Любовта ако свърши с омраза,
значи всичко върви по реда си.
Тя, вселената, притча разказва,
за това, как от себе си ръси
прах и фини сребристи частици, ...

Шефката е много свестен човек. Няма да е пресилено, ако кажа, че гледа на подчинените си като на свои приятели. Дори когато подхвърля някоя по-остра дума, го прави за добро. Така че си я обичаме и щом разбрахме, че е закъсала със здравето, решихме да й помагаме.
Тя не е първа младост и й смениха таз ...

Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите, ...

Много е тежко, когато се налага
да гледаш цветето отгледано с любов
и над което си треперил е повехнало
в чужди ръце. Навеждаш глава
сякаш молиш за помощ, но няма изход.

Превѝ се дюлята на двора,
тежаха ѝ узрели плодове,
така отдавна чувстваше умора –
познаваха я всички ветрове!
А в дъното, белееше се къща ...

Самотата без глас е, не поглежда нозете.
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...

Само спомен
(посветено)
Във тишината ще се сетя, че си ме обичал -
дотичала със морска красота,
на пясъка златист ще изрисувам ...

...Тя кротко в тинята живяла –
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...

Анушка люшка менгушки на ушки не на ужким.
Пладнешка градушка очушка ловешките кьошкове до шушка.
Гушко държи Душко на мушка с хайдушка пушка.
Дума Дима на трима в рима: "Кой за зима дърва да взима има, ще има да взима."

китара гърми
и светлик засиява
и зло се громи

небесно древна
чрез Орфей - напевна и
уви плачевна
.............................................
алтернативно: ...

Денят ми - някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
Отвсякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.
А аз забързано го следвам ...

В тази празна къща
в чуждата страна
опитвам се отново
образа ти да залича
Но спомени нахлуват ...

- Е, това е, решихме и с това приключваме заседанието!
Той стана надменно и бавно от стола си, опря длани върху излъсканата обла маса и отправи поглед около себе си, а сетне напусна с едри и отсечени крачки кабинета. Тягостна тишина се настани в помещението, която се разсея след едно шумно изпускане ...

Лятна вечер
Източи се денят като последна нишка от къделя. Снагата му, изтощена от лятната жарава, потръпна от внезапния прилив на сила, долетяла изненадано с оранжевия блясък на залеза. Засияха с магическата си красота гранитните лица на Тодорините кукли. Оранжевата краска на залеза ги правеше прим ...

Тя
Не умее да пали цигара сама
Времето й било виновно
И вятъра
Ноктите й ...

Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...

В извивката на дългите му мигли
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина, ...

ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...

КОГА ЗА ПОСЛЕДНО
Кога за последно се погледнахте в очите
с погледи врязани дълбоко в сърцата?
Страхувате се от това, какво ще попитат,
колко илюзии е натрупала пътьом душата. ...

Когато в Август ни обгърне мрака –
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх ...

Намери я, сине –
сред хиляди жени.
Тя е в твоите очи –
нежна, красива богиня.
От далечно царство дошла ...

С известен риск ще си позволя да открадна това заглавие, за да мога да изложа личните си виждания по тази тема, която ми е лична не само, защото съм жена, а и защото имам какво да кажа по темата.
Всеки, който живее в тъмното Средновековие и смята жената за слабо същество, нуждаещо се неистово от зак ...

Дъждовни капки
лазят по стъклото.
Гледат ме отвън.
Аз тях – отвътре.
Драскат. ...

Вечерта, в която с Криси решихме да направим нощно къпане на пълнолуние, на никой в спортния лагер не му се спеше. Това усложняваше нещата. Въпреки че лампите в бунгалата щяха да угаснат в единадесет, вечерния час за лягане и сън, още дълго време след проверката на треньорите, на тъмно щяха да се ра ...

Понякога усещам, че умирам,
тогава нещо ново в мен се ражда.
Не ми е лесно смисъл да намирам,
щом даже за доброто днес се плаща.
Вървя по разнебитени пътеки, ...

Глава 6
- Та, условието на онова състезание беше да се направи най-голям брой прически в рамките на осем часа – говореше ми Димитър, докато пиехме портокалови фрешове под чадъра на плажа. Аз отново бях по тъмно лилавия ми бански и вече започвах да се чувствам много комфортно с Дими, въпреки че той х ...

"Малки са ни заплатите,
затуй още ще ги увеличим,
а че почти няма за бездомните -
за тях няма още да спестим.
Кой ти гледа, че те гладуват - ...

Лютый «зверь»
Никифор Мишков дымит по укатанной осенней дороге, обкатывает тяжёлый «Урал», - горизонтальные цилиндры мотоцикла поют по тихой округе; струится, ударяет густой моторный дым избитую землю.
На спуске большой дороги при въезде в село Нико глушит двигатель, не даёт металлу перегреваться; с ...

Въртят се дните, като листове принтирани,
със две лица и кой добър, кой лош
и всеки стих със миг отложено умиране,
купува времето. За час по грош.
Въртят се нощите – безсъници, желания ...

Незнайно откъде при мен дойде сега,
на балкона ми свири щурче своята мелодия.
Другарче малко, стопли моята душа,
свири ли, свири то през нощта!
Къде попадна в тоз панелен свят, ...

Родих се с риза
късметлия
три орисници
над мен мълвят
все хубави неща ...

Автор - Величка Николова - Литатру
Перото ми игриво,
все малко си е диво.
Въобще не му се пее,
а скърца и лудее... ...

Сумрачният градинар на живота ми си отива,
отива си с последното нощно листо,
с розовите очи на утрото.
Не е достатъчно да се събудя,
за да повярвам във безкрая. ...

В хроничен средствен всенедостиг,
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...

Морето днес ми се усмихна,
прегърна ме и ме покани,
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.
Ръцете му – прозрачна пяна – ...

любов - от под на
времето недрата до
над безкрая му

Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам на ум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам ...