Райна по двори ходеше,
Бенковски комити водеше…:
„- Дали , Райне, ще склониш
и воля да ми изпълниш?
След месец ти пристигаме, ...

Боли ме, че не виждаш
как сърцето ми плени.
Но аз си го възвърнах,
сега, за жалост, твоето гори.
Боли ме, че не вдишваш ...

Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...

В паметта й се бе набил моментът, когато се захвана с лявата си ръка за скалния издатък, намести стабилно пръстите си върху грапавата повърхност и започна да се набира. После усети леко поддаване и видя как парче камък се изтъркулва настрани. Опората, на която бе разчитала, се бе оказала нестабилна. ...

Лято, лято, пъстър панаир,
люлки, смях и пеещи каруци,
дълги дни, уханни нощи, мир,
топъл дъжд и влюбени капчуци.
Птица, цвят и дъхава трева, ...

Мамо, знаеш ли, тъкмо пораснах,
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма ...

може би възгледите крайно
претърпели делото незнайно
или думи неизречени
като следи по пясъка
губят ни се те увлечени ...

Глава 8
Приятелите на Димитър бяха четирима негови връстници, всичките с приповдигнато настроение и пиещи бира. Събрахме се на плажа и те устроиха голям лагерен огън, около който се настанихме.
-Та, да ви представя прекрасната Анелия Йорданова, моята… ъъ... асистентка – каза Дими и аз се ръкувах с ч ...

В замъка на весел бал
свирили цигулки.
В парка вятърът люлял
лекокрили люлки.
Носила се като сън ...

Любовта
е омайно чувство.
Бракът добър
е Изкуство.
Thepdor Storm ...

Внимавай с краката, внимавай с ръцете,
трева не газú със създания клети.
Гъсеница грозна щом стъпчеш в заблуда,
убиваш и прелестна пеперуда.
Im Garten ...

Тъмни дъбрави –
светът е тъй комичен;
но всичко ще се забрави.
Theodor Storm
Ritornell ...

Суетата е грях донякъде. Но се възприема като естествен плод на човешкото несъвършенство и на потребността или себе си чрез другите да означаваш или друг чрез себе си – и двете вършат лоша работа. Защото суетата е винаги насочена навън и не се родее със самолюбието, а с егоизма в естровертния му вид ...

Аз по своя път бягам от себе си.
Ти по твоя ловиш хоризонтите.
Слънчев вятър гори раменете ни.
За душите затвори са котвите.
А сред нощните скрити ухания ...

Знам, че небето е дълго
колкото десет земи
и че отвътре е пълно
с малки зелени жени.
Те ще се крият в гората ...

***
Странно е да видиш как един възрастен мъж, закостенял до най-малката брънка в костите си изведнъж затихва,след яростта, която го е обладавала само до преди миг. Старите коренища трудно свикваха на нови наноси от земя, но и те искаха да останат дълбоко вкоренени, и на тях им се искаше да не изчез ...

ЛУДИТЕ
Въздухът се стеле - горещ и мръсен.
Диша се трудно - до задушаване.
Дори сега – в часа напреднал, късен -
всеки търси във водата спасяване. ...

Дори да си гений в хейтърството... ГЕНИЙ няма да станеш!!!

Срещнала лелка
Здравей чичко Здрасти - та
обич, та - страсти!...

Аз съм Жената,
която престана да чака.
Чаках те някога.
Като момиченце
тихичко си разказвах ...

На рапаните
в ушните миди
пеят сирени.
Тази песен далечна
като шепот е в мене . ...

Двигателя как тихо мърка във купето,
мрак... и фарове, и мраз.
На задната седалка спи детето,
а радиото свири нежен джаз.
Кръчма, чалга, нейде сред полето, ...

Ти си в моят свят цветята,
в пъстротата на дъгата
чувствам щастие неуловимо
и за теб недостижимо.
Само аз го чувствам близо ...

Спи звездичке, спи
Спокойна затвори очи.
Аз съм тук сега
и ще бдя над твойта светлина.

Искрица лумва в гъста тъма -
неискана, нетърсена, излишна,
прокрадва се в самотната душа
и в миг запалва страница предишна.
Образ тъй мъглив и веч далечен ...

Какво е красотата, ако не
поле със рози в казанлъшка пролет,
огряно от лъчи синьо море,
небе широко с ято птици в полет,
кокиче разтопило сняг през март, ...

Творбата е създадена с музикалната програма FL STUDIO 10.

Залепих пликчето отново
с целувчица и две сълзи,
за да замине в Царацово
до ден –два, може и за три!
Подпрял приклада на адреса, ...

Aко животът ми е книга
какво ще прочетеш във нея ти
дали ще може да те пренесе
като във черно/бял забравен филм
когато слънцето започва да залязва ...

Телефонът оглушава
с тишината си безкрайна
и сигналът му смущава
с дължина необичайна.
Отлетяха като птици, ...

Защо наказан аз да бъда,
Затуй, че те обичам до полуда?
Нима престъпно е това деяние,
Че влюбен съм във теб до отчаяние?
И страх и страст бушуват в мен, ...

Тъжен ли съм? Облак ли съм станал?
Пил съм казваш сяра - чиста проба.
Пак на ядовете стари съм пристанал,
сватба вдигам с тях във тъмна доба.
Скучен ли съм - гледан вече сериал? ...

Аз пак дочаках нова пролет!
Десетата ми е под ред!
И пак съм жив, с мечти във полет,
и гледам устремно напред!
За мене този свят е важен! ...

Пенчо както си върви
гледа в гъстите треви,
нещо се синее чудно
и не беше никак трудно
да се види що е туй. ...

Ей я де, бленуваната тишина!
След бурята е тихо и се чуват
последни капки, падащи в калта.
И надежди почват да изплуват...
Облаците бавно се отдръпват, ...

Беше поредния жарък юлски ден от поредния сезон на Слънчев бряг. Времето беше забавило ход и сякаш забравило за целия свят нищо не се случваше.
Деси беше заела позиция с флери в ръце и подаваше ценните листи на без това малкото преминаващи туристи. Всички бяха на плажа или по басейните и се радваха ...