Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386.7K resultados
Полъхът преди апокалипсис...
🇧🇬
Понякога съм изморен до смърт.
Дори я търся сякаш, като изход.
За миг ако душата ми без плът,
лиши виталната за мен, безмисленост -
тогава бих поискал за последно - ...
Очите на града са разноцветни,
неоново примамливи блестят,
а в уличките малки неусетно,
мъгляви сенки тихо се тълпят.
Нощта върви с полюшваща походка ...
И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Биан ...
Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ...
След теб, не прекалявах с алкохола, само два литра бира и три уискита на нощ, дори пиех уиски, когато бях на работа. Не прекалявах и с мъжете, само четирима, новия ми, един бивш онлайн, и двама нови без секс. Цигари не пушех, само по две кутии,дебели цигари... А кафе ли, малко, най-много, четери на ...
Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
да разцъфтява любовно без намек от лустро
и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
Щастие е... двама да поемете на утрото дъха, ...
Когато си отида от света ти -
поне частичка спомен остави!
В забързаното време на деня ти -
с усмивка пак за мене си спомни!
Не ме затваряй в прашната кутия, ...
Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
Наяве ли сънувам? Всъщност, сън ли е?
Или отново те измислям в моя свят -
тъй често ми напомнящ със прискърбие,
че чувствата ми само се четат...
Но няма да ти дам от тези думи. ...
Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...
Животът е една божествена измама...
Затуй живеем на земята все по двама.
Така си мислим, че живота е реален
макар, че той не ни е никак идеален.
Отрязък лош и е частица от безкрая, ...
Знам защо е така! Защото...
Аз не знам, дали светът е мястото.
А също и точното време за нашата среща.
Но знам, че там, в теб има частица,
която е топла. Дори е гореща. ...
Само тази любов продължава завинаги,
която след себе си оставя следа,
И разбираш, че живота ти е бил напълно празен,
преди да се родят твоите деца.
Само тази любов продължава завинаги, ...
3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд ...
Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ...
Събудих се.
Извиках те по име, но не чух да отговориш.
Погледнах моето легло, но и там не те видях.
Отидох да закуся с надежда да ми проговориш,
протегнал топла длан. ...
За първи път съмнение гризе
от вярата ми, като хищник,
събуден от въпроса „накъде“
при толкоз много „въпреки“ или „за нищо“.
Дали се уморих препъвайки се в погледи, ...
I loved the watch on his masculine hand... But the most I liked for his watch was the moment when he takes it off, while staring at my naked body... Men always take off their watches when they do something important... and tonight he was gonna do me...
Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ...