дясната здраво държа бъдещето,
а краката ми не достигат настоящето!
Колко ли така ще издържа? ...

Да ти кажа ли, коконо?
Няма логика, в това.
Знаят и децата – слонът,
по цял ден пасе трева.
Да си виждала да става, ...

Само миг -
побрал е Вечност...
Чуден пик
от свежа нежност...
От Любов ...

Ти ме гледаш с подигравка?
Пак дебела съм била?
Всеки ден с една загрявка
свалям няколко кила.
Спрях да хапвам мазно, сладко. ...

Не вярвай в думите ми щом желаеш.
Не мога с нищо да те задължа.
Ще кротна леко своята душа,
че в мен един лъжец да не познаеш.
За стиховете каза, че не знаеш ...

Протегнати детски ръце
отчаяно търсят топла прегръдка,
и навяват мъка в човешко сърце
жадно да вкуси тръпчива глътка
от пресъхнало с уиски шише ...

Текст: Сергей Кузнецов
Бели рози
Сергей Кузнецов
Зад стъклото съм много по-топъл, но в зли студове...
Влизам през тези врати като юлска цветна градина... ...

Du Lilje meiner Liebe,
Du stehst so träumend am Bach,
Und schaust hinein so trübe,
Und flüsterst Weh und Ach!
Geh fort mit deinem Gekose! ...

Старият чудак – лиричен?
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...

Все по-ниско приведени,
с мигли, впрени в таблета,
плъзгат пръстчета хвърковати.
И очертават се силуетите
на деца, очилато-гърбати.

родопско едно одеяло —
родѝната
в багри събрало
едно одеяло родопско —
зорница ...

Всяко чудо за три дни, у нас по три чудеса на ден. И напредваща обществена склероза…
хххх
Модерните жени разбират кой е кавалер сутрин – при разплащането…
хххх
Правописни бележки. Правилно е кОрниз, макар някои да го пишат с У. Курниз е женска мечта… ...

Пак на Надя
А защо?
И през лято,
и през зима –
пролет има, има, има… ...

Ми, щом ти духа вятър във платната
и летиш със Сънчо в небесата,
вземи си облаче за пухена завивка,
а друго за възглавничка-усмивка,
а после си легни там, на дъгата, ...

Днес, когато политическите лидери се надпреварват да демонстрират принадлежност към ценностите на хуманизма и неолиберализма, съвременният човек, без да осъзнава, живее в среда на безпрецедентна и повсеместна жестокост. Тази констатация не е никак преувеличена, като се има предвид, че обект на кърва ...

Амир
"Спри да се съпротивляваш! Ела при мен! Нуждая се от силата ти!"
"Не! Никога! Мразя те! По-скоро бих умрял!"
"Не бива. Все още не е дошло времето ти. Ако не побързаш, обаче, моето ще изтече."
"Така ти се пада! Ти си чудовище! Не познаваш човечността! Не знаеш, какво е! Да нямаш, а да искаш пове ...

Why does it look so pointless
to dream while sleeping
and sleeping when you are supposed to dream...
The day becomes just as black as the night.
And the night becomes an inactive day, which looks less pointless than the morning . ...

Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...

Ще ви напиша няколко неща
по темата, която сте задали.
За силата, умът и смелостта –
те в гените ни са се съчетали.
Ще бъда искрен с вас, ще бъда прям, ...

Откъртвам те от себе си
като пиявица…
Отскубвам те от себе си
като кърлеж…
Премахвам те от себе си ...

Стига сме чàкали нещо да стане!
Нищо не става, когато мълчим!
Вечно душите ще бъдат ли в рани?
Ние кога без тъга ще заспим?
Ние кога ще усетим покоя – ...

Животът с песачинки чевръсти,
бързо изтича от мойта ръка.
И да стискам треперещи пръсти -
нито една не ще задържа...
Различно обагрен е лекият пясък, ...

> Обичах те!
>
> Обичах те когато ти не ме
>
> и с мъка давя моето сърце. ...

Там, където те чака семейството,
се завръщай, защото си струва.
То е броня срещу фарисейството
и на груби борби не робува.
Към сълзите подхожда внимателно ...

Потънал в плен на самотата
в забравен сън на глупостта,
изчезнал там във синевата,
загубил чувството за сладостта.
Убил завинаги честта си ...

III
След като следобеда Крис пристигна на работа, сподели на Ани за плановете си. Беше силно въодушевена и желаеше да разкаже за мечтите и надеждите си на своята приятелка. Този път тя не се изкачи както обикновено бавно по стълбите, а бе леко затичала се и с грейнала на лице усмивка:
- Ани, искам д ...

Споменът звъни отнякъде -
той отдавна си замина.
Спомен неугаснал някога
връща те и… си отива.
И разбирам, че след миналото ...

Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...

Извайваш тишината на съня,
отвън вилнеят ветровете.
Завива ме красива топлина,
възглавницата ми е лист от цвете.
В почивката на нежен сън, ...

Почти бях готова. Преоблякох се в дънки, маратонки и нахлузих спортна шапка. Взех в чантата прахчетата от калифорнийския мак. Можеше да помогнат на някого против безсъние.
Сложих колието на врата си и закопчах ризата си до горе. Камъните се скриха под нежната коприна. Отворих сейфа. Взех албума с ма ...

В джунглата е то родено,
с много сила надарено...
слонче с розови уши
и очи като звезди.
Има си хобот голям, ...

Ти знаеш ли колко е малък светът?
Крачки две – от любов до омраза.
Уж препускаш със бързи и диви коне,
а си още във топлата спалня.
Аз съм снежна, а ти крачиш до кръста си гол, ...

Днеска Тарльо пак е болен,
май е хванал тежък грип,
кашля, киха, но е спорен,
птичи, свински или Ко-вид.
Гърлото го наболява, ...

Леля Гошка днес е притеснена -
от комшийките е обвинена,
че по хорските мъже
се заглежда без да ще.
Толкоз хрисима и кротка ...