1. Всяко споразумение е за предпочитане, пред най-мъдрото еднолично решение.
2. Не болката ни плаши, а неизвестността от това, което идва след нея.
3. Решаването на всяка задача изисква последователност и самодисциплина.
4. Най-често се разочароваме от разминатите очаквания.
5. Вълшебствата ни привл ...

Спи ми, спи ми, рожбо мила,
под юрганчето на топло.
Мама теб те е родила,
мама твоя е закрила.
Спи ми, спи ми, златно слънце, ...

На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...

Да те обичам СЕГА,
това ти обещавам.
Да съм до тебе,
когато се разпадаш,
за да събера частите и да ги залепя ...

При вида ѝ,
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина - ...

Ослепих очите си, за да не виждат
усмивката и твоите очи.
Така сълзите няма да прииждат
и от солта им няма да горчи.
❤️ ...

19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...

Кой знае как било е по преди? Май няма жив до днес, да сподели. Историята, всъщност, е прастара, макар да не е точно от каменната или бронзовата ера. То, някъде било е около шестотната година, плюс-минус 100, след раждането на Юдейския цар, единствен син на нашия Небесен господар. Било, тогава цял с ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

За Удовлетворението и музата за творение не е нужен подходящ момент. Нужно е просто да се отпуснеш, да обърнеш внимание единствено на мислите си в този момент. Тогава винаги идват идеи, мисли, чувства.
Лягаш. Гледаш в тавана. Не знаеш защо, но той ти дава пространство за мисли със своята празнота.
П ...

Ще докосна светлината
и тя ще проблесне
като космичен
енергиен заряд.
Искри ще посипе ...

Ще свикна с отсъствието ти.
Ще свикна да те няма.
Ще те има не за много време,
но поне за малко ти ще си до мен.
Болезнено е, зная, но това е нашата съдба. ...

Изобщо, аз съм адски нелогичен.
Не ме ловят досадни хороскопи.
Понякога съм адски романтичен,
със същата си сила и жесток...
И сам на себе си учудвам се. ...

Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в ме ...

От шест месеца мечтаех за купон
във някоя известна чалготека –
Куп отварачки да ми пеят на ухо,
и яко да нагъвам чевермета!
И взех, че се потрудих месец, два... ...

Пушейки последната систола на сърцето ти –
за пречистване от несподелени неща,
осъзнавам, че съм забравила печката
(в нея гори любовта ни),
тичайки се спъвам в локва кръв ...

Полудявам от тази безпътна угроза-
как след разказа снежно-тъжно-красив
мълчалив да премина по пътя напред?
Запали твореца в мен тази огнена проза!
Изпълнен със багри денят зимно-сив ...

Светла върви по околовръстния път в индустриалната зона на град Пловдив. Декември, сряда, пет следобед. Кучешки студ, нахален вятър, а пред мокрите ѝ очи се стелят бели воали от дебел снежен плюш. Под подметките ѝ скърца лед. Полетата блестят наоколо и само тук-таме стърчат сухи трънаци. Небето е оп ...

Небето-купол в срутения храм
се храни със покълналия корен
и вече в стенопис не шумолят
победите на Георги върху коня.
А гущерчето лази в лудостта ...

Тук, от нашенските бури, екна вик на великан.
Чух, че всички са го чули, и потънах разпилян.
Аз дали да пиша прози в стовековния Багдад,
или да летя без пози от рида̀ на Арарат[1]?
Не успяха да положат след куршума си темѐл[2], ...

В нощта черна, тъмна, студена,
в пустошта мрачна у угнетена,
добротата си някъде изоставих
и на злото у себе си основи поставих.
Не искам да бъда груба и зла, ...

Есента покрива
болката с тежки листа.
Как да те стопля?..

Дали те очаквам?
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми ...

Две пакетчета
облачна сметана,
разбъркана от вятърна
лъжичка. Шупнала е
нежна пяна в синята ...

Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.
На болката скритият корен ...

Мълчаха птиците...
с предчувствие за тъжна есен.
Небето пребледня
от взора на тъгата им.
Вместо сълза... ...

На границата
на Скуката,
дебне
Смъртта.

Нищо ново. Забравено старо.
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...

Няма никой, а още ги чувам -
гласове, гласове, гласове...
Не у мен - просто... те съществуват
в свои някакви, свръхсветове.
Свръхнаивно "изтърсих" си тайната, ...

проблясва слънце
в процеп на скалите
есенен залез

Есента съблича всички дрехи.
Падат лекомислено върху пода.
Със зъби вятърът отваря копчето
от деколтето на задъхана топола.
Политат мъхове - въздишат в простора. ...

Взех те на „автостоп”
Не, че някога съм вземал,
но СЕГА СЕ СПИРАМ...
Имам нужда от едно кафе с непознат на следващата „бензиностанция”...
... и кафе не пия, но УСЕЩАМ, ЧЕ ТОВА МИ ТРЯБВА... ...

Дива съм, дива, приятелко,
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива моята създателка,
но че светът е див
и излязъл от строя, ...

Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.