Ряпа. Карфиол. Домат.
Лапад. На глухарче цвят.
Зеле. Моркови. Фасул.
Леща. Чушка със булгур.
Чесън. Киселец. Пипер. ...

Съчувствайте и лекувайте собствените си болки, с онази Любов, от която те се нуждаят, и не сипвайте, с вътрешното убеждение, че правите добро, отрова връз раните на другите хора.
Моля Ви!

В читалнята се трудих доста здраво
над „Опити”-те на мосю Монтен...
Една колежка ме похвали: „Браво!”
Реших, че стига ми за тоя ден...
Обсъждането продължихме вънка - ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Като бавно умиране беше -
прегръщах те и се сбогувах,
косите ти с пръсти целувах,
докато сърцето кървеше...
Каква любов погребвах само! ...

Севда изчака цялото събитие да отшуми и, след като гостите започнаха да се разотиват, тя изчака удобен момент и се приближи към Христофор, държаща под големите си гърди книгата на Пѝсарев. Батерията на телефона му беше свършила, а зарядното бе в колата му.
-Извинете, Г-н Цонев, може ли за минутка?
Х ...

Стоя в зловеща битка
Прехвърчат непочтени, скрити боеве
Два наложили се рода, точно в мой’те светове!
Тихите им стъпки...
Намек, ...

Стоиш пред прозореца и гледаш, гледаш, но не виждаш нищо или поне не искаш да видиш нищо, просто мислиш, колкото и да не ти се иска. Палиш цигара след цигара. В главата ти е пълен хаос. Защо? Защо се случват тези неща, с каква причина, защо минаваш през всички тези препятствия. Боли те, много те бол ...

Част 7 Горският цар
На другата сутрин след случката с мората Доротея веднага се свърза с директора за да му съобщи, че Гергана е при тях. Тя му разказа накратко какво се е случило и това, че момичето, както и цялото сиропиталище ще бъдат в опасност ако остане там. Трябваше да изяснят с какво точно с ...

Млади,
продадени,
готови.
Усмихнати,
на колене. ...

Любими мой, чакам те и тази нощ,
Да дойдеш с цялата си мощ,
И да ме помилваш с твоята ръка,
Да ми кажеш: Аз съм тук, не си сама!
Два свята ни делят един от друг, ...

Очите на Диди светнаха с един особен пламък, който Алфонсо бе виждал неведнъж в женски очи. За негово щастие Мая беше погълната дотолкова от чутото, че пропусна красноречивия поглед на дъщеря си. Разколебана в устоите на вярата си, тя реши да се впусне в усложнения. Може би защото не знаеше учението ...

сит в глада
енергичен в умората
щастлив в непостигнатото
освободен в заробващото
социален в самотата ...

Сляпо момиче стои на спирката сама,
с бял бастун, бори се, помага си така.
Хората покрай него само си минават,
поглеждат го или не и си отминават.
Забързани хората не искат или не я виждат, ...

В сърцето твое,
не знам дали ще мога аз да посетя,
тез всички кътчета мечтани!
Дали ще мога аз да разбера,
какви мечти са там прибрани! ...

Там някъде дълбоко в мен живее Музика!
Любов, за танца на живота са необходими двама.
В ритъма отпуснато-унесени
с прегръдката си ми кажи здравей!
Въздишка от любов ли е живота? ...

Стига сте ръмжали,
нима сте гладни, алчни за пари,
вий живота сте си го проспали,
и за никого не ви боли!
Като кучета сте, болни сте от бяс, ...

Искам те! О, Боже, как те искам!
Търся те сред шумната тълпа!
Искам те! Безжалостно те искам!
Искам те и денем, и нощта!
Искам да те галя и целувам! ...

При изгрева на слънцето ме целуни,
приласкай ме в тишината на утрото.
“Обичам те” – за добро утро кажи,
като ключ към душата ми литнала.
Не се шегувай със мене на тема любов, ...

Сега в очите пламъкът дъждовен
напомня ти, че си човек... търсещ
спокойствието на безкрая
в ухание на пролет и копнеж.
Съдбата носи топлина, уют ...

Ще ви попитам, колко е нормално
престъпниците да остават ненаказани,
да се пробива с нещо неморално,
законите да бъдат газени?
И ще задам въпрос и след въпроса - ...

Една ослѝца* край града стои,
до нея чедото ѝ скача.
На Пасха** слънцето блести
и палмов лист прогонва здрача...
След малко някой, ще я вземе, ...

В двубой влизат чувствата, на крушение подхвърлени.
За миг душата губи връзките с мисъл, сърце и съзнание.
от пламъци обхванати и паднали с криле опърлени,
без право на отговор – от грях безпътен оправдание.
Пречистващ облак от сълзи – свята любов и истини, ...

/откъс, първа част/
Ела ловецо, ела.
За смъртните – са сънищата.
Като рибар мрежата
хвърли; ...

Ако в мене си ти, а пък в тебе съм аз,
то ние сме вечното цяло!
И нека в него обич и страст
да врят като вино от грозде узряло!
Ако ти си букета, а аз- аромата, ...

Живота тук получили сме без да искаме,
не ни е питал никой за това.
И сметка от кого за него да поискаме,
то името й е единствено съдба.
Съдбата нещо е такова, ...

Минах петдесет и осем,
наближавам шейсетака!
Бутам си живота сносен,
а часовникът си трака!
Аз си мисля, че го бутам ...

Детето порасна, с него и аз.
Десет плюс трийсет за мен.
Животът е кратък, има си хас.
Изнизва се с всеки нов ден.
Машината скърца, прииждат болежки. ...

Този албинос Луната
зад пердето ми се блещи,
не топли, а охлажда,
защо възпяват я поети?
Виж, друго са звездите - ...

Запорожецът летеше по равния път, изтормозен от завоите на красивия Пирин, сляп за величествените гледки, пред които онемявах, вгледана през стъклото на задната седалка. Най-после пред нас се ширна Гоце Делчевското поле! Дълго пътуване! Тръгнахме от Варна в тъмни зори. Така беше – когато имаше коли ...

Крещях без глас и заглушаваше ме тишината,
и безнадеждно скитах в своя мрак,
нима сега във мене е вината,
че чувствам се самотна пак?!
В очите гледаш ме, ама не виждаш ...

Не ме питай как се обичаме.
Няма думи за нашето.
Един миг заедно е цял живот назаем.
Ела и просто бъди с мен -
такава каквато ме правиш, ...