... Замених те със есенен плод,
скрит в листата по-свежи /от вчера/.
Ореолът на този живот е фалшив,
по-добро не намерих.
Слънце купих за всеки мой ден, ...

Извинявай! Аз малко така...
Често хлопам на чужди врати.
Като просяк за малко храна -
да заситя глада със мечти.
Тъй погледнах и в твоята къща. ...

Ако можех да бъда дядо Коледа,
надежда бих ви дарил и късмет,
през комина пушек да се вие
за щастие и голям берекет.
Ако можех да бъда дядо Коледа, ...

Как може да имаш богата душевност
след като всеки божи ден се фукаш наляво-надясно с нея?
Как може да имаш богата душевност
след като се преструваш на сляп за чуждата такава?
Как може да имаш богата душевност ...

Започва да ми става все по-криво,
от празни думи, кухи обещания.
Зад себе си се крия саможиво,
да преживея празничната мания.
Поредната година си отива, ...

Сняг занича в прозорец небесен
дето тъмното стъпки отмаря.
Мигом литват крилати завеси
от кристали на земната пара.
По неведоми пътища хуква ...

24.11.2019
От музата ми да ви се оплача...
Ще споделя със вас, че напоследък имам силна болка,
но не физическа, а вътре, на музата в душата...
И вехне тя, измъчена или гладува,а не зная колко ...

Изгорялото дете се страхува от огън.
Урсула ле Гуин "Магьосникът от Землемория"
Не питай какъв е цветът ми.
В разтворените за прегръдка
гостоприемни обятия на небето ...

Ноември донесе зимните дрехи,
затворени в скрина, още от лятото.
А топлината, която усещал е всеки,
остава в сърцето, там при познатото,
в уют от обич, любов, светлина. ...

Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ...

Светът е оптична измама.
Делят ни тела и ръце...
Денят е облечен в пижама,
мигът е разсечен надве.
Валят от небето сапфири, ...

Кафявите й очи,
изпълнени с неподправена
топлота и бодрост,
необикновеност и недостъпност,
различни от баналното, ...

Пипе восемнадцать лет исполнилось, когда все восемь классов с повтором отходил. Поздно школу закончил потому что, лучшее занятие не учёба в школе, а футбол и дрессировка любимой овчарки. Военкомат, в виде исключения, его пограничником назначил служить, послали в Советскую тёплую Азию горные границы ...

Апостоле на свободата,
лежи си кротко под земята.
Моля те не ставай, стой си там,
че ако станеш ще умреш от срам.
Ще видиш села опустели ...

Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихр ...

Ако по Коледа има чудо,
нека върне усмивката в теб,
нека здравето твое възвърне,
радостта ти и твоя късмет!
Ако по Коледа има чудо, ...

Бе ли безкрайно кратко или пък бързо мина,
защото много бързо минават всички дни,
дойде с мокра покана тъй бързото изстиване,
дойде, с радост всичко си спомни.
Казват че времето минава много бързо, ...

Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...

Не си отивам. Нищо че те няма.
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъжда, когато петък крачи, ...

Празнично ехтят
Весело блестят
Светлини и музика звучи
Всички вестят
Коледа е тук ...

В клонка от розов храст те намерих
красива, уханна, току-що напъпила,
пълна с желания, страст и химери.
Сега си тъжна. Дали съм те настъпил?
. ...

Тя, моята мечта не е голяма.
Тя сбира се във всяко джобче.
На малкото дете във джоба,
във джоба на дебелия с кожуха.
И сбира се в една прегръдка. ...

Късно във живота ми дойде.
Не почука даже на вратата.
Бе красива ти! Почти дете,
и при мен донесе светлината!
Цял живот очаквах този час! ...

Есенни сълзи
изливат се навън,
отмиват минали тъги
по нереален сън.
Молитви плахи, ...

Тишина,
изпълваща стаята,
пълзяща по вещите,
изсмукваща силите,
цялата в бяло, ...

Пустошта поражда пустош,
вятърът довява дъжове...
Любовта поражда болка.
Любовта създава светове!
Любовта във пустош не живее, ...

Дърветата, разперили ръце,
ми махат бавно, с клонки-пръсти.
А слънцето, немирно петънце,
промушва се през облаците гъсти.
Усещам гъделът солен ...

Сега си замина завинаги.
Все още се опитвам да разбера защо.
Толкова бързо ме заряза.
Без да се сбогуваме.
Виждам те в сънищата си. ...

От вечно бързане пропусках гари,
прескачайки над локви и дувари,
рискувах вместо цяла да остана,
да причиня поредната си рана...
Пресушвах без думи реки от сълзи, ...

Това, че някога, в закътан кът,
дръвчета и през есента цъфтят.
наместо да ни радва, натъжава.
Не топли закъснялата любов.
Цвят, цъфнал не навреме, ...

Насред есенна поляна се изляга
утрото – усмихнало се днес.
На тъгата вижда се – не ѝ приляга,
да го следва с интерес.
Уморена до съня на тъмно... ...

С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...