Посветено
Далече, далече,
където смехът е нетраен,
където сънят е молитвен мираж.
Далече отиваш. След тебе отчаян ...

Вратата на моето сърце
е винаги отворена за теб…
А как да я заключа? Не, не мога…
Ключа за нея го дарих на теб.
За грешките, които мислиш, че си направил – ...

Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...

Съдба
Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла в плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел. ...

Небесата къде ли са литнали
С тази песен на дивите гълъби?
Как ръцете си да не простра,
За да хвана оная Зора,
Подарила сив пух на тополите? ...

Идвай с мен!
Ще ти покажа -
тайнства зад
заключена врата...
Там няма бряг, ...

О, завист, ти човешка!
Без лек си ти болéжка!

/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...

– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...

В ниското не ме търсете!
Там където лазят червеи...
Където има тор и смрад.
В плиткото не ме търсете!
Там където има тиня, ...

Какво не ти достига да обичаш?
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...

По трапа слизаха няколко човека. Напред двамина почти носеха под мишниците трети, следваха ги други двама, ненамесващи се в ставащото. Различията се виждаха отдалеч – първите бяха в моряшки униформи, следващите го – в елегантни костюми. Носеният не се отлечаваше от тълпите клеркове, изпълващи Лондон ...

Смъртта дали е страшна? Може би?
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре ...

Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана...
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ...

дъх на липа се
зарея в нощта и я
с обич осея

Дори да чувствам страх, ще продължавам,
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам – ...

Като хищни хиени дебнем плячката
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета... ...

Пясъчен замък,
безкрайно красив,
бързо вълната
помете.
Нали го видях! ...

Добър вечер на всички вас,
кой ще поздрави душата?
Кой ще застане пред вас,
за да ви стопли ръката?
За да запеят сърцата, ...

ххх
> Бъдете в този свят, но не от този свят.
>
> Гълъбина Митева
Отивам си във моя свят. ...

И Кукувицата... е птица!?
Която обича свойте деца...
Но не иска да отглежда,
и да мъти, свойте яйца.
Тя старае се да бъдат ...

Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки, ...

На скалистия бряг на морето,
приседнала във вечерния здрач,
Русалка гледа морето,
със поглед замислен и благ.
Видя го тя в своето царство, ...

Мое крехко мълчание,
позвъняваш ми нощем,
на прозорец почукваш
да говориш в съня ми.
Като с човка на птиче, ...

Начало ново не е ли смъртта?
Когато със живота си приключил
и вече си на път към вечността
какво ли друго може да се случи?
Ще мине ден, ще минат два и три ...

Животът дълъг е за тези,
които вярват и творят,
които знаят как да падат
кога да тлеят и горят.
В отвъдното ни няма вече, ...

Малки палави прасенца
си играят във пръста,
мърдат розови ушенца,
правят грух-грух веселба.
А до тях пък мама Свинка ...

Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в е ...

11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...

- Баща си ли желейш? Недей така!
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз. ...

Демокрацията е вероятно един от най-големите абсурди пробутвани на класата управлявани, от класата управляващи. Естествено, абсурди в живота много, а конкуренцията - жестока. Но според мен няма по-очеизвадно абсурдно нещо, което в същото време е толкова общоприето за "чиста истина". Мнозина дори го ...

Сърцеприсвоителко,
Любов,
Людеспасителко!
Сърцеизкусителко,
Любов, ...

> "Но не е медицински случая..."
> Първан Стефанов
Животът е кацнал на жица...
Но момчето не знае;
и полетя, като птица ...

Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...