Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ...
Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ...
Не всички са отровени от злоба.
Не всички лазят жалки във калта.
Да, има малко, но прекрасни хора,
достойни, гордо вдигнали глава.
В очите им искрица огън свети. ...
Да бъда същият, какъвто бях,
морето да ни бъде до колене,
и дните да кънтят от твоя смях,
светът да е за тебе и за мене?
За жалост вече късно е, уви! ...
Изпратих овехтелите си дрехи
на мелниците, ветрове оплели.
Не са по мярка бойните доспехи,
затуй си шия панделки с кордели...
На бал отивам! Но бижу не нося. ...
Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ...
Колко малко му трябва на човек,
добра дума изречена с любов,
тя тогава вратите ти разтваря
и те понася в нов приказен свят!
Но все търсим грешките в другите... ...
- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ...
Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би, ...
Цял ден избирателните урни
как с бюлетини се пълнят.
На ГЕРБ кандидатите карикатурни
делото си черно искат да изпълнят.
Гербаджия Мария Габриел избра. ...
Какво да направя, когато не чуваш!
Когато не искаш да знаеш дори...
Когато говориш, че само преструвка
са моите думи изляти преди!
Когато съзираш парад от девици, ...
Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ...
Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...
Няма купа, няма титла но няма и тишина,
смели сме, силни сме, ние сме Червени сърца!
Още от дете ЦСКА запали нашето сърце,
и огъня гори в мен, гори и в моето дете!
Сами срещу всички и отново сме до върха, ...
Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено, ...
На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ...
Животът е усмивка и неволи,
преплетени на всеки кръстопът,
понякога суров е, друг път моли,
и силно чувствата във нас третят.
Веднъж във сънищата си живея, ...
Виновна си, виновна си и затова мълчиш,
по-добре така е или безсрамно ще звучиш,
мълчи виновно и аз също ще замълча,
ако ти кажа нещо жестоко ще звуча.
Виновна си, виновна с хиляди лъжи, ...
> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
Очаквате от мене да съм друга -
с усмивка кротка, да прощавам грешки,
да съм почти безупречна съпруга,
почти светица в образа човешки...
Очаквате сълзите да прикривам ...
Докосването на душите ни е магия!...
Някога, много отдавна, когато ни излъчи Великия Източник, бяхме сродни искри! Същества с един пулс, с една аура, с един стремеж, с една любов, с един дъх! Полетяхме заедно, в стремежа си да дарим Любовта на Великия на всичко, и всички които срещнем по пътя си! И. ...
В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...
За разлика от приказката ни позната
Али Баба живее вече край реката.
Когато вчера се разхождал
съзрял играещи русалки във водата.
Отсреща била пък гората – ...