Слънчевите коси на деня
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова,
взети от живота назаем.
Възторженото светло начало ...

Преминавам като вятъра
през събития и периоди.
Никъде не съм еднаквост,
но винаги сърцето ми ме води.
В малките неща ми е богатството. ...

Песента сред листата!
Чувам я, а тя продължава да трепти до мен.
Разгръща се и превръща в радост и мил трепет
всеки следващ цветен и топъл момент,
струящ от малките светещи и щукащи пчелички в деня. ...

В изпъстрения с магнетичност Велико Търново неуморно блещукащите градски светлини протягат длани към едни по-добри бъднини и излагат на показ природната красота, оставила импозантна следа в стаите на паметта, където небето все още е друм за мечтатели.

Установените привички
са най-големият кошмар.
Щом закъснях да те обичам,
да бъда с теб, е Божий дар,
да виждам как те е жигосвал ...

Най-известната лисица
из столетните блата,
днес реши да е кметица
сред ливади и поля!
Сложи – алено костюмче, ...

Лицева бримка, опакова, лицева, опакова...
Плета машинално, вцепенена от мъка. Нощ е.
Седнала съм на фотьойла, а на дивана срещу мен лежи мъртъв петнадесетгодишният ми син Любомир.
Снощи, в деветнадесет часà той ми се усмихна, помаха с ръка и излезе през вратата. Беше се уговорил с приятели да се по ...

Съдбата ли живота ни излъгала
все с празни обещания горчи?
Тъгата ми от младостта е в ъгъла,
китарата разстроена мълчи:
О, спомен мой, не страдай, не плачи! ...

Още много време има
Още рано е за есен
Още рано е за зима
Ще посрещна ги със песен
Ще посрещна аз листата ...

Неусетно някак отминава
денят прегърбен и накуцвайки.
Отбра зърното от плявата,
притегли обещания и поуки .
Залепи на сърцето надеждата - ...

Живея с мъж. От скоро. Тече втора седмица.
Все още си мисля, че съм тук на гости, за малко. Готвих се за тази стъпка много дълго време. Психически. Не осъзнавам все още случващото се. През последните месеци си мислих за всички домакински задължения. За готвенето, за чистенето. Всички ме предупреждав ...

Социум – обществената среда в която живеем. Психо-социалното място, което ни оформя като мислещи и действащи индивиди, което ни стимулира или блокира да мислим, правим или обратното – да бездействаме. Което ни приспива във вечния сън на измислени и насадени ни социални категории, като класи, възможн ...

Много трудно разпервам крила,
аз не съм многолика и дръзка,
много често погрешна стрела
се забива във мен, но се пръска!
Имам силни и слаби страни, ...

Красиви думи?
Не, благодаря!
Така коварно се изплъзват
от твоята уста.
Действат като опиат - ...

"Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече ...

Хубавото на паметта е, че забравя. А после услужливо сглобява в съзнанието ти една правдоподобна картина на случилото се.
Хубавото на паметта е, че когато (ако) успее да се освободи от емоциите, хладнокръвно пренаписва миналото.
И хубавото на паметта е, че е точна в подробностите (в някои от тях) и ...

И тук, както във всеки кабинет,
портрет на Левски или Ботев има.
И шефът - тарикат и стар хитрец,
ги подновява стриктно през година.
Още в началото на всеки ден, ...

Тя е тази, която
жадно изпива съня ти,
Тя е тази, която
сладко-отровно обсебва деня ти,
Тя е тази, която ...

Мое тихо Море!
В твоя пристан Мечти
нека лодката Сън до теб ме откара отново!
Глас на дете
нека в мен закрещи ...

Животе,
ти издърпа постелята под мен,
отхвърли настрани завивката.
Замахът бе така ожесточен -
детето... в калта запрати... с усмивката. ...

В дрямка трудно се унесе.
Беше чула нежна песен
от сърцето си Мецана.
Сякаш някаква камбана
във гърдите и заблъска, ...

Ти вярваш ли, че животът е чудо,
което от нас е неоценено?
Дните тичат в часовника лудо,
а времето заедно е споделено.
Когато се сърдиш, стрелките не спират, ...

Очите ми ти искам да склопиш!
И не плачи! Ще свикнеш, че ме няма!
Аз искам само миг да помълчиш
за времето когато бяхме двама
и нощем падаха безброй звезди, ...

Под дебелият лед на забравата прозират
немигащи очи. Това са очите на немите риби, които чакат някой да си спомни за тях. Да пробие отвор с ръце в студеното и безкрайно
безвремие. Да ги вдигне високо над главите
на обезверените човеци...
Тогава рибите, ще проговорят, ще затанцуват, ще запеят! ...

По прашните му улици вървя,
на този град, изтръпнал от очакване.
Поемам от лъчите светлина,
за сбогом с приказно слънцезалязване.
Вървя и срещам дивната му власт – ...

От лимузина първият излиза,
а вторият няма даже риза.
И пенсионерът моли го веднъж:
"Дай ми хляб насъщен,
партията ти обещаваше ми рая, ...

1
Инспектор Колев четеше и убиваше всъщност свободното си време. И тъй, като основно се занимаваше с подобен тип престъпления, с ирония си помисли, за пореден път, че никога и никъде не можеше да избяга от работата си. Въпреки, че убиването на времето с поезия по същество си беше едно доста нежно та ...

Европът или пътуване към Прага и обратно
Част IV – Щастливи ли са българите в чужбина и Просто Мария
Четвърти ден в Прага. Днес всички са на работа, затова и аз, нямайки какво друго да правя, придружих моята приятелка дотам. С транспорта нямахме проблем. Придвижването до там пак беше бързо.
И ето го ...

Живей, Европа! Живей и не забравяй своят
спасител българският хан Тервел!
Още преди много векове той ти съгради
" Шенген", но не от бодлива тел, а от телата
на храбрите български войни, с които спря арабите, за да те има днес! Живей...

Само ти дете в червено
знаеш що е истинска любов.
С лачена обувка и чадърче нежно,
стъпваш по пътека от цветя.
Влизаш във червена стая. ...

Предмемоарно...
Есен подранила ме облъхва,
във листата Слънцето трепти
Вятърът в баира се задъхва –
въздухът ухае на мечти: ...

Островът на русалките...
(вечните истории от моряшките кръчми)
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда ...

Лирични миниатюри: Модус вивенди...
1.Модус вивенди
И ето: заживях без тебе,
а в улея на „Старата река“
Животът продължава... ...