Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,
не смейте да тъгувате за мене! ...

Боли ли? Сигурно. Недей отрича!
Все още ни е рано за лекуване.
Ще мине време. Пак ще се обичаме,
но нека първо се преболедуваме...
Сълзѝ ли? Не ридай! Защо да плачем? ...

И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...

Черен орел над Дунава кръжи.
С криле руши тишината.
Странни знаци прави и лети.
Носи вестта на войската.
Нека само се смрачи ...

Да бъдеш или да?
Това не е въпрос на Хамлет.
Проекцията на моето желание
е светъл лъч на съществуване.
Политат мислите крилати ...

Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно, ...

На просяка в Кауфланд
мръщим се люто;
На киселата продавачка
във нон-стопа - също.
Галопираме ние ...

В шарената сянка на отминалите дни,
кротко приседнал, уморен и сломен,
загледан в палавите зайчета на слънцето,
подскачащи между листата,
едва едва докосвайки тревата, ...

Разбрах те, след толкова години.
Видях те след толкова време.
Поглеждам те, но ти не си там.
Няма те! Закъснях ли?
Жив си, но си мъртъв. ...

Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и н ...

Виночерпецо, Стари Животе,
на масите вѝното свърши!
Не чакай покана, Животе,
наливай стаканите* тежки!
От младото първо ни дай, ...

„Завъдил си си гадже, казват -
подхвърли вчера моята жена -
и мен, децата, ни наказваш,
без за това да имаме вина?...
Не се учудвам!... Но е ясно, ...

Някой ден, ще легне мракът и над мен,
ще бъде есен, ще росне тих дъждец.
Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",
ще вейне стар, добър ветрец.
Някой ден леглото ми, ще махнат, ...

Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.
Преселниците в твоята съдба – ...

Строим си
каменни гробове,
очаквайки
съдбовния момент.
Терзае ни въпрос един: ...

Сърцето си заключила съм с девет ключа-
Вандали влизали са да се вихрят тука
И тъкмо да ръждяса ключа - О, чудо!
Светлинка дошла от някъде почука.
Отключвам -ключ след ключ ...

Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...

Обичам да обичам, чувството е прекрасно,
да те милвам нежно и целувам страстно.
Обичам да усещам тръпката в сърцето,
душата млада ми е като душата на детето.
Обичам да обичам твоето лице красиво, ...

Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...

В най-бедните квартали
прозренията парят!
Гладът е диво куче -
оглозгва всеки случай.
От костите на дните ...

Приютѝ, приютѝ мойта нежна сълза!
Тя за теб, тя за теб се роди! Тя гори!
Само миг, само миг, нека там постои!
Не изтривай дланта си, недей я гони!
Приютѝ, приютѝ ти въздишка една! ...

Сапунено балонче във въздуха лети,
събира цветовете на дъгата.
Търкаля най-красивите сълзи
понася слънчевите глъчки на децата.
Лети към теб, ръката си простри, ...

Поисках от кал Адам да си направя.
И го направих величествен красив...
Но нещо липсваше. Помолих се накрая
на Бога, да добави образ по-щастлив.
Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра. ...

Отровата стеле по пода килим,
плетен от паяци в нощ тъмноока.
Лют и парлив е среднощният дим.
Светят цигарено устни дълбоки...
Смачкани фасове време броят: ...

Дали жена съм като всички други
или пък част от женски пъзел?
Очите ми са сякаш теменуги
душата ми - развързан възел.
Прекрачвам, тичам и се боря, ...

душѝте пò ще
са сияйни - колчем е
живот без тайни

Поезия... изгарящо душата слово
проникващо дълбоко в мисълта
отчаян вик... надежда дава
когато трябва и сълза
Поетът, стихове не пише... ...

Мина топъл, животворен вихър
и събуди новата надежда,
а в деня - разцъфнала и тиха -
светлината бавно се оглежда.
Необятът диша с жар, от пещи, ...

Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...

Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...

Накъде вървим? Накъде отиваме? Често задавани въпроси, получаващи още по-често шаблонни отговори в духа на новото интернет осведомяване. Не зная никакви универсални рецепти и готовите отговори отказват да посещават ръмбавата ми глава. Но на базата на едни скромни познания върху материалния свят, так ...

"Човек забравя другите любови,
когато дойде истинската - Тя
и трябва да я чакаме готови
с море от обич и троха сълза.
Защото тази обич ще е трудна, ...

Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...

Обич моя, мили мой,
от теб сърцето ми няма покой.
Будя се нощем сънувах те аз
поглеждам до мен, но няма те там.
Дълги са нощите, гледам в тавана, ...

Очите ти, очите ти,
В които потъвах безметежно.
Дълги години отминаха,
Но копнея все така за твойта нежност.
Ръцете ти, ръцете ти, ...

И в Ада да ме заведеш, ще дойда!
Ще вляза в огъня със теб,
за да повярваш, че не мога
без тебе да живея нито ден.
И този огън, ако изгори ме, ...

Отчаян от тотално безхаберие
на политици - алчни и крадливи,
умира българинът във мизерия...
Тя, бедността, най-сигурно убива...
Държавата гради се от държавници. ...

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...

La Vendeta e tutto*
Над Сицилия се спусна
душна, тиха самота,
а по улиците пусти
дебнат Демони в нощта... ...

Болка, немощ, сълзи,
старост - жива рана.
Идват стъпки бързи,
грачи черна врана.
Немощ, сълзи, горест, ...