Във влака си, тихо е.
Усещаш лека вибрация,
машината потръпва и
се изпълва с живот.
Поклаща се леко назад ...

Видиш ли ги, Василе -
какво правят с историята?
Видиш ли, на 19-ти как
лицемерно те упоменават -
името и делото ти умишлено накърняват? ...

Скок в бездната за изкупление.
Дъното е тиня и разпад.
Счупени мостове и съмнения.
Рани от ейдетика и мрак.
Тънък вододел към светлината, ...

Дяконе, прости, почивай в мир!
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...

Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...

Дъждът не спира, капчукът плаче.
Октомври ляга на мойто рамо.
Но аз съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам, за дъжд мечтая.
Припев: ...

Забравих, че мога да бъда щастлива.
В очите ми плават куп лодки от мрак —
по здрач със сълзите ми тайно преливат,
превръщат се в лъч, който всъщност е знак...
По горски поляни от обич ще тичам, ...

Не лъжи,
че България изпаднала днес,
е продукт на фалшива
и пошла система,
демонизирана ...

Лизи се събуди в чудесно настроение. Силуетът и този път бе отсъствала от сънищата й и тя започваше да се осмелява да вярва, че може би се е разправила с него завинаги. Онзи червей щеше да присъства в кошмарите й още дълго, дълго време, но това беше незначителна цена, ако фантомът и мрачната фигура ...

То беше чуден миг,
то беше нежен зов.
Когато твоят лик
рани ме със любов.
То беше чуден час, ...

Угaснa плaмъкът в моятa душa,
зaтворих сaм желязнaтa врaтa.
Зaгубих биткa в млaдосттa си,
плaтих високaтa ценa.
И сaмотaтa - мой приятел стaр ...

Оставете ми болка
тя ме прави добра
не, не съм доброволка,
просто мене избра.
Не пазете ми зъбите, ...

Сърцето ми разчупи се,
въздъхна наполовина.
Опита да се свие, опита се...
до плодче на калина.
Сърцето ми затвори се ...

... И ето, днес към кладата пристъпва,
цяло оковано,
момиченце със рокля, вече мръсно бяла,
цялата във кал...
Минавал селският свещеник през дома и, ...

Днес казват, че луната ще кърви,
засенчена под завесата на мрака!
А в мене нещо все крещи от туй,
че роб родих се на земята!
Все робуваме на чужди страсти ...

Легендата стара разказва,
за двама... брат и сестра,
Хем и Родопа се казвали,
божи, тракийски чеда.
Баща им бил Бог на водите, ...

За загадъчното число Пи, приблизително равно на 3,14, а с пълна точност: 3,141592653589793... /безкрайно много знаци след десетичната запетая/, са изписани несметно количество научни и популярни статии, а също книги и енциклопедии. То е обект на изследване от най-дълбока древност от страна на шумерс ...

Не изхвърлих трохите от вчера,
във вързопче ги свих и, така,
малка птица сама ме намери,
до перваза на завет се спря.
От трошиците тя се нахрани ...

Буйната коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра.
– Какво ще кажеш в неделя да отидем на гости у мама? – попита Дейвид.
Точно в този момент, при разминаването ...

Лудостта на деня си отива
Слънцето се облиза,
трепна почервеняло
и заплува към залеза,
с лудостта натежало ...

Глава I
Мъглата тихо се разстилаше между боровете. Внасяше някаква тежест във въздуха, но планината си казваше думата- чистият въздух и в мъгливо време си остава чист. Беше началото на септември и студът се позадържаше по-дълго сутрин, а се спускаше по-рано вечерта. Листата по дърветата не бяха запо ...

Не обичам да съм сам, добре се чувствам в леглото. И да не съм сам. Може да не си красива, но важното е да си с хубаво бельо. Бельото е моят афродизиак. Прашки Tiara Galiano - кокетни тюлени на лента отзад. И без сутиени, предпочитам корсажи с тънка презрамка и финна дантела.
Мразя да ме поучаваш в ...

I
За кой ли път ме изкараха от кожата. Хайде де! Ще ми се прави на честна и почтена! Тези номера пред мене не минават! Смята, че има завеса! Полека, да не се скъса! Любовникът зад гърба, съпругът – до задника й, и хайде, всичко ни е наред! Пред ония, мижитурките, положение създава. И те се лепят, по ...

Преди години работех в една фирма, където единият от собствениците (ще го наречем Шефът) беше човек с много неуравновесен и избухлив характер. Не бих казал, че е зъл и лош човек, но много често, за привидно дребни неща вдигаше грандиозни скандали и в афектираното си състояние казваше и правеше неща, ...

Нещо като пролог
Така се случва, че в отпуска излизам есен или пролет. И никога не зная къде ще я прекарам. Случвало се е да замина неочаквано за някой почти известен курорт. И да си прекарам хубаво…
Като се сетя за прекрасния април, когато заминах за прочут морски курорт… Прочут с бетонните си архи ...

Не ги виня. Такива са родени –
уж силни, а страхливци по душа.
Импулс на мерзост в себе си вградили
те рядко имат чувство на вина.
Събуждат любовта, но не обичат. ...

На власт пристана,
пари натрупа.
На ум остана -
водниста супа.
Селото пусто ...

Събрали се веднъж заедно трима птицелюбители – Птицевед, Птицелов и Птицеяд.
– Приятели! – пое думата Птицевед. – Всички ние обичаме птиците, макар и мъничко по различен начин… Но това не е толкова важно. В случая важното е, че най-накрая се събрахме заедно. Нека да отдадем дружно дължимата почит на ...

Цветните светлини от прозорците, светещи в отровно неоново, само подчертаваха черно-бялата безизходица на избора къде да отиде тази вечер. Да избяга от хората или да отиде при тях. Да избяга от тези, които не го разбират или да отиде при тези, които няма да го разберат. Днес му беше мъчително болезн ...

Две души - рожби на съдбата
Изваяни от болката скована.
И след толкова печална скръб,
И след толкова отминали животи.
Само поглед нужен е, за да усетят общите си рани, веднага се познават! ...

Понеже стана дума, нека ви ракзажа.
Преди повече от трийсет години работех като млад журналист в хубав вестник. Вестникът се продаваше добре; в петък винаги публикуваха разкази и поезия. Разпространяваше се в малък, но окръжен град. Тогава още нямаше околии. Не че сега ги има. Само са на пътната кар ...

От толкова много години...
вървя по света, усмихната
нежна и бяла в сърцето
съм скрила любов и тъга
и копнеж за приказка вълшебна! ...

Забавно е, започнат ли сезоните
да се репликират и се замерват
с топли и студени фрази.
Вчера сипеше се сняг от кофи,
днес слънце се е разпростряло мързелешки. ...

Привично февруари е намръщен.
Мъглата към земята ме притиска.
Снегът е мръсен - личба за насъщния.
И аз съм тук, и се усещам ниска
под твоите нозе и ръст неземен. ...

Изпълнена с любов и със надежда
изпращам ти по вятъра писмо,
адреса съм загубила изглежда
и нека те намери то само.
Затворя ли очи те виждам, ето, ...

На кръст да ме разпъват и горят
аз пак ще търся смисъл да живея!
Животът ми да бъде пред разпад
на лошото в захлас ще се засмея!
Не, няма ниско да сведа глава! ...

От баба ми съм научила доста неща от живота. Въпреки, че беше доста консервативна , все пак винаги отговаряше на всички мои въпроси. Веднъж, поглеждайки към старата снимка окачана над леглото, я попитах:
- Бабо, ти си била много красива жена, но дядо не толкова... а защо се омъжи за него ? - тя се з ...

Награда или наказание е да си жена? Силен или слаб пол сме? От Бога или от дявола е пратена жената? Всяка жена светица и/или грешница е? Аз като жена кое от двете съм повече? Пасвам ли напълно на съвременното определение за жена или се вписвам в по-старомодните клишета? Просто избирам да бъда жена с ...

ДО БОЛКА РАЗТВОРЕНИ ОЧИ
И в грозното да видиш красота,
а в Дявола – Божествения ирис;
в едничък миг да сетиш вечността
и себе си у себе си да дириш. ...