Когато дори не трябва да си говорим,
за да държим укротени ветровете...
И със себе си разделени се борим,
но пак си пазим взаимно гърбовете...
Помни, че в този свят двама ...

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

От спомена по теб
в душата камъче стои!
Превърта се
и търси мястото без болка,
а спомена изчуква ...

Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекр ...

23:48
“влизам в стаята
търся те под белите завивки
намирам те поседнала на пода
загубвам те обратно, през прозореца” ...

(превод от сръбски)
Има дни, когато мога да се моля лесно,
като че молитвата идва сама от душата ми,
като че Младенецът на ухото ми
шепти с любов и сълзи. ...

И какво, като не ти звъня в почивката?
И какво, като ми нямаш доверие?
Абстинентен глад за една усмивка ли?
(И ако мога да си променя поведението).
И какво, като искаш време със мен? ...

Обичам те!
Ти винаги си
няколко минути преди лятото!
Смрачаваш се,
сгъстяваш се, ...

Старицата преде хиляда нишки,
оплита ги през пръстите и нищи.
И колелото на чекръка трака,
стрелките времеви протакат,
в небесна стая се преплитат ...

Слънчогледите сведоха погледи
пред тъгата ти, майко, поройна.
Твоят плач ни гори, майко. Трови ни.
От вина и от съвест сме болни.
Виж, брегът ще потъне в ръцете ти... ...

Понякога и вещиците плачат.
Чернилката на злото им се утаява,
с усмивка сипват вино на палача си
и в тъмното Луната приласкават.
И злите демони на черните им мисли ...

Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...

Теменуго, цветенце мало, игриво,
от небо ли падна, та синьо си, синьо.
Ил' тебе те майка такава родила,
с лѝце си бело, красиво, красиво.
Кога съм се ази родила, родила ...

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...

Оплетени сме в битието,
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност, ...

Бяла врана,
избегнала катрана,
мимоходом плъзнала се по тигана
и на всичкото отгоре оцеляла,
пърха ли пърха да вземе да литне. ...

рожден ден
свещичките натежават
с една повече

Два вълка се борят в човешката душа,
според старо предание от някога.
Единия е добър и бял, хората казват,
а другия е лош и черен, така разказват.
Двата вълка се бият, водят борба, ...

> Не ме гледай така, момче.
>
> Адриана Йорданова
Слушай, момче, не ме гледай
влюбено и дръзко през стъклото. ...

Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, м ...

Различни хора, различни идеали,
и аз не съм си идеална,
това навярно всички са разбрали,
човек съм, не съм безгрешна но, морална!
Но образите се кривят, ...

...И ще я гледаш как,
с разперени като криле ръце
тича тя в градини от цветя...
И ще ти се прииска
да я имаш в своите обятия, ...

Да се превърна в морска капка искам
и да усетя сблъсъка с прибоя,
от гъдела на пясък да се кискам,
със бисерните миди да говоря...
И да целувам чайките от плажа ...

Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода ...

Понякога ти писва да си ти -
еднообразието убива!...
Но другите смразяват те с очи:
„Какво?...Промяна ли?... Не бива!”
Достатъчно съм си омръзнал аз! ...

Не ме търси, сред цъфнали овошки,
нито в полета с грейнали цветя.
В прашинката не съм, която гложди
в очите ти, събудила сълза.
Не ме търси, сред лунните полета ...

благословена
Седмицата страстна и
в сърца вгнездена
благословена
Страстната неделя - до ...

Тези имат непоклатими тези*,
но на маса, докато се мези.
Снощи сваляха властта,
днес боли ги пък глава.
Сред пишман революционери ...

- Желаеш ли чай?
Кимнах, изненадана от предложението. Възрастната, учудващо пъргава за своите 70 години жена, се изправи от другата страна на масата и влезе в къщата си. Свободното място на пейката, което бабичката остави след себе си, бързо бе заето от яркостта и блясъка на смелото мартенско слънце ...

През 2003 – та година‚ реших да се омъжвам за художник от Перник. Беше луда любов с Дани, впрочем коя ли е нормална, но тогава бях на деветнайсет и тая дивотия така ме беше превзела, че ходех като член на секта и не се бях прибирала в Кюстендил при нашите, от цяла година. В онзи следобед обаче, най- ...

Слънчев лъч погали ме, и ето,
усмивка се прокрадна на лицето,
топличко му стана на сърцето,
събуди се отново в мен детето.
Хукнах през глава навън да тичам, ...