Cabo Da Roca*
От тук започва, или свършва Океана
в зависимост от твоята нагласа:
далѝ при Фара искаш да останеш,
илѝ -- на урагани да пригласяш... ...

Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...

Ярки камбанки – цветчета,
в приказен злак се люлеят.
Тръпнат и шепнат, и светят,
в бледа мъгла пламенеят.
Хорица в сърмени дрешки, ...

Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.
Не се продаде, просто се хариза, ...

Намери ме... вече съм друга.
Погледни ме... същата, но друга.
Аз забравих, ти забрави.
А, любовта забрави ли?
Искал си да ти простя. ...

С прекрасни и цветни нюанси -
вятъра носи мигът на промяната...
а светът се събужда за ново начало!
И нека надеждата която всеки от нас
пази в душата си разлисти листенцата ...

Държа те във ръцете си Съдба!
Копнях неистово това - да бъдеш моя.
Тъй дълго търсих - имам те сега!
Ала дали намерих щастие в покоя?
Какво бих искал повече от туй ...

Дъжд заваля
Дъжд заваля, не аз не плача сега,
капките се стичат по моето лице.
Не плача, само очите ми сълзят така,
мъжката сълза не е като сълзата на дете! ...

Светлина в стаята прониква,
всяка сутрин е с аромат на кафе,
филийка сложена в чиния,
галя бабиното сърце.
Градината е пролет неусетна, ...

Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.
Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен, ...

Искам
Искам да те гледам във очите
и в твоя свят да ме отвличат,
искам всеки път да мъркаш сладко
щом докосна те дори за кратко. ...

Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...

Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...

Гълъбите удивено
с клюнове цъкат,
със закон е забранено
пейки те да цвъкат.

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...

нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...

Боже...
Боже, и днес възкръсна,
надежди да дариш...
Човешките беди, неволи,
с нас да споделиш... ...

Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...

Какъв завършен егоист!?
Това присъщо е на Принца.
Едно е в него, породисто -
изпитото червено винце.
Кръвта му е обикновено-селска. ...

Не ти ли писна от интриги,
не ти ли писна от лъжи?
Не ти ли писна от фалшивите,
от измамните сълзи?
Стегни се, силата е в теб! ...

Когато се изпразни с болката шишето
оставено на полицата в сърцето,
ще отмине тъмнината и слънцето ще грее.
Това ще означава, че всичко съм простила
и всяка грешка в живота съм изтрила. ...

Прибирам си думите. Там, откъдето са те,
небето е толкова близо, че свършва земята.
Понякога литва крилото на къщно перде,
но силният гръб на изгрелия ден го намята.
И думите само ограждат безбрежния цвят ...

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...

Невъзможното завръщане...
Я кажи ми облаче ле бяло
от де идеш, де си ми летяло
*************************
наближава в село да се върна, ...

Утро в Последното българско село...*
Що ли сторихме ти, Боже,
та от нас лице отвърна?...
И България тревожна
в тази сутрин е кахърна, ...

Горча ли ти?
Отричаш.
(Лицемерие.)
Наясно си, че утре ще съм същата.
Какво очакваш? Кредит на доверие? ...

А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...

Лято без нерви и Пролет септември.
Кръчма с “девица” в балета.
Листа от смокини през онези години,
вълнения с черни морета.
Танци, оркестър, потънал семестър. ...

Не знаех, че със друг ще те деля!
Целувах те, а него си желала.
Прегръщах те, а с него си била
и нощем с мен за него си мечтала!
Как може любовта да се дели? ...

Доброто в книгата изстена,
във кофа за боклук откри,
че истината непростена
не струва никакви пари.
Изровено и в дрипа скрито, ...

"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...

Едно безкрайно сбогом ни разделя,
което ти ми даде с топлина!
Под сянка тънка в хладна речна бездна
лудува - бледо, ритъма на танц.
За миг изгарящ падна капка цяла ...

Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов? ...

Намери ме... вече съм друга.
Погледни ме... същата, но друга.
Аз забравих, ти забрави.
А, любовта забрави ли?
Искал си да ти простя. ...

Не ме кори, че пролетта е дива,
под нейните ръце изниква всичко.
А слънчевите и́ лъчи, игриво
и дръзко топлината си разплискват.
Не ме кори, че ражда и стихии – ...

С хапче бяло и без хапче,
сънят все бяга, като отвързан кон.
Хвана ли юздите му, крача
неяхнала го по стръмния склон.
Той ме тегли в тъмници, ...

Бог
II
Миг съдбовен в ден чудесен –
без дори да се покаеш –
ти напусна Дом небесен, ...