При дадената дума се завръщам.
Денят е сух, а пътят е корав.
Почупил е краката на мнозина.
Внимателно пълзя. Не ходя прав.
При клетвата си влизам, като в църква - ...

Аз бях до тук,
то е пределно ясно.
Раните ми от твоя нож –
още са пресни.
Да си подъл и зъл- ...

Секундата, в която се взривих,
разкъса тишината ми на атоми
и някакви измислени бои
нашариха покълналото лято.
По вятъра ли мълния дойде ...

НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...

Върни се, детство мое!
Нека пак ухае
на обич моя дом.
Нека весело блесне
луничка в детското лице. ...

Мари Тодоро, невярна изгоро!
Кой ме със тебе събра?!
Все ти й окото вън на хорото!
Прането пак не изпра!
Мари Тодоро! Невярна изгоро! ...

Сега ми е весело, а утре дали?
Намирам ли утрето, без твойте очи?
Намирам ли весело, през свойте сълзи?
Тоз писък ще стигне ли до твойто сърце?
Или сме обръгнали? ...

Изгубен в противоречия, тласкан към агресия,
търпящ неспираща репресия.
Напомнящ момиче в депресия.
Вечно стремящ се към ненужна ексцесия.
Що е то?

Нощ!
Егоистично, спести ми сутрешните гадости...
Мълчание на агнета?!
Стадата гледат всяка от вечерните емисии..
И всяка утрин блеят на умряло, ...

Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...

Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...

Самотни сме със тебе нощем,
в очите ти не виждам плам.
Недей, не ми го казвай още!
Да ме напуснеш искаш, знам.
Нали заведох те във Рая, ...

Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...

Добър вечер, моя съдба.
Ще поседна за малко при теб.
Да те почерпя от моята тъга.
Да поговорим за мен сега.
Всеки ден от теб се оплаквам. ...

Оставаме, оставаме, дойдохме си сега,
от всички краища на света в България!
В нашата родина, в нашата страна,
ще променим държавата, нашата "майка"!
Оставаме, оставаме и вярваме в това, ...

понякога се оставям на въображението
представям си как лежиш до мен
играеш си с косата ми
опитвайки се да отговориш на безкрайните ми въпроси
сгушила съм се в теб и потръпвам ...

Колко люти мъки преживях,
ударен от съдбата – плаках,
под черни облаци стоях,
под дъждове – море оплаках,
колко силни болки претърпях, ...

Блика изворът –
излива белоснежната вода.
Топлината диша
в моята душа.
Белоснежни са косите ...

..да сме с един сърдечен ритъм
и да не можем да дишаме
ще сме ние.
Двамата.
Аз и ти. ...

Ако някога някой ви каже...
Че всичко в живота, лъжа е!
Погледни го, усмихни се, кажи му...
живея го, зная какво е.
Борба е – и стара, и тежка... ...

Елеонора Крушева
Всяко сбогом е вехнещо цвете
и приведено тъжно мълчи,
а росата по него се стича,
като плачещи капки сълзи. ...

Може би те виждам за последно,
може би прокоба е зловеща,
че съдбата с тази вест поредна
днес ме води на подобна среща.
Тихо е във болничната стая, ...

Определено имам нужда
от това
"Обичам те",
особено когато завали,
когато ...

Само пред избягалите от живота...
когато сенките покрият тъй света...
със одеяло от небитие заслепено...
от страх, от болка, от едно битие...
В което тогава всички ние не знаем, ...

Слънцето прежуряше над прекрасно избуялата зеленина, вълнисто подредила се по хълмовете и полята. Месец Май дойде тихо, пристъпвайки наперен и слънчев, пиперлив и жаден да заеме пръв, преди Юни и Юли, мястото си. Лозята бяха обходени, орязани им бяха излишните крилца, и по завързаните им раменца, на ...

Къде изчезна, детство мое?
Къде си – в приказките ли остана?
Да вляза в твоя свят спокоен,
а може би, си скрито на тавана?
И Тѝмуровската команда – ...

Ти си слънце
в мрачен ден.
Ти си лятото
за мен.
И си песен, ...

Улучи ме, копелето мръсно
и давя се в черната любов.
Стенещ, без сили
ликът и съзрях, как...
Тя, стрелата, изтръгва ...

1. ТИ
(Продължение от 24 април)
Бедни бяхме, вечно в нужди...
С мен изгуби свободата...
Аз от погледите чужди ...

Когато някой ден изгубиш посока
и изгубиш усещането за дом.
Когато някой ден тъма се надигне
и усетиш самотна тъга.
Когато някой ден времето стихне ...

Ще има утре... щом се зазори
и ризата небесна се разпука.
Щом сводът перлено се оцвети
и слънцето направи си пролука.
Ще има утре... Капчица живот. ...

Със сребърни лъчи луна обгръща –
телата голи, изморени от сластта.
Полето става им уютна къща.
На тайна среща зрител е нощта.
Тревата с нежни ласки ги прегръща ...

Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето, ...