В памет на Евтим Евтимов
Не мога във ритъм да пиша.
Загубих и чувство за рима.
Но още с обич въздишам!
И пея за да ме има. ...

Добре де
Добре де, не е мухльо Монтис,
но въпреки това ме дразни
"лошото" във онова двустишие,
написано от него, ...

в измислена
от тебе
вечер
не мисля
вече ...

За глътка въздух те помолих,
а ти ми прати самота.
И лошо ли сега ти сторих,
че тъй постъпи? Срамота!
Оставяш ми самó сърцето, ...

Назаем са очите ми. Погледна ли –
посока в цвят да видя си мечтая.
Сънят да е красив. Дори последния.
И после – ще ги върна на безкрая.
Назаем е смехът ми. Даже мисля си ...

Не се гордея! Срам ме е ужасно!
От гнусни думи винаги боли.
На вицето въобще не му е ясно,
че щом гърми ще почне да вали.
А то гърми така, че се не трае. ...

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...

Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...

Един ден извикали Хитър Петър да подмени няколко счупени керемиди от покрива на свой съселянин. Жената на този човек не била чистница. Често пъти предпочитала да хвърли замърсените и захабени дрехи, отколкото да ги изпере и позашие.
Шегобиецът се събул, за да се качи на покрива и съселянинът видял з ...

С червено вино, сърцето си лекувам.
С червено, младо, буйно!
Но в тъмното, сърцето свое
чувам как тиктака в самота.
Човек съм... нараним, болезнено отхвърлен. ...

/Или за силата и гордия дух на българката/
Било време трудно на робство османско,
тънел в забрава българский род,
вилнеели страх и омраза душмански,
но правата вяра не губела брод. ...

Събудѝ ме през май или юни,
чак когато се стопли морето,
чак когато сред пясъчни дюни
във очите ми слънцето свети!
Чак когато поникнат цветята ...

Чуваш ли тихите стъпки на есента?
Пристъпва тя с пантофи кадифени.
Усети ли полъха от замах на четка?
Багри тя с палитри шарени нейни.
Какъв художник даровит е есента! ...

Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...

25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...

Учителко, още си спомням...
как ти подари ми света...
с увереност, дето ми вдъхна...
сега срещу тебе стоя...
Ти виждаш, в очите те гледам... ...

Изкупвам вината си –
студени чаши алкохол,
изкупвам вината си –
лъст, заблуда и малко платина,
изкупвам вината си – ...

1.Любов е чувство съвършено,
само с теб успял съм да изпитам.
С теб през нея минах,
без да ме сърце боли.
Погледа ти срещам, ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ПЕТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ ПОЕМА ЛЪКА
Отново се изтърколи една година
и ето че най-малкият от трите сина, ...

Отиде си, поредният и остаря
И датата в календара отлетя
И няма връщане назад
А до вчера бях си още млад.
Денят замина безвъзвратно ...

Разликата на връщане
Учудващо, пътят на връщане
с нищо от този на отиване не се е променил...
Разликата е – че ти вече не си същия,
какъвто преди това пътуване си бил...

- Колобре български! Какво видя?
Какво за тия люде предвеща?
Има ли време за този род?
Ще стане ли голям, велик народ?
- Ще! И земя, и време за тях провидях! ...

Mелодия на слънчева усмивка
се прокрадва в представите ми с план:
"С гащеризон и кофа без отбивка
изрисувай красота наместо свян".
Започнах стих от светлина и цвят ...

Отдавна спрях да контактувам със вас износени души,
омръзна ми да слушам клюки, да срещам глупост и лъжи.
Поех по пътя си самотно с другари само три Да кучета са,
не ми пречи, кучкарка съм не ми тежи.
И няма в глутницата наша битка за почест, слава и пари, ...

Ти си до мен, споделяш моя път,
препъвам се и целият съм в рани.
Галиш изтерзаната ми плът,
когато уморен заспя във твойте длани.
Когато стигнал съм предела, ...

Когато сърцето ти е в шепите ти, пясък между пръстите изтичащ без остатък.
Всичко е наред. Не се предавай.
Винаги можеш да нарисуваш в пясъка усмивка :)
А после, когато спре да те боли, да гребнеш пак със шепи.
Пясъкът няма да е същият, а и той ще изтече, ...

Смених малко текста, защото не ставаше за излъчване по радиата, но концепцията за зверското усещане след запой си остана. Вече му направихме премиерата по радио "Шумен".

Sanremo 2003
-----------------------------------------------
Алексия - Да откажа
Санремо 2003
----------------------------------------------------------- ...

От пикантропа, след потопа,
та чак до днешния ни век
за слава и пари ламти
за жалост, не един човек.
В хилядолетната си еволюция ...

„Тупти То още, живо е онова
в сърцето ми.„ g/m
И този път - в необяснима тревога -
си забързана за някъде...
Свита в ъгъла на самотата, ...

·
Времето на мечтите
Днес ще изкъпя цветята в сърцето си,
ще очаквам проливен дъжд
да освежа паметта си, ...

Разкажи ми, Дядо, разкажи,
приказка за стари дни.
За Багатурите незнайни,
за Колобрите омайни.
Как със своите приказки сакрални, ...

Уморен съм от надпреварата.
От състезанието по благополучие.
Финалът е мираж в пустиня.
Състезателите се множат.
Пистата става все по хлъзгава. ...

Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих? Рай или Ад? Отговорът - мълчеше. Мъжът също не показа желание да се пробуди заради хорското нахално любопитство. Ед ...

И най-накрая,след половингодишно затишие, най-накрая записахме новото си парче. Представям ви песента Wings Of Wax на авторския ни проект M-Lane Project. Надявам се да ви достави удоволствие.

А трябваше да бъде слънчев ден
и трябваше да бъде чудно лято...
Но не! Нахълта юни зъл, и в мен
остави тъй болезнен отпечатък.
Небето свойта ризица съдра, ...

Мисълта самотна пак се настани в главата ми удобно,
няма друго такова чувство подобно,
да я разкарам вече не се и опитвам,
по-скоро с нея свиквам...
Свиквам да бъда сама в нощта, ...

На твоето топло рамо
изплаках хиляди сълзи
и не се замислих
колко ще те заболи!.
В твоите коси ...

натежалото тяло
като дънер на старо дърво
се разтърсва
от вятъра на промяната
тази нощ ...