Земята се посипа с кестени
и жълти есенни листа.
Слънцето наднича през оголените клони,
разсипва нежна топлина.
Октомври скоро си замина, ...

И през зимата ще те обичам, макар и летен спомен да си ти.
И през есента ще ти се вричам и грешките, по душите ще събличам и огънят по нас, хладно ще угасне, любовта да обречеш, винаги било е грях, ала щастието ни зависи само от това, любов да има и вечно да е вперен погледа ми в теб... Шума на океа ...

НАДЕЖДА
Лъчите скриха се зад мрака –
в нощта останахме сами.
А ти съдбата си изплака,
стаени чувства сподели. ...

– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...

Обичам хората,
дори когато ме натъжават,
опитват се да ме използват, лъжат и крадат.
Дори когато предават.
Те са такива... ...

Съвсем скоро след това Елизабет започна да разпознава олющените къщички, покрай които минаваха. Досега не беше напълно убедена, че ги води по правилния път, но щом видя пукнатината в долния край на една врата и пердетата на цветя в друг прозорец, беше сигурна. Застанала на ъгъла, където Франк я беше ...

Есента ме покани на гости. Приюти ме в уютния си дом. Опече ми кестени и тиква за вечеря. Даде ми малко дъжд вместо вода. Приготви ми меко легло от листа. Зави ме с одеялце от мъгла. А за възглавница - едно навъсено облаче, което прегръщах през цялата нощ.
Тъжните неща се нуждаят от най-много обич.
...

Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...

Правиш своята стъпка… Судено ми е, а искам да се стопля. Вали. Толкова много оставени стъпки на нечий обувки, преминаващи през всички тези локви. Погледите са надолу, а всеки мечтае уверено, успешно нагоре. Въпреки всичко това, там долу има толкова смисъл. Някои прашни, окаляни, все още има непознат ...

На Живко Лазаров
Платното „Звук“ си назовал...
Напрягам свойте сетива
и ето: случва се магия.
Дочувам стона на хартия. ...

Един прозорец на първия етаж на терасата на частна къща искреше в нощната тъма.Щурчетата се ослушваха и лениво се обаждаха.Силует на полугола жена се мяркаше за кратко.Тихо дихание покриваше света с нежни въздишки.Някакви шумни птици нарушиха покоя на отминалите илюзии и разрязаха облаците с крясък. ...

Смехът ти е саундтракът на живота ми
усмивката ти е картината, която закачих
на стената си с много любов
с още повече труд и пробиване на
най-тъмните страни на душата ми. ...

Изворни стомни в сърцето разплисках,
жаден за обич - от мене да пиеш.
Чувства по-ярки от изгрев поиска.
Днес аз съм слънце за теб. И молитва.
Хълмове стръмни душата изкачва ...

Зоран Генчев - вокал
Зоран Генчев - ударни
Иван Неделчев - бас
Детелин Йосифов - китара, бек-вокали
Явор Шарбанов - тромпет ...

Слушайте! Ангелите пеят
Hark! The Herald Angels Sing
Hark! the herald angels sing,
Glory to the newborn king!
Peace on earth, and mercy mild, ...

Пеперуди в стомаха,
желирани крака,
меки устни,
топъл дъх.
Две очи, ...

Когато не знаеш какво е любов.
Не са те пърлили в нейния пламък.
Но ти самият гориш.
И виждаш край теб пеперудите
как без крилата си падат. ...

Падна черен мрак!
Няма светло! Нито зрак!
Даже весело фенерче,
не святка в никое пенджерче*!
И в тази черна тъмнотия ...

Моите мисли
набъбнали от неистини
скрити в ниши измислени,
с ръце изстисквам ги
за дообмисляне ...

Затънахме като Андрешко в блатото
а краят е подобно хоризонт далечен,
като мираж в пустинята когато
Мойсей с народа си вървял обречен...
Години в път и в търсене на истини... ...

Докосна душата ми
с думи.
С поглед
всели се у мен.
Чужди сме. ...

До болка истинска съм, и затова –
наполовина, не мога да обичам.
Обичам ли, цялата горя,
и пак чиста от пошлостта излизам!
Полуусмивки и полуслова, ...

Колко е тъжна,
колко е пуста,
тая "душевна хармония".
Няма да трепне,
ни да подскочи, ...

Щастие търсех във всеки нов ден,
недоволен, че от него по малко намирах.
А късметът толкова близо стоял е до мен,
но не го виждах, вървях и не спирах.
И точно, когато бях се отказал, ...

Бленувайки те, да - в съня
прекрасна муза пак си ти.
Любовен стих ще съчиня
бленувайки те, да - в съня.
И утре с твоя лик денят ...

Тази нощ луната ще заплаче със червени кървави сълзи.
Но не от радост,а от мъка ще го прави,защото моето сърце рани го ти.
Рани го не със жест а с думи,думи тежко назовани от твоята уста.
Не знам защо си толкова студена,нима не чувстваш нищичко към мен?
Единственото за което аз се боря е да се влюби ...

Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...

Аз съм Rони от Балчик
и голям съм чикчирик
тъй че в малкото градче
никой път не ми сече
всички врати са за мен отворени ...

Спокойно! Знам, че във всяко място, където се публикува поезия, тази тема редовно се дебатира, разнищва, скандализира и прочие. Принципно най-често се обсъжда темата, какво е, и какво не е поезия, а този спор, колкото и да е комерсиален и древен дори, винаги става причина за избухването на скандали ...

Защо поезия, ако не е с душа?
Защо любов, ако не е в сълза,
истинно търкулната в небето
и замъглила лицето с тревога...
Защо красота, ако не е звезда? ...

ДЪЖДОВЕН ШАЛ ЗА СБОГОМ
Обичам те, докато август спи –
във сенките на мрачното усое.
А ти не вярваш в ангели, нали?
Поискаш ли – крилете ми са твои! ...

Дори да завържа небето на възел
ще падне на ниско Луната.
По нейната крива, в най-тъжния пъзел
ще липсва ключът за вратата ти.
Ще липсва ключът и ще липсва бравата, ...