Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност – ...

Чувате ли я?
Бавно се промъква.
Усещате ли я?
В душата ви се вмъква.
Дебне слабостта, ...

Дъжд ли вали? Роса ли роси?
Или някакви чувства са ме обвили?
Ако е дъжд, душа ще освежи!
Ако е роса, трева ще поникне...
Ама не! Нещо друго в душата ми никне! ...

Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...

Очите са книги недопрочетени,
писани с обич, любов и тъга.
Страници скъсани, чувства обречени,
топло начало, а с край – самота.
Мъдрите хора, пишат с молив, ...

Татко ни заведе на море
месецът бе август, знойно лято,
къпахме се в него с часове
полъхът на бриза бе приятен.
С плавници и шнорхел аз дойдох ...

Като жълтици думите се нижат...
Една. След нея две. След тях пък три!
Далеч остават и проблемите и грижите...
Но моля ти се време мое, СПРИ!
Там някъде на Нищото във хижата ...

Приказка за властта
Някъде зад девет планини
там, където слънцето залязва
царски син в двореца се родил!
Стара притча за това разказва. ...

Една любов стаена в теб ме чака,
а аз се лутам, за да се спася
като дете – изгубено във мрака,
разплакано прегърнало страха.
Защо наказвам си сърце разбито? ...

По пътя ще поема, но без теб.
Ще тръгвам вече, но без теб.
Време е, да забравя за теб.
Всичко в мен крещи против теб.
„ Не обичам фалшивите дни с теб“ ...

Седя загледан в края на потока...
В очите ти – тоз извор сладководен
душата ми копнее да се къпе!
Играе пламкът на Любовта
във костите ми – въглените черни! ...

Къде си детство, неопетнено и чисто?
Пижама със слончета ти облечи!
И наниз от спомени (дребно мънисто)
върни радостта от безгрижните дни!
Къде е целувката майчина, свята, ...

СОТРЯСЕНИЕ ДУШИ.
В середине двадцатого века, два властных смерча пронеслись над сёлами Бессарабии, окончательно вбили в глубину земли порыв всякой страсти, сравнялись с холмами крестьянские чаянья; ни одна власть не позволит крестьянину свободу земле содержать, а ленивым отроду охота сладко кормитьс ...

В онези мисли,
които крия от всеки друг
зад неграмотен катинар,
ти
намираш начин да поставиш ...

На върха на планината в пещера
точно през непрогледната гора
има нимфа неземно красива,
затворена като зла самодива.
-Павлине, къде си тръгнал? ...

Аз имам още толкова да кажа,
но няма да го шепна. Ще крещя!
Да чуе слънцето сподавения писък на звездите.
Аз нямам нищо повече да кажа,
но ще говоря тихо. От душата... ...

СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...

Накъде в галактиката две звезди,
от сътворението разделени,
пътуват по безкрайния си път,
за неизмерно дълго време.
Разделят ги безброй години ...

В живота, всичко на човека
му се връща...
Понякога го тласка към ръба.
Но винаги намира смисъл,
да го върне към човешкото в света. ...

НЕЖЕН БРИЗ
(Превод от сръбски)
По утринния бриз,
по сребърната вълна,
по росната капка на детелината, ...

Уважаеми шефе!
Предлагам веднага да ми се увеличи заплатата. Предложението ми е актуално аргументирано:
* Нарастващата липсваща инфлация активно остотинкотява левчетата ми.
* Увеличават се експлоатационните разходи на семейството ми – все по-големи суми отиват за твърдо (хляб, месо, сирене) и течно ...

Попари ми мечтите,
изгори след себе си следите.
Сега седи пред мене,
и нагло си пише с другите.
Лъже ме за всичко, ...

Поех дълбоко въздух и направих крачка напред. Стомахът ми се бе свил на топка,а страхът ме стискаше за гърлото и караше сърцето ми да бие с луд ритъм. Нямах ясен спомен как стигнах до тук,последният един час ми беше пълна мъгла.
Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Х ...

Съжалявам за всеки път, когато съм те наранила,
съжалявам за пътите, когато не съм била мила,
за дните, в които е нямало усмивка на твоето лице,
горещо ти се извинявам и съжалявам от сърце.
Многократно сърцето ти на парчета разбивах, ...

В очите на вашия враг, лицето на врага... е вашето лице!

Понякога е просто да се мразим
или в престорено безчувствие да зъзнем.
Да мамим любовта си...но напразно -
дори и времето не съумя да я погълне.
В такива мигове главата си полагай ...

През минута поглеждаше часовника. Той закъсняваше вече с час,което беше лош знак. Вечерята изстиваше,а Жоро мразеше да яде притоплено ядене. Лили взе кърпата и избърса отново блестящата от чистота маса. Намести салфетките,подреди припряно приборите. Тревогата се сви в стомаха й и започна да расте с ...

Душата ми плаче,
сърцето се бонтува,
мислите се блъскат
в моята глава
като два дъждовни облака в ноща. ...

Събудих се в съня си
И знаех ,че сънувам
Високо във небето
Под звезден водопад
Погледнах към ръцете си ...

Жадувам за сърцето, което обича
искам да отпратя самотата
сирота душата ми мечтае,
за тази нежност що гали,
за обич силна безгранична, ...

Някога, във стари времена
в непроходна, тайнствена гора
зъл магьосник сам самин живял
в къщичка от съчки и от кал.
Криел се от хорските очи, ...

Не зная коя съм! Не зная каква трябва и не трябва да бъда. Не зная къде и как да открия себе си. Да търся ли?
Или да остана човек за момента? Човек без планове за бъдещето, човек без мечти, човек с безсмислен живот – човек ден за ден! Не зная! Не зная каква е цената за това да се откажа от моето тър ...

Под крушата в двора
аз маса наскоро
изнесох – ей тъй, за кафе…
До вчера валеше –
студеничко беше – ...

Сутрин е! Чета си вестника – да видя къде съм и защо съм!
Я-я-я, Кейтчето родила! Трето! И Уилям я държал за ръката! Горкият човек! Сигурно много се е мъчил! Като има кой да ги издържа, ще се размножават! Голяма радост за великите британците – бели, черни и доста мургави! Да са живи и здрави да рабо ...

Някога много отдавна, в тайно къчте на Родопите, хората подготвяха най-големия празник за годината – Орфейските страсти. Празненството беше водено от главния жрец от култа на Дионисий – Бакхус, който от месеци се подготвяше телесно и духовно да изпълни ролята си.
Още с първите петли, жреците на Дион ...