И Бог създаде света
за шест дни,
на седмият си почина.
И все още
почивката му продължава. ...

Сух, ситен скреж, смразяваща сплав
между спирт, сълзи, страх и смях,
студена синева, сипваща смисъл,
сред сърцевината от спомени, сочещи
сатир свирещ на стройните съдбовни ...

Рисувам за теб
кървави макове.
Не ме питай "как е?"
Как да е?
Всеки път брой до пет: ...

Добър вечер, студенина!
Съпътстваща ме през нощта,
но не от температурата, от
моята душа.
Добър вечер, тъмнина! ...

няма нищо случайно
което думите изричат
от устните ти
голотата на лицето
в аления изгрев ...

Вземи си я, Господи, тази любов,
която убива сърцето ми
и после прати ми любов - благослов,
която да топли и свети.
Подобно светулка във тъмната нощ ...

Сега не помня как започна всичко.
Дали шумът от падащи звезди
ми беше станал сух и безразличен
не знам. Но чух, че почна да валиш.
Започна да валиш съвсем лежерно- ...

Уморени са крилете ми
от толкова летене срещу вятъра.
Превиха се и раменете ми,
а аз съм все така, както някога.
Задъхвам се от скритите си болки ...

Първи ден. На закуска изпих две кафета без захар. На обяд, както винаги – в ресторанта с колегите пихме по бира и обядвахме шницел. Беше вкусно. Никога не ям следобед. За вечеря – секс, а след това – свинска пържола и пържени картофи. Без хляб. Чаша вино.
Втори ден. За закуска препечена филийка с ма ...

Топли лъчи ме галят,
макар навън да е студено,
че ти за мен си раят,
че злото сякаш е сломено.
Искам след дълга раздяла ...

Бях просто пътник, запилял се в мрака.
Забравил своя път и своята луна.
До бездна спрях и взрях се да намеря знака,
но вместо знак, дочух й песента.
Едно момиче цветно приближи ме. ...

Случилото се през онази зимна нощ съвсем не бе в разрез с нормалното, но пък и не противоречеше на истината. Или може би, се лъжех!?
Май виновни бяха необичайно ниските температури. От седмица студът бе сковал всичко наоколо и допълнително с непрогледната мъгла не позволяваше на хората да съзрят сне ...

Дръпни онази струна – да се скъса
като прекършена глава на гургулица.
Мелодия ли? Като чук да блъска
етюд за смърт, прераждане на птица.
По лъка на цигулката се стича ...

сладостта
е потекла в артериите ни
и вискозно и гъсто
от нея отмалят ръце и крака
златни нишки ...

Тегнат жълтите гроздове, чакат ръка на грижовен стопанин,
доземи се превиват лозите и пъшкат кахърно.
Пуста къщата, чака стопанка чевръста по тъмно да стане,
в бял, кенарен месал хляб и сол да загърне.
А сред нивата ронят зърната си, жълти сълзи кукурузи, ...

Ама такъв си е, Нинке, преструван…Оня ден кучето захапало някакъв жетон. Отде го намери – нямам понятие. Но го захапало и аха - да го глътне. Викам му на моя: „Махни го, махни го!“. Той хвана кучето, отвори му устата и взе да рови… Не, те с кучето се разбират, онова има страх от него и търпи подобни ...

Пита ме жена ми – дали знам нещо за някакви си Грозев и не помня какъв там, дето преди стотина години ги предлагали за Нобелови лауреати.
Казвам й, зает усилено да изглаждам със задник дивана, че изобщо не ме вълнуват гръмогласните графомани от него време. Още повече, че смятам Нобеловите награди за ...

Ти незнаеш, колко те обичам,
как на бог за теб се моля.
Заради теб, на просяк аз приличам.
Но неще изгубя, голямата ми воля.
Нощем, мисля си за нас. ...

Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми. ...

Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...

Звездната кралица,
отдавна е пленена
и живее в кулата
на старинен замък.
Пътя към него ...

Мога да прескоча всяка пропаст
Да скоча в дълбока вода
Мога да летя
Дори да местя планина
Само да знам, че зад гърба ми си ти ...

Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за м ...

Вкъщи вече се говори
как Росина с брат и Рори
първокласници ще стават.
Че моментът наближава,
все по-ясно си личи. ...

Всеки говори за мечтите свои.
Най-често пишем за любовта.
Дали от радост или мисли мои,
аз зная има страх от страстта.
А тя напредва, идва без да пита, ...

Като сива вълчица душата се лута,
и с прояжен див вой призовава снега.
Нито заешка диря, ни следи от кошута,
само хищно озъбена бледа тъга.
Изостави ме моята глутница вярна, ...

Разкажи ми за твоята вечер,
пак ли пиеш вино на екс,
да убиеш горчивите думи,
та да легнеш спокоен нощес?
Да ти клепне сънят на очите, ...

Стихът ми-
нескопосан,
нешлифован,
неримуван,
но накъдрен ...

Пренепостижими Отче
и пренеобятний
и преблагодатний
слава Тебе

"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала ...

Не мога да се спра да те целувам.
Дъхът ти е горещ безкраен ден.
И пръстите не спират да рисуват
по кожата - коприна и сатен.
Ръцете ми в косите ти се скриват, ...